КОЖАТА, В КОЯТО ЖИВЕЕМ

или още нещо за преображенията на Дж. К. Роулинг

  • 04.11.2014
  • от Юлия Петкова

По случай маскарада за Хелоун на сайта на британската легенда Pottermore изникна ново есе от серията за Хари Потър. Долорес Умбридж, професор по Защита от черни магии и бивш служител в Министерството на магията може да е дребнава и антипатична женица, но историята за нея е още един стрък от плодородното въображение на Роулинг. А то просто не знае покой.

Родена е в последния ден на юли преди половин век в Йейт, Глостършър, Англия. Дипломира се с френска и класическа филология, но заминава за Португалия да преподава английски. И макар първият й брак да е неуспешен, днес не й липсва съпруг, нито се оплаква от трите си деца. Един от митовете, които я съпровождат, гласи, че поредицата за Хари Потър е зачената по време на престой на лондонската гара „Кингс Крос“, където чакала влака за Манчестър. (Интересното е, че родителите на Роулинг са се срещнали за пръв път във влак, пътуващ от „Кингс Крос“ за Арброут) Днес приключенията на Хари Потър извират от 7 книги, издадени между 1997 и 2007 г., продадени в над  450 милиона екземпляра в цял свят, разпространени в повече от 200 страни, преведени на 74 езика и претворени в осем блокбъстъра. Свещен престой.

Години по-късно Роулинг измисля своето „алтер его“ Робърт Галбрейт, като обединява малкото име на политическия си фаворит Робърт Ф. Кенеди и фамилията на героиня от фантазиите на своето детство: Ела Галбрейт. Името на книгата, „Зовът на кукувицата“, заема от „A Dirge“ (Погребална песен), една елегия на Кристина Росети – творбата оплаква непрежалимата загуба на човек, починал твърде млад. Рецензиите за първите два трилъра от амбициозната поредица с детектив Корморан Страйк са свидетелство, че на литературната сцена на мистериите е изгряла „нова звезда“. Легенда в кожата на дебютант. С осанка, която не подлежи на шифроване.

Рядко се случва частен детектив да изплува от нищото и светкавично да заплени феновете на голямата кримилитература, но случаят с Корморан Страйк е точно такъв.

Противно на очакванията, единодушието около достойнствата на „Копринената буба“ е толкова непреднамерено, че запуши устата и на най-преднамерените читатели.

Мистификацията с псевдонимите на писателката съвсем не започва с Галбрейт. На практика Дж. К. Роулинг е псевдонимът, под който Джоан Катлийн Роулинг започва да пише. С презумпцията, че в магьосническия свят на Хари Потър ще се потопят предимно момчета, наивно резервирани към способността на една жена да вае фентъзи сюжети, издателите решават книгите да излизат с инициалите, а не с цялото й име. Влияние върху изграждането на Роулинг като автор оказват толкова различни един от друг творци като Джейн Остин, Джефри Чосър, Оскар Уайлд и Клайв Стейпълс Луис. Наградата „Ханс Кристиан Андерсен“, Орденът на Британската империя за заслуги към детската литература и Наградата на Почетния легион на Франция са само някои от отличията, ознаменували постиженията й през годините.

Преди истината за Галбрейт, „бащата“ на Страйк и Робин, да излезе наяве, майката вече беше разсънила духовете с „Вакантен пост“. Зряла, посърнала приказка за пораснали деца. Многопластова сатира, бичуваща язвите на съвременното общество, за чието оздравяване липсва воля. Този натуралистичен роман с готически привкус доказа умението на Роулинг да гради интрига без да разчита на фентъзи прийоми. „Вакантен пост“ изследва дневния ред в малко провинциално градче, класовите различия и междуличностните битки, в качеството им на гориво за политически противопоставяния. Книгата изобилства от наркотици, случаен секс и ругатни и разкрива чувствителността на авторката към теми, които засягат периферията на британското общество.

„Ако искаш да разбереш какво представлява един човек, виж как се отнася с подчинените си, а не с онези, които са му равни“, се казваше из някоя от книгите за Хари. Истината е, че социалната критика, еманципирала се с първия „възрастен“ роман на Роулинг, облагородява всичките й проекти. Не само творческите. Писателката има собствен тръст за милосърдна дейност, наречен „Волант“ – на името на дядо й по бащина линия, и е основателка на благотворителната организация „Лумос“, която се бори да промени живота на децата в неравностойно положение. И ако това е едно от лицата на Роулинг, да живеят преображенията.

Разбери и защо фантазията умира последна.