Мария Поппалова: Животът е поредица от моменти и дадени шансове

Ако се страхуваме да ги хванем и моментът отмине, какво от това, че имаме талант.....

  • 21.06.2019
  • от Кристина Димова

Труден, но успешен полет. Това е съдбата на Мария Поппалова. Ежедневието си описва като „живот в куфар“. Завършва Международно Сътрудничество и Икономика за Развитие във Виена, Рим и Болония, което допринася за международния й успех. Владее няколко езика и няма търпение да научи поне още един. Градски номад се вписва перфектно в сегашния ѝ свят, но връзката ѝ с природата от детството остава неразбиваема. Как обаче един ски състезател става проджект мениджър в Държавната агенция за международно сътрудничество на Германия? Възможно ли е да успееш, ако не обичаш работата си и къде успехът е по-лесен - у нас или в чужбина? На тези и още въпроси ни отговаря амбицията в лицето на Мария Поппалова.

С амбицираните и щастливи от професията си градски хора говорим благодарение на The Stars Group. Те пък в момента търсят кадри, така че ако искаш да се присъединиш към една истински готина работна среда, разбери повече за възможностите тук. 

Здравей, Мария! „Живот в куфар“ ще е перфектно заглавие за автобиографична твоя книга. Казваш, че голяма част от времето си прекарваш във въздуха. С лекота ли полетя в живота?

„Живот в куфар“ е фраза, която често използвам, за да опиша живота си в последните години. А той е в куфар буквално и преносно. Толкова често се налага да опаковам целия си живот и просто да го преместя на съвсем ново място, че тотално съм загубила усещането какво е да имаш „вкъщи“. Това естествено не е по принуда, а резултат от сбъднати поне няколко мои мечти.

Да бъдеш във въздуха в прекия смисъл се оказа доста по-лесно отколкото в преносния, който аз имам предвид.

Не бих казала, че с лекота съм полетяла към живота, който имам в момента – напротив, беше труден полет или по-скоро много опити за полет и доста пъти падане. До голяма степен животът ми в куфар е продиктуван от следването ми във Виенския университет, където завърших бакалавър по Международно сътрудничество и развитие - там разбрах, че ако искам да се развивам в тази сфера, просто трябва да натрупам много международен професионален, академичен, както и житейски опит. Е, тогава ми звучеше по-лесно, отколкото се оказа на практика... и ето така полетях, без да мисля за това, колко ще е трудно.

Виж повече: 5 неща, които ще те накарат да помечтаеш за работа в офис среда

Като малка си живяла в Смолян. Как си спомняш градчето? 

Ах, Смолян е едно любимо място и макар че не живея там от близо 13 години, си остава единственото ми „вкъщи“ за сега. Моите години там бяха наистина „златни“. Детството и тийнейджърството от Смолян и Пампорово не бих заменила за нищо на света. Градче, в което всички се познавахме, малко и спокойно, но в същото време толкова много неща можеха да се правят, че всички деца бяхме заети извънкласно - дали със ски, тенис, народни танци и гайдарство, брейк, алпинизъм или нещо друго. Наистина си спомням, че

имаше голям избор от спортове и други активности,

на които можеше да се запишеш. Аз лично се пробвах с пиано, спортни танци, народни танци, но ските винаги бяха на първо място. Градът се гордееше с детско-юношеския фолклорен ансамбъл „Орфей“, който беше изключително известен - децата обикаляха по международни музикални фестивали в цяла Европа и винаги се връщаха с големите награди. Провеждаше се и един страхотен международен фестивал по брейк - JamonIt, който беше голяма атракция. От Смолян ми останаха и най-истински приятелства. 

Планината е била „в задния ти двор“. Мислиш ли, че мястото, на което расте и живее човек, определя същността и пътя му по-нататък?

Знаете ли,

магията на Родопите е трудно обяснима и тук не говорим само за природата сама по себе си.

Смолянчани имат особена връзка със своята планина - понякога болезнено емоционална. Определено намирам сходни и основополагащи черти измежду близките си приятели от Смолян, включително и себе си. Със сигурност едно от тях е любовта и усещането за родопската музика. Не познавам родопчанин, който да не обича и да не приема фолклора като нещо лично и определящо идентичността му. Разбира се, че мястото, на което растем, е от огромно значение, но в същото време не по-малко значение има и колко ти стиска да си различен от заобикалящият свят - особено ако идваш от малко и традиционно градче. 

Ние често пишем за градските хора, но какво не знаем за хората от „горите“? 

Те са „благи хора“. Ние едно време не заключвахме външната врата и това беше масово (още е). Нямаше какво да се случи, хората си имаха доверие. Мисля, че хората от гората са по-доверчиви и наивни. 

Защо от Родопите, планината, ските, снега избра да живееш в големите градове на Европа?

Родопите, ските, снегът - все любими мои неща, но това бяха неща, които аз имах просто така - това бяха условията, в които израснах.

Препускането из европейските градове беше и начин да бъда различна, непознато предизвикателство, продиктувано и от стремеж за развитие.

При хората от големите градове пък например е предизвикателство да обикалят из планински хижи и да лагеруват на палатки, което за нас си беше нормалният уикенд. 

Как един ски състезател става проджект мениджър в Държавната агенция за международно сътрудничество на Германия. Дори наименованието на професията ти звучи сложно… 

В интерес на истината има абсолютна връзка между двете. Ако не бях израснала на ските в детските си години, вероятно въобще нямаше да бъда това, което съм. Спортът в детските години възпитава и учи на борбеност. Ските са индивидуален спорт - заставаш на старта и си сам, трябва да се отдадеш на пълна концентрация за няколко минути.

Често успехът зависи от това, колко психически устойчив е човек. Дарба е да умееш да даваш най-доброто от себе си в най-напечения момент.

Всичко, което спортът е изградил като характер в мен, ми помага да се развивам професионално днес. 

Виж повече: Позициите, които не знаеш какво означават, но си подходящ за тях - vol.1

Какво в работата ти ти доставя удоволствие?

Работата ми позволява да уча страшно много за това, как е построена системата, в която живеем.  Добивам реалистична представа за света и успявам да изградя собствено мнение по най-разнообразни теми. Занимавам се с проекти за развитие в страните от Южна Азия (основно Непал, Бангладеш и Филипините), работата ми е комплексна и доста напрегната, защото се налага да лавирам измежду много политически обстановки, които често са в конфликт. Разнообразието и огромният международен опит, който добивам, са безценни.

Казваш, че не обичаш фразата „обичам да пътувам“, защото кой и не обича... Къде се крие философията на пътя? Какво научи ти от пътешествията си?

Всеки има собствена философия. Пътуванията са просто неизбежна част от живота на всички ни - дали от София до Русе или от Франкфурт до Манила - винаги човек има възможност да срещне непознати хора, да се забърка в различни случки и да преживее нови емоции. Помислете си, ако пътувате някъде надалеч, но сте се капсулирали само в познатата компания, с която сте тръгнали, то каква е вероятността да опознаете обстановката и дестинацията на 100%?

Аз намирам смисъл да бъда отворена към хората и света, което е най-добрият и лесен начин да се уча и обогатявам интелектуално - една простичка философия.

Хобитата и работата ти разкриват потенциала ти на абсолютен мечтател. Какво обаче е нужно, за да постигне човек мечтите си? Труд, талант и... 

РИСК и РЕШИТЕЛНОСТ. Тези два елемента са от особена важност. Трудолюбието и талантът са нещо изключително ценно и в никакъв случай не искам да ги подценя, но представете си какво щяха да бъдат те без смелостта да вземеш решението, да направиш крачката, да рискуваш в точния момент. Животът е поредица от моменти и дадени шансове - ако се страхуваме да ги хванем и моментът отмине, какво от това, че имаме талант...

Смяташ ли, че човек може да бъде успешен, ако работи без страст?

Не, в никакъв случай. Вероятно човек може да работи работа, която не му харесва, и въпреки това да я върши добре. Но въпросът е дали е щастлив от това, което прави... ако не е щастлив, значи не е и особено успешен. Не е ли именно щастието най-големият успех в живота?

Занимаваш се усилено с международна дейност. Къде успехът е по-лесен - у нас или в чужбина?

Успехът никъде не е лесен. Уважавам труда и успеха на всеки, независимо дали в Смолян, София или някъде другаде по света. Не мога да кажа къде е по-лесно постижим. По-скоро може би е въпрос на шанс, риск, решителност... 

Позициите, които не знаеш какво означават, но си подходящ за тях - vol.2

Търси се шеф мечта

Гледа ли новото ни видео?! Виж кои са топ местата за брънч в София