ПИСАТЕЛИБЕЗКНИГИ

Инициатива от едни пишещи хора за други пишещи хора

  • 19.05.2014
  • от Ванеса Виденова

Едно от най-хубавите „качества“ на столицата ни е способността и да събере многоцветието на всички типове музика, изкуство и въобще стилове на живот в себе си. Буквално зад всеки ъгъл те чака нещо ново, всяка вечер се случва нещо различно и ако си почитател на литературата и обичаш да пишеш, този проект може би ще привлече вниманието ти.

Срещаме се с Нинко, Боби и Бамфи, които да ни разкажат що за животно е писателибезкниги (с малка буква, една дума, държи да се знае).
Нинко: Животното е всъщност един доста успешен проект, чиято концепция и реализация е изцяло мое дело. Създаде се преди година и половина, когато на едно интервю ме представиха като „писател без книга“, и това беше доста добър ключ.
Писателибезкниги е cross-reading, в който неиздавани автори пращат свои текстове, десетина получават съмнителната чест да са одобрени и на случаен принцип получават за конкретното четене текст на свой колега. Получава се доста любопитно, защото така авторите имаш шанса да си сверят часовника спрямо други актуални пишещи събратя, а това си е полезно.


Доколкото знам, още двама човека работят по проекта заедно с теб, но са се присъединили по-късно - Боян Петров и Мария Куманова. Разкажете как започна всичко за вас?
Боби: Започнах участието си в писателибезкниги благодарение на познанството ми с Нинко. За първото ми участие получих покана, но след него реших, че събитието няма как да мине без мен, и започнах да изпращам текстове за всеки следващ път. Към момента смея да кажа, че ролята ми е ключова - редовен автор, помагащ за случването на самото събитие, който освен всичко винаги намира как да разчупи атмосферата, за да спрат хората да си мислят, че на литературни четения се пие бяло вино и се ходи със смокинг.
Мария (Бамфи): За литературния многоъгълник писателибезкниги, ако не ме лъже паметта, разбрах покрай Боби, който участваше в първото издание, и тъй като и двамата спорадично пописвахме, ме изръчка да пратя текст, който тогава не беше одобрен. За второто издание пробвах с друга стилистика и така се озовах измежду участниците. Участвах за пръв път в четене изобщо и взе че ми допадна атмосферата, та се включих и в още няколко издания след това. Покрай писателибезкниги се запознах с прекрасни хора като г-н Кирилов и съм благодарна на съдбата, че с тези пишещи юнаци и девойки споделихме литературните си, ъъ, търсения! В момента ролята ми в писателибезкниги е "ако мога с нещо да помогна?".


Кое отличава формата „писателибезкниги“ от „Пощенска кутия за приказки“, защото концепцията е доста сходна все пак?
Н.: В писателибезкниги нямаме известни лица. Невинаги авторът е особено умел в прочита на текст, но това се учи с малки изключения.

Как протече първото четене и как се промениха събитията с времето и натрупания опит?
Н.: Първото четене премина добре. С времето престанах да участвам поради наличието на книга („Двойници и животни“), а Куманова и Петров все повече успяват да ми помагат всячески. Което не е лошо, даже, така, тук ще им благодаря.

Регулярно ли се правят четенията, или датите определяте според нещо друго?
Н.: Регулярно, но не строго. През месец, общо взето, когато се посъберат качествени текстове.

Качествени казваш, какво ги определя  като такива и какъв тип текстове се четат? Поезия, проза или свободен стил?
Н.: Чете се всичко, което отговаря на критериите ми за добра съвременна литература. Няма да чуете ученически есета и банални римувани стихчета.


Кой може да участва?
Н.: Всеки без собствена издадена книга, който умее да пише, а не си мисли, че умее да пише, защото гаджето, родителите или приятелите му са го убедили, че е гений.  След това просто трябва да изпрати текста си на pisatelibezknigi@gmail.com, а изискванията са елементарни: до 3 стандартни страници; няма ограничение на темата и жанра.  На случаен принцип всеки от авторите на одобрените текстове получава чужд текст, който ще чете на поредното събитие. Да, от това трябва да се разбира: авторите трябва да присъстват лично, а не да пращат свой представител. Също трябва да се разбира, че трябва да подготвят прочита на чуждия текст и имат време за това, тъй като текстовете винаги са предоставени няколко дни предварително на всички автори.

Къде се провеждат четенията?
Н.: В един много уютен бар на ул. „Алабин“, в София - Barfly се казва. Преди бяхме в Twins в НДК, който обаче затвори врати.

И накрая кое  беше последното прочетено нещо (книга, стих, разказ), което остави сериозен отпечатък в съзнанието ви? И на тримата.
Боби: Много книги правят впечатление и остават в съзнанието, но може би тази, която в последните години ми е оставила най-добро усещане и желание "да мога и аз така", е „18% Сиво“ на Захари Карабашлиев. Иначе  последната прекрасна книга, която прочетох, беше „Американски богове“ на Нийл Геймън.
Бамфи: „Пътят“ на Кормак Маккарти от мен и онова за Камен бряг на Ванката Димитров.
Нинко: Напоследък чета „Седем разговора с Хорхе Луис Борхес“, защото Борхес винаги ми е бил изключително интересен. И препрочитам стари любими разкази на Селинджър, Маркес, Капоти и други учители.

За повече инфо около следващите евенти може да следите страницата им във Facebook, а тук може да прочетете текстовете, с които са участвали неиздаваните автори досега.

Запознай се с повелителката на морето, белите ризи и романтичните италиански къщи с капаци по прозорците - младата писателка Теа Денолюбова