Нещата от живота

Скришна игра (2005) е нещо голямо от Михаел Ханеке

Женена двойка е тероризирана чрез серия от видеозаписи, оставени на верандата им. Това е краткото резюме на филма в енциклопедията imdb.com и по него трудно можем да добием представа за истинската същина на „Скришна игра“ – един от опусите на австрийския филмов автор Михаел Ханеке.

Жорж (Даниел Отьой) и Ан (Жулиет Бинош) живеят своя улегнал и  живот с 12-годишния си син. Жорж е известен домакин на телевизионно предаване, а Ан е издател на книги. Безветреното им съществуване е разклатено, когато откриват странна видеокасета пред дома си. В нея откриват запис на фасадата на жилището им в продължение на часове.

Следват нови видеокасети с подобно съдържание, съпътствани с обезпокоителни детски рисунки.

Материално осигуреният им нормален и скучноват живот започва да се променя. Жорж и  Ан са следени от някого. Но нито ние, нито те знаят от кого. Това не е единствената въпросителна. Една бавна и безвъзвратна промяна започва да настъпва при Жорж. Успешният тв водещ има тайни, затворени в дъното на успешния му брак и кариера. Тайни и спомени, които заедно с нечистата му съвест започват да изплуват на повърхността.

Напрежението в лентата ескалира не чрез визуално-звукови похвати, а чрез психологическа дълбочина. Наблюдателното ни присъствие в живота на двама души на средна възраст става все по-голямо.

Големият творец Ханеке изгражда филма си по начин, противоречащ на всякакви клишета. Той прави „Скришна игра“ като един вид контрапункт на потребителското кино, което ти дава всичко наготово, кара те да се чувстваш спокойно и не оставя за теб нищо. Някои от големите въпроси във филма не намират своя отговор в рамките на 117-те минути, но както режисьорът казва – в живота ни постоянно се случват неща, на които не можем да си отговорим. Ханеке не иска да направи самоцелно мистериозен филм с обрати и ефектен край. Напротив, той иска да ни постави пред екрана и да ни покаже как животът на няколко човека може да се промени, след като знаят, че са следени, подложени на наблюдение. Мистерията на видеокасетите е голяма не заради анонимния им подател, а заради огромния ефект, който предизвикват. Класният сценарий и педантичната режисура са подсилени от превъзходен кастинг и актьорска игра. Гледайки три филма с Жулиет Бинош в рамките на няколко дни, затвърждава мнението ми, че тя е една от най-разнообразните и добри съвременни актриси. Коренно различна като визия, маниери и поведение и в трите. Даниел Отьой е отличен като прикрито нервния Жорж, който освен от останалите сякаш е скрил и от себе си действията си от миналото. Много силно присъствие имат Ан Жирардо (майката на Жорж), Морис Бенишу (Мажид) и Уалид Афкир (синът на Мажид).

„Скришна игра“ неслучайно е един от знаковите и най-награждавани филми на Михаел Ханеке, с три големи награди от Кан и номинация за „Златна палма“. Лентата не ни кара да се чувстваме добре, а с нея Ханеке по-скоро ни порязва с тъпата част на едно острие и дни след гледането на филма все още е из мислите ни.

Виж останалите филми в нашия watchlist.