ДОБРЯКЪТ С МИСИЯ

Един човек прекосява няколко пъти Щатите, за да се пребори с болката си и да разпространи една простичка, но често забравяна идея

  • 12.03.2014
  • от Ванеса Виденова

Стив Фугате е 67-годишен мъж от Флорида с мисия. Изминал повече от петдесет хиляди километра, сменил повече от 40 чифта обувки. Вървейки по главните пътища на САЩ, той се грижи за това възможно най-много хора да видят посланието, което носи със себе си, а то гласи просто: „Обичай живота“.

Всичко започва през 1999 година, когато синът му Стиви, който тогава е едва на двадесет и шест години, се самоубива. Това променя живота на Стив и той решава, че трябва да вземе мерки. „Осъзнах, че не искам нито един родител да премине през това, през което преминах аз. През тази огромна болка и мъка.

Не исках и нито едно дете да прави това, което моят син направи, и да пропусне възможността да... обикне живота.“

Шест години по-късно обаче дъщеря му Мишел умира от свхръдоза. Това допълнително пречупва бащата, но едновременно с това го мотивира също толкова много да не спира да прави това, което прави, и да продължи да разпространява посланието си. „И двете ми деца вече ги няма.. и това е ужасяващо за мен, но все още намирам сили да обичам живота.“

Пътувайки пеша през десетки градове, Стив оцелява единствено с малката си пенсия и милостинята на добри хора, които среща по пътя си. Той влачи всичките си вещи в малка количка, сред които най-важни за него са телефонът и лаптопът му. За него е от значение движението, което сам е стартирал, да бъде видяно от възможно най-много хора, за да може да има по-малко трагедии, като тази, сполетяла неговото семейство.

Във Facebook страницата му всеки може да проследи неговото пътуване и всичко, което му се случва. Историята му докосва сърцата на хората и той намира помощ от мнозина. Разказва дори за група от родния му град, които продават тениски и превеждат парите в неговата сметка, но той не разчита на това. Не нарича експедицията си кампания и целта му не е набиране на средства. „Не става въпрос за събиране на дарения, не искам и пет стотинки от това. Правя го в памет на моите деца, така се опитвам да бъда баща, с който те да се гордеят, затова го правя.“ Той определя пътуването си като терапия. Прави го, за да заличи болката си, предотвратявайки евентуалната бъдеща такава на другите.

Срещни и един човек, който те кани в дома си, за да ти разкаже историите на своя живот.