Нещата от живота

Щастието е мисия възможна, научи се да бъдеш щастлив...

Живеем като на ролеркостър. От онези, на които не ти се вярва, че ще слезеш цял, ако изобщо слезеш. Поставяме си цели, които бавно, методично и сигурно ни оставят без енергия – енергия за любов, енергия за дълги среднощни разговори, енергия за глупост ала “направих го просто защото искам”. Оказва се, че да живееш по законите на логиката е по-зле от това да живееш в хаос. Защото едно е сигурно – неоправените легла са на щастливите хора.

В този ред на мисли идва моментът, в който заставаш на ръба и знаеш, че трябва да направиш нещо за себе си. И това нещо не е да се заровиш в книги за позитивно мислене, които ще “изядат” времето, в което да вземеш пък наистина да направиш нещо позитивно. За себе си. Не от егоизъм, от нужда. Ето и нашите научени уроци.

ДА ПОРАСНА
Налага се. Ти обаче си този, който трябва да избере как да го направи, някак не върви да останеш в кожата на Джоуи завинаги. Страхът от порастването е страх от сценария, в който се скриваш зад бюро в офис като кутийка, в който се жениш за някого просто защото е дошъл моментът… Не е нужно.

Можеш да пораснеш красиво. Да намериш това, което правиш с любов, и този, с когото искаш да правиш любов.

Май е най-голямата услуга, която можеш да си направиш.

ДА ПЪТУВАМ
Нищо на света не може да се сравни с това да видиш света. Едва ли трябва да те убеждаваме особено. Сещаш се за онзи момент, когато след няколко дни в странство кацаш на родното летище със звучното име Враждебна и си зареден с толкова идеи, че не знаеш откъде да започнеш. Пътуването е вдъхновение и тест. Дори Бил Мъри ти го каза: “Ако си решил да се ожениш за една жена, не го прави. Вземи два самолетни билета и пропътувайте света. Ако, като се върнете у дома, все още искаш да го направиш – тя е твоят човек.“ Някак ни се струва добра идея.   

ДА СЛУШАМ ВЪТРЕШНИЯ СИ ГЛАС
Ние сме последните хора, които вярват в окултното и в оная теория, че има висши сили с много черно чувство за хумор, които движат света. Но вътрешният глас, това е друго нещо. Забелязал ли си, че всеки път, когато се правиш, че не го чуваш, защото не ти се вярва или не ти се иска да е прав, се вкарваш в излишно приключение (ама не от хубавите). Лесно е да излъжеш ума си, невъзможно е да баламосаш усещането си за “правилност”. Научи се да го слушаш, да знаеш кога да продължиш и кога да се откажеш, защото древна индианска поговорка гласи: Важно е да разбереш кога яздиш куц кон.

ДА НЕ СЕ ЗАКОТВЯМ В МИНАЛОТО
Това със сигурност е висш пилотаж. Забравили сме да живеем сега – или сме се вкопчили в миналото, сякаш е всичко, което имаме, или кроим планове за едно евентуално, хубаво, ама още недошло бъдеще. Последното е по-малкото зло, спомените обаче… Да, всички имаме онези неща, заради които ни се иска да живеем в нискобюджетна романтична комедия и да пътуваме във времето. Ами не става. Спри да съжаляваш, накарай спомените да играят в твоя отбор, а не срещу теб.

ДА НАУЧА, ЧЕ ПРОВАЛЪТ Е НЕЩО ПРЕКРАСНО
Неотдавна нищихме темата в детайли. И да, колкото и да не ти се вярва, да се провалиш е едно от най-важните неща, които непременно трябва да ти се случат. Да не си се провалял е като да не си падал никога като дете. Какво детство си имал без ожулени колена? Да поемаш рискове означава да си даваш шанс, а ето точно тук ще ви спестим вселенската мъдрост на Къци Вапцаров, знаете си я…

ДА ЗАБРАВЯ ЗА “КАКВО АКО”
“Какво ако” е поуката от онази история за Нероден Петко, която се учи някъде в началните класове. “Какво ако” е най-големият препъникамък на щастието, онази вероятност, която всява страх и ужас. Смелост. Смелост е всичко, което ти трябва, за да получиш всичко, което искаш, или минимум това, от което се нуждаеш. Ако в твоя сценарий винаги присъства някое “какво ако”, ами най-добре днес си остани вкъщи, защото “какво ако излезеш навън, а пък то вземе, че завали”…

ДА СЕ НАУЧА ДА КАЗВАМ “НЕ”
Да можеш да казваш “не” е също толкова важно, колкото да можеш да казваш “да”, когато са ти дръпнали речта за вечността, пръстените и децата пред стотина близки и далечни роднини. Отърси се от чувството за вина, че “не” можеш да помогнеш на някого или пък че “не” искаш да направиш нещо. Ако някой е около теб просто за да чува “да” всеки път, когато му потрябваш, не се нуждаеш от него в живота си. Важните хора разбират. Уважавай, чуждите думи, за да уважават и твоите. Тайната на комуникацията е в това да се научим да слушаме, за да разберем, а не за да отговорим.

ДА НАМЕРЯ СВОЯ СПОРТ
Всеки човек трябва да си знае спорта. Малко като със сродната душа – знаеш, че е някъде там, но още не си я намерил. Опитвай. New York Times писаха за така наречената 7-минутна тренировка, което елиминира от раз оправданията “нямам време”. Спортът има такъв ефект върху теб, че официално е доказан като един от методите за лекуване на депресия. А когато учените говорят и драскачите нямаме какво да добавим…

ДА СЕ ВИТАМИНИЗИРАМ
Енергията е от първа необходимост, когато искаш да имаш достатъчно сили и време за всичко. Тук освен обичайните заподозрени – фрешове и силна храна, можеш да си дадеш допълнителен сутрешен бууст с разтворимите SupraVit Active. Един вид получаваш необходимата си дневна доза чисти витамини и минерали и подсилваш имунитета, без това да ти коства особени усилия. Харесахме си SupraVit заради Quali Blends – ингредиенти от най-високо качество, които се използват за производството, и защото в тези витамини няма аспартам, изкуствени оцветители, глутен, захар и други вредители, а ароматите са натурални. SupraVit Activ, защото има нова формула с Коензим Q10 – силен антиоксидант, който блокира свободните радикали и ни осигурява младост по-дълго време, освен това е и естествен, мощен енергиен активатор. Разтворимите витамини ти дават здравословна напитка, не хапче, а активните съставки се усвояват до 90%, много по-висок процент в сравнение с всички други форми.

ДА СПАЗЯ ОБЕЩАНИЯТА КЪМ СЕБЕ СИ
Без да имаме научни доказателства, а само скромни наблюдения върху една немного представителна извадка, смятаме, че вероятността да спазиш обещание към някого е в пъти по-голяма от вероятността да спазиш обещание, което си дал сам на себе си. Това е така, защото поетият ангажимент към някого често задейства чувството за отговорност и ангажимент към него, както и съответно започва да човърка съвестта ти. За себе си винаги можеш да намериш оправдание и да се убедиш, че е било неизбежно и е имало нещо по-важно. Ами няма, ти си си най-важен. Свикни с мисълта и давай напред.