(Без)срамна работа: истории от БГ секс индустрията

Кои са професиите, за които никой не говори – нито работниците, нито клиентите?

  • 26.06.2019
  • от Тео Чепилов

В България няма секс индустрия, поне не официално. Това обаче не пречи при закрити врати да се провеждат всевъзможни еротични забавления, за които се раждат всякакви интересни специалности – от най-старата професия до футуристични секс кариери. Всички имена в текста по-долу са сменени, за да прикрием истинската самоличност на участниците в историите. Все пак да си секс работник под каквато и да било форма, винаги е било малко или много отречено от обществото,

с други думи: „срамна работа“.

Стриптийз баровете са най-универсално приетите средища на секс културата у нас. Може би защото изпълняват функцията на червените фенери, а и почиват на дълга традиция за голи нощни забавления, датираща от соц вариетета в морските хотели през 80-те. Пикът на бг стрип индустрията е някъде малко преди Световната икономическа криза – след това мацките вече са прекалено облечени, а най-добрите от тях бягат директно на по-големите сцени навсякъде по света.

В съвремието арт седъкшънът и акробатичният елемент на пилона са останали на заден план, победени от силикона и татуировките. В това отношение Л.М., стриптизьорката, с която си говорим, е представителка на олдскула в стила: няма импланти, кожата й е бяла като платно на художник и спокойно може да представлява България на световното по пол денсинг в Белфаст. Има две степени на GDPR защита – първо е сценичният й псевдоним Амбър, а второто ѝ фалшиво име е Петя (за онези особено любопитни клиенти, които държат да научат как се казва наистина). В случая клиентът наистина има право – все пак плаща 40 лева за напитка, която дава привилегията да си говори с момичетата. Л. е от малко градче край София, има безброй братя и сестри, българка е, но  (според детайлите, които успявам да изкопча) е израснала в къща, спокойно вписваща се в уайт траш клишето.

Започва да танцува в 12-и клас, като мотивацията е леко неясна – от една страна, твърди, че е тук стриктно заради парите, от друга, директно е задраскала всички останали опции.

Даже не е била сервитьорка в родния си град, защото щяла (дръжте се) да се излага. В бара е попаднала през познат на познат. После се оказало, че покрай цепенето на дърва за къщата, е доста здрава, без да ѝ личи, а пък въртенето на пилон ѝ идва отвътре. Интересен детайл: от търкането с метала, кожата на ръцете ѝ е груба като на строител, усещането при ръкостискане е все едно казваш „Здрасти!“ на бай Григор. В момента на запознанството ни е на 18 години и 8 месеца. Изкарва 40% от всичко, което ѝ мине през ръцете, с други думи 8 лв. на личен танц и 16 на напитка. Най-малко – бакшишите са си само за нея. По груба сметка в нормална вечер си тръгва с най-малко 100–200 лева в сутиена. При това без да „излиза“, което е сленгът за секс с клиенти.

Има и ударни вечери, разбира се – рождени дни, ергенски партита, непланирани силни четвъртъци, когато удря джакпот в дебелите четири цифри. След работа Л. виси с колежките си в една от двете денонощни пицарии близо до бара или се разцепва в Студентски град до сутринта. После с първия влак се прибира до къщи или ако го изпусне, отива направо на училище. Мечтае да стане певица. Фенка е на „Ъпсурт“, но ако това е пътят към успеха, би изпълнявала „даже и... рок“. В бъдещето си вижда да се занимава с пеене под една или друга форма. Винаги обаче смята да има пилон вкъщи, дори когато се „пенсионира“.

Времето в стриптийза се мери в брой песни и моята предплатена плейлиста изтича.

На излизане забелязвам интересен детайл – зад пулта е диджей, когото познавам от първите техно партита у нас. Оказва се, че вече се е преквалифицирал в работа по специалните барове и от години в еротичните среди го знаят под името DJ Цомби. Успява да ми разкаже за най-фрапантните случки в бранша, които включват стриптизьорка, отказваща да излиза на пилона, ако не дъни Marilyn Manson, и надсвирване с ромски оркестър, доведен от шумна компания без вратове.

Следващата стъпка в секс туризма ми е един завод от близкото минало, който е бг еквивалентът на долината Сан Фернандо (световната столица на порното). Вътрешният ми човек там е стара приятелка, която познавам покрай някакви детски арт проекти – К.В. Тя така и не стигна до голямата сцена, но творчеството ѝ, макар и анонимно, покори сърцата и гениталиите на феновете. К. започна като авторка на сценарии за секс телефони, преди да се издигне до войсовър звезда.

Създателка е на хитовата история със секса в снегорин и лоста за скоростите, която вече се разказва като градска легенда.

Питайте някой възрастен колега мръсник, той гаранция я знае. Когато преди петнайсетина години бизнесът рязко завива в посока видеопродукция, К. се оказва на правилното място и започва да се занимава с кастинги на момичета за нещо, което шефовете ѝ наричат „интерактивна еротична телевизия“. Всъщност това са платени секс чатове, само че в период от историята, когато това звучи като технология от бъдещето. Оказва се, че най-трудният аспект на порно бизнеса по цял свят у нас се случва най-лесно – мацки има в изобилие, като много от тях са готови да се събличат пред камера за пари. Единственото условие е сайтът да не се вижда в България, тоест да не разбере някой познат.

Цифрите, които се изкарват, звучат космически в сравнение с работата като сервитьорка, но пък са малко над кол център. 

Принципът на работа е горе-долу същият – имаш брой клиенти за таргет, скорост на обслужване, оценка за качество. Само дето не си на фиксирана заплата, а получаваш процент от минутите, които клиентът прекарва в твоето прозорче. Като теглиш чертата между часовете (смените са по 12 часа) и стресът на работа (чекиджии от цял свят те карат да поругаваш тялото си с подръчни средства), не звучи като работата мечта. И все пак десетки момичета го бачкат всеки ден, а цялата индустрия вече е допълнена с осветление, декори и професионална техника за заснемане. Успявам да си поговоря с А.Н., едно от момичетата пред камера. На хартия работата ѝ се нарича видеомодел, но тя приема себе си за един вид „еротичен инфлуенсър“.

В нейните очи всички мацки позират в Instagram, тя просто го прави по-добре от тях, затова и е професионалистка. Твърди, че чете руска класика и един ден ще стане актриса. И двете силно ме съмняват, но си замълчавам. Изкарва доста добри пари, но успява да ги издумка до стотинка всеки месец с екскурзии по цял свят. Пътува сама, с една приятелка или в краен случай взима майка си. Семейството ѝ знае, че работи за „щатска компания“. Никой не предполага точно колко американска е цялата история. Няма как да не ѝ задам най-важния въпрос: „Какво е най-странното нещо, което са те карали да правиш?“. Отговорът ме хваща неподготвен:

„Шоу с краставица отпред, шоу с морков отзад“.

Проституцията в България се води незаконна, но реално в Наказателния кодекс няма текст, според който да е престъпление. За разлика от сутеньорите, които от 1968 са включени там, въпреки че в момента имаме най-леките присъди за тях (по закон) в целия Европейски съюз – до 8 години лишаване от свобода, спрямо поне 20 във всички останали държави. Ако нещо е доказано за търсенето на силни усещания обаче е, че всичко на ръба на закона не притеснява никого. Най-старата професия у нас спокойно може да се брои за легална – момичетата са по цял ден на околовръстното, а в сайтове като alo.bg и adamieva.info няма скрито-покрито. В първия има секция „запознанства, ескорт“, а вторият е откровен секс портал, като и двата само те питат дали имаш навършени 18 години, на което всеки може да цъкне „да“. Там стигам до следващата участничка в тази анкета – С.Л., която твърди, че е на 20, но спокойно може да е и на 17.

Има профил и в двата сайта, където чарджва по 100 лева на час плюс 20 лева за такси. Учудващо работи по домовете, като не се притеснява да идва на адрес сама. Явно вярва в изначалната доброта на хората или е просто много глупава. Има ужасна татуировка, напомняща драсканица в тетрадка по време на много скучен час, така че май е второто. Иначе има гадже на нейната възраст (каквато и да е тя), което не предполага за тайния ѝ живот – някак си е останал с впечатлението, че техните са богати.

История стара като света.

Разбира се, все още има и публични домове, в които момичетата са на смени и получават процент. Оборотът е по-голям, така че дори с по-малко пари в нейната посока една проститука в бардак изкарва повече. Рискът също е значително по-малък. През познати разбирам за подобно място, разположено на топ локация в идеалния център. Звънецът е маркиран по специфичен начин, така че, от една страна, да не буди подозрение, от друга, да не можеш да го объркаш. Апартаментът, в който после се озоваваш, най-вероятно е бил нечий офис през 90-те – интериорът е класически мутробарок, естествено доста похабен и занемарен. Точно до вратата, на фотьойл, седи мъж с кисел балкански фейс в онзи неопределен възрастов диапазон между 30 и 40. Облечен е с черен тишърт с надписи, който плътно притиска шкембето му. Има диагоналка. Пичът си цъка на телефона и с кимане ми посочва открехната врата.

Очаквам да имам избор, но явно съм гледал прекалено много филми. Той усеща колебанието ми, затова изкрещява „Алена!“ и от стаята се показва жена в средата на трийсетте, която се подвизава под този артистичен псевдоним. Останали насаме, аз си плащам за час забавления и всъщност го използвам за интервю. Мацката се казва Е.Г. и твърди, че е на 28. Оттам нататък се чудя доколко да ѝ вярвам. Иначе в „бизнеса“ се озовала, защото искала да избяга от родното си село, с което ни дели почти цялата карта. Едно момче оттам работело в София и ѝ казало, че е намерило работа като за нея. Като дошла тук, се оказало, че трябва да е проститутка. Наложило се да го прави. Нямало физическо насилие, нямало изнудване, отвличане, изобщо никаква принуда. Просто нямало какво друго да направи. Била на 16. Сега мечтата ѝ е да си отвори автокъща. Има две деца. Мъжът ѝ е окей със заниманието ѝ, докато носи пари вкъщи. Някъде тук телефонът ѝ започва да звъни на пожар. Оказва се момчето с диагоналката, който се е притеснил, че чува много приказки през вратата.

Тя се смее. На мен не ми е смешно. Тръгвам си.

Снимането на порно в България е престъпление и се наказва с една година лишаване от свобода. Ако си неосъждан, най-вероятно ще ти се размине леко с административно наказание и глоба от 1000–5000 лв. При тези цени и непрекъснато стопяващия се марж на печалба в индустрията нормално е никой да не гори от желание да рискува. Затова българският хардкор продуцент З.Т., с когото успявам да се свържа, работи предимно в европейската столица на филмите за възрастни Будапеща. Той е по-известен с (лишения от всякаква фантазия) прякор Порното. Започва преди няколко години с изцяло български екип и модели, като използва локацията зад граница, за да няма пререкания със закона. Веднага се сблъсква с два огромни проблема – българските кинаджии са прекалено големи творци и гледат надменно на порното, като същевременно не полагат необходимите усилия да докарат качеството на картинка при унгарците.

Мацките пък са тотално неизпълнителни, не може да се разчита на тях. Освен това имат нереални очаквания за хонорарите и мрънкат непрекъснато с повод и без повод. В порното има ценоразпис и се плаща на сцена, според нещата, които се случват на екрана: хонорарът за свирка е 200–500 евро, като оттам цените се движат само нагоре и за най-кинки нещата се добавя по една нула в тотала.

Мъжете получават по 100 евро, без значение в какво участват.

Затова и порно актьорите са има-няма двайсет в цялата индустрия и дори да не гледаш запалено подобни филми, вече без да искаш си им научил татуировките. Продуцентът ми показва снимки от терен, от които разбирам, че всъщност без да го осъзнава, той е режисьор – докато актьорите работят, той седи отстрани с папка в ръка и следи разкадровката. Питам го дали не е опасно близко до екшъна. Споделя ми, че след един инцидент се наложило да си изхвърли любимата риза. В процеса на работа е сменил изцяло техническия екип и сега работи само с асистент наше момче и много унгарци, които за по-малко пари правят чудеса (и тук не става дума само за актрисите). Решавам да полюбопитствам за личния му живот, оказва се щастливо женен, твърди, че не прави секс с актрисите в продукциите си, и някак си му вярвам. След това, което ми показва от телефона си, не мисля, че ще правя секс някога изобщо. „Младите оператори първия ден са с постоянна ерекция, старите кучета след снимки получават антиерекция за седмица“, смее се Порното. Разпитвам го за типа актриси, с които се сблъсква, оказва се, че момичетата попадат в тази субкултура с всевъзможни мотивации – някои не могат да намерят в реалния свят начини да задоволяват бруталните си фетиши; други са принудени да го правят, за да оцеляват. „Има едно момиче от Якутск, много успешна в индустрията. Цялото ѝ семейство я изпраща на самолета, после я посреща след края на снимките. Изкарва средно по 5000 евро на филм и от това живеят всичките ѝ близки“, разказва ми той и усещам, че май никога вече няма да гледам порно. Поне не със същите очи.

Каква е психологията на LIKE-a

В отсрещния прозорец не говорят твърде много

Защо Митко Павлов е с четири лица?! Гледай в търсачката