PSS ПО СЛЕДИТЕ НА ЕДНА МЕЧТА

Поговорихме си с бандата PSS, която е една от многообещаващите рок групи в България, за пеенето на български, целеустремеността и предстоящото лято

0 коментара Сподели:

Pimp Switch Sequence или накратко PSS са Сандра, Вас, Антон и Константин. Рок бандата съществува още от 2005, когато макар и в друг състав и под друго име, започва да набира популярност, давайки на членовете си възможност да изразяват любовта и възхищението си към групи като Nirvana, Foo Fighters и Metallica, свирейки техни кавъри. Постепенно кавърите отключват желанието за авторско творчество, а днес от това желание са се родили парчета като „Мечта“ и „Going Home”. Срещнахме се със Сандра и Вас, за да ни разкажат малко повече за участието им в конкурса, изкуството да пееш на български и шпагата между театралната и музикалната сцена.

Започнахте да свирите под името “Way Out” през далечната 2005, но от тогава се промениха доста неща – както съставът, в който свирите, така и името ви. С каква идея направихте тези промени?
В:
В началото цялото нещо беше в Гърция, интернационална група, постоянно се сменяха хората, съставът ни беше изцяло чуждестранен. 2005 аз хващам инструмент за първи път и започвам да свиря. Беше забавно да влезем в студиото, да репетираме, със супер голямо желание да свирим това, което сме си наумили. А пък ние свирехме само известни неща навремето, песни, които ако минеш през репетиционната и ги чуеш, няма как да сбъркаш – Металика, Айрън Мейдън… В началото бяхме просто безкрайно щастливи, че можем да свирим именно тези парчета, въпреки че беше най-голямото клише тогава.

С: Когато сменихме името на PSS, се събирахме главно през лятото да правим турне, понеже Вас беше в Англия, а тогавашният ни барабанист в Ню Йорк. Беше ни повече за забавление и кеф, отколкото с идеята да популяризираме музиката. Напоследък обаче нещата се промениха. Продължаваме да свирим с огромно удоволствие, но сега всички сме в България. Вас се прибра, сменихме си барабаниста с българин и постепенно започнахме да мислим как реално да се случат нещата, не само за удоволствие. 

Свирим с голям кеф, това никога няма да се промени, но като че ли сме по-целенасочени.

 

Затова ли пуснахате „Мечта“ за фрий даунлоуд на сайта ви?
В:
Като една група, която тепърва започва да набира скорост, искахме музиката ни да е по-лесно достъпна. Затова преценихме, че „Мечта трябва да е безплатен даунлоуд. Няма какво да се лъжем, в България почти не се плаща за музика. Затова си мислим, че шансът да чуят парчето ни е по-голям, когато не се налага да се плаща за него. Искаме да стигне до максимална група хора, печалбата е на заден план. Аз завърших музикален бизнес мениджмънт в Англия, като се надявам това да ни помогне. Всъщност то вече ни помага. Идеята беше да разберем как се случват нещата, кой командва пазара.

С: В друга държава е би било по-трудно да пробиеш. Има хиляди други банди, които като теб се опитват да намерят лейбъл.

В: Не е така. Там има много повече хора, да, но когато пееш на английски, се очаква аудиторията ти да е много по-голяма.

С: Всъщност, ние затова написахме „Мечта“. Осъзнахме, че оставайки в България не върви да пеем на английски. Замислихме се, че на интернационално ниво няма българска група, която да е толкова известна, колкото ние искаме да бъдем някога, и да пее на английски. Затова си дадохме сметка, че освен време, трябва и промяна в начина на мислене.

Как ви се стори да пишете текстове на български след толкова много парчета на английски?
В:
Поп фолк вълната съсипа много думи. Не можеш да кажеш „сърце“ и да не асоциираш директно с най-баналните значения на думата.

С: Писането на български определено беше проблем. В началото всяка дума ми се струваше изтъркана, изхабена, използвана и с изгубен смисъл. Докато на английски винаги можеш така да извъртиш думите, че да имат друг смисъл. Не казвам, че българският език е беден на метафори или други изразни средства, но…А и на български всички те разбират.

В: Аз тук не съм съгласен. И на български можеш да пееш за готиното време, пък да имаш предвид, че взимаш наркотици. В този ред на мисли – деца, не използвайте наркотици!

С: Нека го кажа по друг начин – когато пея на български си давам сметка, че пея на хората, те ме разбират напълно. Затова винаги внимавам накъде точно си насочвам погледа. На английски не съм сигурна, че текстът достига реално до хората. Замислете се колко хора пяха, че са били будни цяла нощ, за да им излезе късметът (Get Lucky, Daft Punk), без да си дават сметка, че „get lucky” значи именно това. Но много се радвам, че запяхме на български. Езикът ни е много красив.

Дочух, че Сандра съвсем инцидентно е станала част от бандата…всъщност си завършила НАТФИЗ?
С:
Да, така е. Аз играя в музикалния театър. Постановката, в която можете да ме видите в момента е „Аладин“, заедно с Поли Генова и Дони. А наскоро ме одобриха и за ролята на Дороти в „Магьосника от Оз“.

Преди време попаднах на PSS в Интернет. Супер много ми хареса музиката им и силно ме впечатли фактът, че имаха и няколко авторски парчета. Има много банди, които свирят кавъри, но това да композираш и да пишеш текстове и музика, е следващото ниво на развитие. Те тогава имаха вокалистка, но аз поисках да бъда на мястото на въпросното момиче, което пееше. Не бях сигурна, че ставам за фронт-уоман на рок банда, но много силно го исках, затова просто се гмурнах в непознатото с огромно желание. Бих казала, че последните години събрах постепенно самочувствие да бъда на сцената, но всичко изисква време.

За теб има ли разлика между това да си на сцената на театъра или пеейки с PSS? Играеш ли роли, докато пееш, или си себе си?
С:
Мисля, че е роля. Когато съм с групата, аз имам визия за себе си как трябва да се държа и колко енергия трябва да давам на публиката. Когато човек стъпи на сцената, той трябва да дава на хората повече от това, което е по принцип. Не си кривя душата, не се правя на някого, който не съм. Държа на това да съм истинска.

Вас май също го влече към театъра?
С:
Да, наскоро написа един мюзикъл

В: то не е мюзикъл, а представление….

С: Представление с 12 песни е мюзикъл. Казва се „Ян Бибиян“. Няма билети за месец напред и е много нестандартно от произведението на Елин Пелин. Истината е, че когато си човек на изкуството няма как да се концентрираш върху едно нещо. Въпреки че много бих искала някога да се отдам единствено и само на музиката и групата, знам че театърът ще продължава да ме влече. Така е и с Вас.

Разбрах, че костюмът в горските сцени от клипа на „Мечта“ е шит от майка ти. И в бъдеще ли смяташ тя да отговаря за визията ви?
С:
Хахаха. Всъщност ние имахме стилистка, когато снимахме клипа. Но нашата представа за визията ни и това, което тя разбра, някак си се разминаваха. Когато имаш конкретна идея в главата как точно искаш да изглеждаш, е почти невъзможно да излезеш и да намериш точно това, което търсиш. Затова просто накупих платове, връчих ги на майка ми и й казах какво искам.

PSS

Имате ли някакви конкретни планове за лятото? Доколкото знам, сте големи фенове на Троян…
В:
Вече трета година ходим в Троян. Има един уникален минерален басейн, който е хайлайтът на престоя ни там. Като цяло най-якото нещо на турнетата е пътуването дотам. Не сме като други групи, които имат ден след ден ангажимент да свирят, все още имаме време да разглеждаме местата, където имаме участия.

С: Освен задължителното посещение на Троян, сме подготвили и няколко нови парчета за лятото и имаме идея да заснемем един хубав летен клип.

Записвате парчетата си в Атина, като избягвате да използвате прекалено много компютърна обработка на звука. Не е ли прекалено трудоемко?
С:
Истината е, че няма как да успееш, ако не инвестираш. Хората спряха да свирят на живо за записи. Докато ние искаме да правим нещата олдскуул. Не може на запис да звучиш по един начин, а лайв да си друг. Не е редно. Аз не мога да си представя, че ще пусна на някого мое парче и ще знам, че не звуча така наистина. Едно е да си се доказал, че можеш да пееш и да се стремиш да създадеш изкуствен саунд, който да звучи интересно, друго е да разчиташ изцяло на компютърната обработка, за да имаш място в музикалния бизнес.

В: Едно време Битълс са влизали в студиото и просто са свирели и пели. Защо трябва днес да е по-различно? Тази музика се помни, а днешната музика е преходна, освен ако не става дума за групи, които дефинират музиката. Искаме да сме истински, а не фейк. Затова и не държим да бъдем интересни на сцената, с помощта на купища ефекти. Важното е да бъдеш истински и внушителен без тях. Освен, ако не си Майкъл Джексън, няма смисъл да правиш шоу, което да заема по-централно място от самата музика.

Но всяка публика търси нещо различно. Сега важното е ние да открием нашата публика, която да оцени това, което ние правим.

Ако и ти искаш да чуеш PSS, можеш да го направиш на 29 март, когато бандата ще свири на откриването на мото-сезона в МСС Атрокс.

Запознай се и с Dorothy от… шоколад.

Сподели:
Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *