EVERYBODY LOVES ТЕОДОРА

В среща между репетициите й си поговорихме със страст за театър, върнахме я към любимите й детски приказки и стигнахме до лудите й години в нощна София...

  • 10.03.2014
  • от Влади Герасимов
  • снимки: Момчил Христов за www.jenatadnes.com

Теодора е страхотна – жена и прекрасна актриса, а и нещата напоследък й се получават толкова естествено, колкото е самата тя.

Намираме те под пара... какво репетирате?
В момента играем спектакъла на Деси Шпатова „Всичко ни е наред“ от полската авторка Дорота Масловска. Една много талантлива, яка и луда мадама, която е написала страхотен постмодернистично-сюрреалистичен текст, който е супер интересен като драматургия и игра.

Гледах те в няколко интервюта, в които, стане ли дума за театър, и очите ти блясват...
Ами това е моят свят. Едни от най-хубавите няколко часа от деня ми. За мен е голямо облекчение да поживея в главата на други хора. Героините, които играя, са ми много интересни, различни и много си ги обичам.

Преживяваш ли различните роли, анализираш ли ги... вадиш ли си изводи от ролите, в които участваш?
Когато имаме хубав спектакъл и всичко е минало както трябва, съм едновременно уморена, но и доволна, щастлива и заредена с адреналин и ми се иска веднага да повторим цялото представление, сега, на момента, без да правим почивка... Да го изиг­раем пак и пак. Това е моята магия.


Вярно ли е определението за театъра, че е живот наужким?
Ами не знам, то в театъра има по-истински, смислен и вълнуващи неща от тези, които ни се случват в реалния живот. В театъра има чест, любов, отдаденост, партньорство, има доверие, талант, добродетели и качества, които навън, особено днес, са дефицит.

Кога съзнателно разбра, че искаш да станеш актриса?
Нямам конкретна случка, която да ме е насочила към актьорството. От малка просто си представях, че съм момичето от приказките, което си облича различни рокли и танцува пред огледалото... Рисувах си хартиени кукли, изрязвах ги и по цял ден си измислях някакви истории с тях... И така някак съвсем плавно и естествено станах момичето с многото рокли.

Коя е твоята любима приказка от детството? Според едни прия­тели това е малък тест за психоанализа...
„Обувките, с които се танцуваше до смърт“. Спомням си, че много ми харесваше като малка.
Разказваше се за едни сестри, които слизаха в подземния свят... Хмм, абе знаеш ли, че това май е много вярно. Та те слизаха да танцуват омагьосани с някакви принцове и рано сутрин обратно си се прибираха по леглата и единственото нещо, по което може да разбереш, че са били там, са пантофките им, които са протрити от танци. Аз понеже доста съм дала на нощния живот на София, доста пантофки съм изтъркала и аз като принцесите от приказките.


Разкажи ни за тези луди години.
Ами бяха много хубави времена. Безгрижни, весели и щастливи обикаляхме по цяла нощ по клубовете в София. Много обичах да ходим и в Амстердам, Париж – помня страхотни вечери в Rex и Queen... Не се спирахме и се чудех как на някой това може да не му харесва. Може и малко като старите хора да звуча, но този дух, който го имаше преди, днес при младите не го усещам. Сега има някакво изключително позьорство и напрежение, което винаги пречи за едно хубаво парти.   

Все пак как се забавляваш сега? Миналата седмица те видях в Black Label на концерта на Белослава?
Когато има нещо специално като Белослава, съм на линия, да. С Луиза Григорова пък тръгвам навсякъде, без да питам къде, какво, защо – с нея винаги ми е много хубаво. През по-голямата част от свободното си време обаче прекарвам вкъщи със семейството. Вечеряме, говорим си, смеем се. Гледаме много сериали. Напоследък даже леко съм се вманиачила – един след друг гледам Breaking Bad, House Of Cards, полудяла съм по True Detective с Matthew McConaughey. Понякога, когато съм много любопитна какво става в следващата серия, ставам посред нощ. Ха-ха. Много се радвам на еволюцията в телевизионните сериали, която се случи по света в последните години. Едни от най-големите режисьори и актьори са там и мис­ля, че в това имат голямо бъдеще.  

Всички те харесват... като жена и актриса. Какво ти коства това?
По принцип има доста неща, върху които да поработя, но от друга страна пък се гордея с всичко, което съм постигнала. Вложила съм доста усилия и воля, за да бъда по-доброто себе си. Трудно става, но когато нещата се получат, удовлетворението е голямо.

Още една жена, която ни вдъхновява - Белослава.