10-ТЕ ЗЛАТНИ ПРАВИЛА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ В ОФИСА

Или какво трябва да правиш на всяка цена и какво никога на работното място

  • 31.03.2014
  • от Тео Чепилов

Въпреки че офисите са различни, офис правилата навсякъде си приличат. Като тук не става дума за ходене навреме, спазване на срокове и държане на елементарно ниво при качеството на работа – това са длъжностни характеристики и са описани подробно в трудовия ти договор. В офис средата, както и навсякъде обаче фактическата работа е много малка част от играта – има толкова много нюанси и подводни камъни, че десетки научни трудове могат да се изпишат по темата. Ето обаче най-важните и доказани през годините универсални офис правила.

ДРЪЖ СЕ ДОБРЕ С КОЛЕГИТЕ

Доказано е, че хората правят проекта, така че колективната енергия в офиса е изключително важна. Проблемът е, че в повечето случаи не работиш с приятели или даже с хора, с които би общувал в нормална ситуация. Чувството в първия работен ден много прилича на първия учебен ден в гимназията – нови хора, нови простотии, виждаш сто нередности, а никой не те чува, като същевременно трябва максимално бързо да намериш мястото си в този филм. Естествено една посока за влизане в колектива е с ритник, по модела на затвора – намираш най-слабия човек без приятели и го счупваш от бой, за да те уважават. Това в повечето офиси не е добра идея, затова може да опиташ с добро – а именно да намериш поне един човек, с когото да кликнете и той да бъде твоя гид в ситуацията. Много важно е да не попаднеш в капана на отдела – или с други думи да общуваш само с хората в твоята хранителна верига. Най-голямото предизвикателство в офисите е, че трябва да казваш „Здрасти” по сто пъти на ден на едни и същи хора, защото се засичате непрекъснато, а няма какво да си кажете. Може да стреляш напосоки с общочовешки теми като футбол и реалити предавания или пък да измисляш забавно обръщение на всеки колега –

важното е да намерите общ език, защото влезеш ли в графа „странен темерут”, оттам няма излизане никога.

От друга страна пък, ако си достатъчно добър в това, което правиш – не е нужно да се съобразяваш с никого. Както един пациент на Хаус каза по негов адрес на Уилсън: „Той сигурно е много добър лекар. Иначе няма как да се държи толкова гадно с всички и още да има работа.”

ПОЧИТАЙ СВЕЩЕНИЯ РИТУАЛ НА ОФИС ОБЯДА

В някои офиси хората пият кафе преди старта, в други – бира преди прибиране, но навсякъде най-важният момент е обядът. Той е толкова свещен ритуал, че няма как да си част от братството и да страниш от него. Естествено всеки офис има собствена разновидност на обяда – някои разглезени миниобщества си позволяват да пируват по 3 часа в изискан ресторант на сладки приказки, други отделят пет минути за поръчване на пицата и още пет за мушването й над клавиатурата. Добре е да уважаваш неписания закон, по който се посреща обядът в твоя офис, и докато не станеш шеф или поне тренд сетър, да не го нарушаваш. Все пак храната в офиса е като територията през средновековието – всички битки се водят за нея. Освен това, колкото и да сме еволюирали през годините, някъде в родовата ни памет живее инстинктът да се храним с племето си. Пък и по време на обяд имаш перфектната възможност да се социализираш с колегите или да им прокарваш идеите си – все пак е доста по-трудно да отхвърлиш нещо с пълна уста. А и даже по стандартите на Чърчил на обяд можеш да пиеш една бира, но разбира се, единствено с компания, така че, освен ако не предпочиташ пиянките в парка, по-добре да се присламчиш към колегите.

ПАЗИ ЛИЧНИЯ СИ ЖИВОТ С ЦЕНАТА НА ВСИЧКО

Много важно е да запомниш, че колегите не са ти приятели – поне не в началото. Някои от тях може да станат, но други може да са твои смъртни врагове в зародиш, така че колкото по-малко лична информация издадеш в първоначалния магически етап, когато се сформира колективното мнение за теб в офиса, толкова по-добре. Най-вероятно всички сме правили простотии, за които се разказват легенди в приятелската ни компания, но пък нарушават моралните и често европейските закони, така че не е лоша идея да усетиш настроенията спрямо определени аспекти на лайфстайла ти, преди да разкажеш с брутални детайли уикенда си на оперативката в понеделник. Естествено хората имат склонността да задават всякакви лични въпроси, но ти пък не си длъжен да им отговаряш точно и ясно. Действай като политик – изказвай се завоалирано, многословно, неясно и с изобилие от общи приказки, без инкриминиращи признания, така че дори да бъдеш цитиран, да можеш да изкривиш собствените си думи в най-изгодната посока. Същото важи и за социалните мрежи – всеки път като адваш колега, се погрижи да не може с няколко кликвания да види бохемската, нудистката или каквито там серии от снимки имаш в профила си.

Изобщо колкото повече време запазиш воала на енигмата над себе си, толкова по-добре.

Е, ако случайно имаш неща в CV-то си, с които се гордееш безумно, като например, че си печелил 5-ица от тотото или си спал с някоя от Златките, можеш да ги споделиш на правилния човек в правилния момент, но задължително като куриоз, така че да не излезе, че натриваш носа на някого. Хората по офисите са като малките деца – сърдят се, тръшкат се, а после се наговарят и те издебват някъде, за да те уцелят в гръб със заледена снежна топка.

НАМЕРИ СИ МЯСТО ЗА СКАТАВАНЕ

Трикът при всяка работа е да видиш кои са нещата, които можеш да промениш, да приемеш нещата, които не можеш, и да си достатъчно мъдър да правиш разлика между едните и другите. При всички случаи не всеки път, когато някой ти каже, че нещо е спешно, то ситуацията е на живот и смърт. Често по офисите хората изпадат в истерия и тичат в паника с ръце на главите, сякаш зад ъгъла идва годзила, но ти осъзнаваш, че няма ясна и реална заплаха. За такива моменти трябва да си намериш място, където хем да не се води, че си си тръгнал, хем да не можеш да бъдеш подюркан. Когато избираш място за скатаване, трябва да вземеш в предвид няколко много важни стратегически аспекта, а именно: трябва да не си скрит изцяло, така че в очите на всички да си на работа, но пък да имаш добра видимост и пътища за бягство, за да се изнижеш моментално в случай на заплаха. Колкото и да е гениално едно скривалище, рано или късно то се компрометира, когато прекалено много хора научат за него, затова дръж врага в напрежение и непрекъснато сменяй тайника си. Също така всеки истински партизанин има нужда от ятак, така че намери човек в офиса, с когото можете да си пазите гърба и действайте в комбина – нека той бъде твоите очи и уши, докато разпускаш, а ти връщай жеста при неговите откраднати минути спокойствие. Дори и да се случи непростимото и да те хванат, че спиш някъде по ъглите, шефовете се впечатляват от усилието. Всеки може да симулира работа, но да симулираш присъствие – за това вече се изисква талант.

БЪДИ ЧАСТ ОТ СЕМЕЙСТВОТО

Клишето, което ти повтарят във всеки офис, е, че те са едно семейство. Най-странното е, че това е много близо до истината – това са група хора, които не си избирал и от които не можеш да се отървеш. Освен това те идват с куп претенции и специфики, а ти трябва да ги приемеш такива, каквито са, и да намериш начин да общуваш максимално цивилизовано с тях – точно като роднините ти. Освен това като всяко семейство, офисът има непрестанни поводи за празнуване – имени дни, рождени дни, раждания, юбилеи, нови коли, дипломирания, годежи, изобщо причини за черпене с бонбони и скъсяване на работния ден с уиски в пластмасови чашки бол. Често обаче в работната ви вселена това, че някой се е родил преди известно количество години, е по-малко събитие от дедлайна, който заплашва да се изсипе с пълното значение на думата върху главите ви.

Колкото и да си зает, обаче трябва да отделиш пет минути да участваш в офис наздравицата, както и дори да не пиеш или ядеш сладко, трябва да участваш в ритуала по черпенето.

Друг от неприятните моменти на тези празненства е офис рекетът – непрекъснато секретарката събира някакви пари за хора, които не познаваш, но това е просто едно от онези неща в живота, за които приемаш, че са неизменен факт, и се опитваш да се наслаждаваш на всичко останало. Често обаче офис празненствата идват като спасение свише и съвпадат с момент, в които усещаш крайна нужда от захар или етанол. Важното е, когато се забавляваш на офис парти, ударението да е върху „офис”, а не върху „парти” – все пак на другия ден трябва да можеш да погледнеш същите тези хора в очите, така че най-добре, ако започнат да ти хрумват тъпи идеи след половин бутилка и три парчета торта, по-добре се прибери вкъщи и преспи над тях.

КОНТРОЛИРАЙ ОТДЕЛИТЕЛНАТА СИ СИСТЕМА

Един от вечните проблеми във всеки офис е това, че в общи линии сте куп хора, наблъскани в тясно пространство. Напълно нормално е тоалетната хигиена в определен момент да се превърне в проблем – като например, когато някой, образно казано, е разтоварил самосвала броени мигове преди да влезеш там. Всички сме изпитвали този шок и докато стискаш носа си, бършеш сълзите от очите си и блъскаш по стената, само едно име се върти в съзнанието ти – това на виновника, защото най-често ти много добре знаеш кой е, сигурно даже сте се разминали на вратата. След това е трудно да мислиш за този човек по начин различен от пълен лайнар. Така че, освен ако не си най-големият късметлия на света, няма нужда да си причиняваш тази офис рулетка – шансът шефът ти или най-яката мацка да влезе след теб в току-що поразения с химически оръжия кенеф е огромен. Единственото изключение е, ако въпросът е на живот и смърт – примерно при грип с модерен екзотичен щам. Кой знае защо хората могат да проявят разбиране към почти всичко гнусно, излязло от тялото ти, стига да има медицинско обяснение и форсмажорни обстоятелства. Не, махмурлукът не минава в тази графа, освен ако не си бил отвлечен, напит насила и имаш видео да го докажеш.

НЕ СЕ ПРЕРАБОТВАЙ

Работата никога не свършва, така, за да минеш на следващо ниво, е много важно да намериш онази магическа позиция, в която някак си да минаваш между капките – точно като на старите видеоигри. В съвременния свят голяма част от комуникацията става по имейл, така че трябва да се научиш да сортираш важните съобщения от вътрешноофисния спам, за да не се заринеш в бумащина. Златното правило е, че ако нещо е адресирано до един куп хора и не те споменават в темата, не те засяга особено – ако е толкова важно, има кой да се притесни от останалите и да ти обърне внимание. Също така, ако си получил препратено съобщение, даже няма смисъл да го четеш – в случай че се окаже необходимо да си в течение на този поток от информация, винаги можеш да го минеш между редовете. Изобщо важно е добре да рамкираш задълженията си и да браниш тези граници, сякаш са проходът Шипка. Много често, особено в по-малките фирми, шефовете имат склонността да товарят всеки с всичко – ако демонстрираш умение в дадена област, тя се превръща в твое задължение, без това да се отразява нито на заплатата, нито на надписа на визитките. Така че, освен ако не трябва да спасиш нечий живот, не показвай скритите си таланти. Ако хората се издигаха само с бачкане, то всички шефове щяха да са бивши общи работници – вместо да се преработваш като маймуна, измисли начин процесът да се оптимизира. Пък и неслучайно две от най-популярните мъдрости по темата са: „Бързата работа срам за майстора” и „Работата не е заек да избяга”.

НЕ ПРОПУСКАЙ ДА БЛЕСНЕШ, АКО СЛУЧАЙНО СЕ ПРЕРАБОТИШ

Много пъти обстоятелствата те принуждават да работиш до късно, понякога през уикенда. В моменти на трудов героизъм е важно подвигът ти да остане в историята, а не да умреш на клавиатурата като незнаен воин – с други думи всички във веригата над теб трябва да са наясно какво точно си свършил. Най-лесният трик е да изпратиш имейл от служебната поща, така че да е ясно къде си прекарваш вечерите, или пък да звъннеш на шефа си по важен въпрос от офис телефона. Не забравяй, че за хората над теб не е важно колко работа вършиш, а колко работа изглежда, че вършиш – във всеки офис е пълно със служители, които се преструват на заети, и с други, които се счупват от работа, но не им личи. За съжаление много често първите се уреждат по-добре. За да изглежда, че се преработваш, трябва да излъчваш напрежение – ако подскачаш доволно като младо конче, рискуваш да ти натоварят още ремаркето, докато не почнеш да се влачиш.

Също така измисли начини, по които да си личи, че си на работа – оставяй си дреха пред компютъра, димяща чаша кафе, изобщо маркирай територията си, за да не може никой да си помисли даже за секунда, че отсъстваш.

В офиса също като в музикалния бизнес всичко е въпрос на имидж – със или без хитове, докато изглеждаш и се държиш като звезда, хората ще те приемат точно така.

ВНИМАВАЙ КОГА ПРАВИШ СЕКС

Освен ако не си падаш толкова много по сапунките, че искаш да живееш в една, или пък имаш уникалния шанс да играеш с някоя деветка, офис сексът не е най-добрата възможна идея. Причините са няколко – основната е, че всичко рано или късно се разчува, и това, че си играл някъде, може да създаде излишно за кариерата ти напрежение и да остане като петно в биографията. Плюс това сексът между колеги винаги се отразява на работата – понякога позитивно, повечето пъти фатално. Най-големият риск при офис секса е, че за разлика от нормалния свят, където можеш да поправиш грешката си и да спреш да си вдигаш телефона, там трябва да си понесеш последиците, ако другият си падне и иска още. Или пък ако ти лапнеш и те отрежат. Заради всички тези усложнения като цяло офис игрите почти винаги водят до нещо повече от просто секс. Ако случайно не ти звучи интересно да поддържаш романс на работното място, трябва да издебнеш някой от магическите моменти, когато можеш да се измъкнеш – а именно в първата и последната седмица на работа в офиса. В началото можеш да кажеш, че това е било грешка и повече не трябва да се случва, защото ще работите заедно – не е гарантирано, че ще проработи, но има шанс. В последните дни в някой офис е ясно – можеш да изпълниш код „Мушкато-бегония” без проблеми. По традиция най-много офис секс се прави на тийм билндинг, така че, ако решиш да играеш, трябва добре да набележиш целта си и да ловуваш бързо и прецизно, преди всички хиени да започнали да подтичват зад куцата антилопа. Но отново трябва да прецениш добре риска, защото може да си легнеш с пияна колежка, а да се събудиш със сериозно гадже.

НЕ ЗАБРАВЯЙ, ЧЕ ТОВА Е ПРОСТО РАБОТА

Много хора толкова се филмират в някой офис, че забравят за света навън. Никоя работа не е по-важна от теб самия, семейството и въобще личния ти живот – трябва да балансираш между двете с всички сили, но никога да не изоставяш себе си и близките си, без значение от заплатата или полето за развитие. Работите идват и си отиват и в повечето случаи от тях остават само материални придобивки, малко опит, няколко страници в CV-то, но нищо повече. Както се казваше в „Боен клуб”: „Ти не си работата си” най-малкото защото днес я имаш, утре – не. Затова, когато почваш някоя работа, най-важното е да прецениш добре не какво ще ти донесе, а в какъв човек ще се превърнеш, ако я вършиш. Защото е лесно да направиш компромиси със себе си, проблемът е, че после няма как да се върнеш назад. Ако не се чувстваш щастлив в някой офис, просто трябва да се махнеш от там – животът е прекалено кратък, за да го прекараш в клетка. Освен това съдбата обича смелите и всеки път, когато някой е направил нещо грандиозно като да напусне с гръм и трясък, той обикновено получава утешителна награда. Все пак шефът ти не е господ, а работата ти не е вселената – можеш да се отречеш и от двете без проблем, стига да усетиш вътрешната необходимост за това.

И не забравяй - провалът е нещо прекрасно.