МАЛКА СЛЕДОБЕДНА МУЗИКА

Или 7 парчета, с които седмицата ви да премине по-приятно и мелодично

  • 18.08.2014
  • от Дани Николова

CHARLOTTE OC – STRANGE

Мистична, почти езотерична музика, със силни вокали и още по-силно натрапващо се Bat For Lashes и Кейт Буш наследство. Казват, че вдъхновението на Charlotte извирало от любовта й да се облича като вещица (предимно в по-младите й години), но от това няма как да сме по-малко учудени. Черен, театрален и донякъде костелив поп – идеален за така омразния на всекиго понеделник. 

MOKO – CEREMONY

Според митологията на най-стария остров в Тихия океан – Мангая, Моко е възрастният, но доста хитър, крал на гущерите. Според вторнишкия избор от нашата селекция Moko е нещо средно между AlunaGeoges, Lulu James и Пипи Дългото Чорапче (”There are many laws, some of which I fight” се пее в Summon The Strength, първото й, направило ни впечатление парче). Заедно, хитроумният крал и непокорната девойка образуват Джим-Морисъновото алтерего (I am the lizard king, I can do anything), но убедени сме – непредумишлено.

FRACTURES – WON’T WIN

За средата на седмицата сме избрали страхотно парче и една по-особена придружаваща го история. Малко след като австралиецът Марк Зито кръщава проекта си Fractures и събира първите лаври, го сполетява злополука – чупи си врата и потъва в дълго и тягостно възстановяване. „Всяка история на живота е история на страданието, тъй като всяко жизнено поприще е в голямата си част непрекъснат низ от несгоди”, е казал някога Шопенхауер. Добре, че не е кръстил проекта си Аneurysm или Torn Apart By Wild Dogs пък са казали някои негови фенове. 

DEPTFORD GOTH – THE LOVERS

Няма нищо общо ни с едноименния лондонски квартал, ни с готиката. Ако по някаква причина не ни вярвате, гугълнете Deptford Goth по рожденното му име  (Daniel Woolhouse) и ще откриете симпатично момче с лек уклон към меланхолията, по-обраните електронни звуци и леко призрачното R&B. Четвъртъчните приглушени бийтове и монотонни вокали обаче са просто едно затишие пред наближаващата уикендова буря. 

SHAMIR – IF IT WASN’T TRUE

Славата вече е изтрила фамилията на това 19-годишно, много трудно за полово разграничаване, но все пак – момче, което още живее с майка си някъде в покрайнините на Лас Вегас. Гласът му не е нито мъжки, нито дамски, не е на младеж, нито на старец, нито е дълбок, нито писклив, не е и гърлен, нито е нерешителен. По-скоро е всичко накуп. Всичко накуп е и музиката му – Нина Симоне, хаус и Майкъл Джексън. „Оставете ни да четем и ни оставете да танцуваме”, се е примолил навремето Волтер. Защото тези две забавления не са навредили никому. Особено пък в петък. 

FORMATION – ALL THE REST IS NOISE

Съботният ни избор се спря на двама братя близнаци от Южен Лондон, които се прекланят пред 80-тарското диско. От него обаче, слава на боговете, са се заели да заемат само най-важното – енергията, духа и купонджийското настроение. Всичко останало броят за шум. 

SIVU – STRANGERS IN THE NIGHT

Макар sivu да е финска дума с широка употреба и доста безинтересно значение, роденият като Джеймс Пейдж младеж от Кеймбридж избира именно нея за свой псевдоним. Ние пък избираме неговия кавър на Синатровата Strangers In The Night за неделния протяжен лично ваш си следобед, когато „никой няма да ви гледа, всеки себе си чете”.