Нещата от живота

или прозаична ли е холандската проза

Имате ли си любим холандски или белгийски писател? (Не се измъквайте с Амели Нотомб, тя не търпи националност). Може би Кони Палмен? Или спрягания за Нобелова награда за литература Сеес Нотебом? Кой каза Херман Кох?

Преди време някъде четох, че холандците си нямат думи за обич. Имали си цяла палитра от думички за нюансите в атмосферните явления, например, но не и глагол „обичам”, с всичките му полутонове за назоваване на по-завоалирани емоционални състояния.

Холандците не вярват, че всичко е любов.

Сигурно затова не дискутирате оживено книги на холандски писатели. Не са ви разтърсили. Обещали са смисъл, дори може да сте го намерили в тях, но спомените от прочетеното бледнеят. За щастие има изключения!

Едно от тях се казва Херман Кох. Дали защото няма профил на типичен писател (в родината си става известен първо като телевизионен продуцент и актьор), с неговите книги може да ти се случи всичко друго, не и да задремеш. Кох дойде в България, за да запознае лично родната публика с „Вечерята” и „Вила с басейн” – две шокиращи, „политически некоректни” творби, в които социалната сатира граничи с гротеска.  И в двете книги навигатор на действието е циникът, непремереният тип, но не очаквайте между редовете да срещнете ангели с благи усмивки. За световния успех на Кох свидетелстват заглавията на рецензиите в авторитетните медии – думичките „въздействащо” и „диаболично” се срещат често. По-любопитното е, че самата Кейт Бланшет ще дебютира като режисьор с американската екранизация на „Вечерята”.

Хари Мюлиш си отиде сърдит от този свят. Безкомпромисен ерудит и човек с критично мислене, той се откроява от посредствените холандски драскачи: „От детската си възраст съм мишена за нечия агресия. Хората не могат да усвоят самоирония в такива дози. Те не разбират къде свършва моята гледна точка, за да започне маскарадът, а това е толкова лесно. Ако аз наистина мислех и правех това, което мисли и прави човекът, за когото пиша, никога нямаше да създам подобен текст“. На български език можете да намерите последния роман на Мюлиш, „Зигфрид", провокативна историческа фикция, която нищи философско-етични теми и търси отговор на вечния въпрос кой е Хитлер.

Авторът на „Ритуали” Сеес Нотебом също кове холандска литература „по-така”. Прекарал младостта си в манастир, той е непримирим пътешественик и над четирийсет години обикаля света. Печелил е наградите „П.С. Хоофт“, „Пегас“, „Константин Хюигенс“, „Аристейон“ и Австрийската държавна награда за европейска литература. Българският читател познава неговите „Ритуали“ – кратка трилогия, написана на респектиращо богат и образен език. Елегантният стил и майсторското боравене с думите са истинска наслада за ценителите на първокласна проза. А изрази като „Паметта прилича на куче – ляга там, където й е удобно”, рядко изневеряват на паметта.

За нашумелия в България Рей Клуун писането е автотерапия.

Авторът на „Отива една жена при лекаря” решава да се справи с болката, като я разфасова на изречения и я пръсне върху жадните страници.

Резултатът е налице. Дебютният му роман реализира продажби от 1 милион екземпляра в цял свят. В Холандия книгата се задържа начело на списъка с бестселърите 70 седмици. Парадоксално, ужасяващо, но факт – болестта и смъртта на съпругата му стават причина за необикновения му творчески успех. Сигурно не е случаен и фактът, че любимата му книга е „Непосилната лекота на битието”.

Пробоят в тази мъжка компания се казва Кони Палмен. Жената, която написа, че оригинален не се раждаш, а ставаш. Че ранните дни на любовта са убежище и никога повече не ще получиш, нито уловиш толкова много шансове да заиграеш играта честно. На български първо излезе „Законите”, най-фрапантния литературен дебют на Холандия. Само три години след като вижда бял свят, романът претърпява над 24 издания. После Палмен ни запозна със Саломон Шварц – с безумните авантюри на великия провокатор, сваляч, нахалник и пияница с ум, остър като бръснач, чийто прототип е внезапно починалият приятел на писателката. Романът се казва „Искрено ваш”. И за да бъдем искрени, представлява шедьовър на изящното, рефлективно писане.

Литературата на ниските земи е точно толкова прозаична, адаптивна и трезва, колкото е светът, прегърнал формулите на глобализацията. Проблемът е в онова огромно мнозинство от автори и национални литератури, които не проблематизират мантрите на либерализма. Нашият глобален свят споделя най-вече „ценности” като пазарна привлекателност, широк медиен отзвук, нетрадиционни форми и пикантерии. Нашият глобален свят вярва в предимствата на свободния пазар, но разчита повече на пороците му. Тогава какво ни остава? Остава да се обичаме взаимно с всичките си слабости, както би се изразил Саломон Шварц. И да надигаме глас винаги когато царят е гол.

Разбери и защо фантазията умира последна.