7 начина да пътуваш безплатно в градския транспорт

Кои са най-хитрите системи за возене без билет

  • 28.05.2019
  • от Миро Павлов

Вечната битка с контрольорите е едно от най-софийските занимания на всички времена. Все пак тук имаме уникалната опция да се возим без пари, за разлика от всички европейски градове, в които плащаш на шофьора и не можеш да се качиш без билет, или всички по-малки български, където една лелка обикаля и събира левчета наред. Логиката, че е редно да се плаща за пътуване, тук не важи – особено ако се качваш за две спирки, а билетът струва лев и шейсе, които после потъват някъде в небитието. Придвижването гратис обаче изисква смелост, хитрост и най-вече желязна схема. Ето няколко идеи как да прецакаш системата:

Правене на луд

Това е първата идея, която хрумва на всеки, хванат без билет.

„Шофьорът не продава“, „Аз нямах точни“, „Кучето на ей тая жена ми изяде билета“.

Обясненията са милиони, но контролата ги е чувал всичките. И грам не го боли за творите проблеми. Общо взето, при него е като в Goodfellas “Fuck you, pay me!”. Без значение дали се правиш на чужденец, глухоням или аутист, ако това не е първият работен ден на контрольора, ще бъдеш свален. После има две посоки – първата е доброволно оставяш да ти пишат акт и стискаш палци да не си сред малкото обработени после (нищожен процент, шансът е колкото да те удари гръм, но пък после също толкова боли – с таксите се обажда на 50 лв. и няма как да не платиш). Ако си хитър, можеш да подпишеш акта с рисунка на гениталии, което го прави невалиден. Иначе също така, след като те свалят, най-добрият ход е, срам не срам, да му удариш едно тичане и да се слееш с тълпата. Моли се наблизо да няма полицаи обаче – те не обичат такива неща.

10 култови линии на градския транспорт

Чиста статистика

Ако пътуваш с един и същи автобус, шансът да уцелваш контроли всеки ден е нищожен. Затова можеш да се движиш с 30 лева в джоба, готови за глоба. После въпросният супер билет го ползваш още веднъж за следващия контрольор с думите:

„Колко пъти ще ме проверявате бе, ай ша му се не знай!“.

Освен ако автобусът, който ползваш, не минава покрай Централна гара (нещо като митичния град Ел Дорадо за контрольорите), би трябвало с максимум една глоба да ти се размине месецът. Което при цена на картата за всички линии 50 лева си е чиста далавера. Сега, ако си голям карък, може и да изгориш. Тогава обаче цъкай игри на късмета – който не му върви в рейсовете, му върви в лотариите. Или май беше в любовта? 

Системата на суриката

Това е сред най-класическите и разпространени хакове за Софийския градски транспорт – купуваш си билетче, но не го дупчиш. Вместо това се зареждаш на място в непосредствена близост до перфоратор и с перфектна видимост към предната врата на автобуса. В случай на заплаха – моментално перфорираш билета. Звучи просто, но не е – това означава на всяка спирка да бъдеш в постоянна бойна готовност и да настръхваш при вида на всеки съмнително изглеждащ пасажер. Затова се нарича „Ситемата на суриката“. Рисковете тук са някой спретнат немски турист да те накара да си изгориш билетчето за фалшива тревога. Или пък някоя нинджа контрольор да те хване в крачка с ръка на перфоратора. Тогава се върни на първа точка в статията и изпълнявай план Б: “Run, Forrest, Run!”, на български

„Беж, Лиске, да бягаме!“.

Колекция от билети

За изпълнението на тази схема се изисква

търпение, отдаденост, воля за победа и безкраен състезателен дух.

Като всяка колекция и тази изисква постоянство и внимание към детайла. Също така малка инвестиция, но тя се изплаща в далечен план. Системата е проста и гениална: всеки път когато се возиш в градския транспорт, запазваш билетчето. При всяко качване в автобус, трамвай или тролей проверяваш комбинацията от дупки на перфоратора с неутрален лист хартия (например жълто листче за бележки), след което преглеждаш колекцията си, намираш съответния билет и се радваш на безаварийно пътуване. Минусите на тази система са огромната разправия и необходимостта да носиш едно тесте билети със себе си, по всяко време, на всяко място. Също така, когато някоя контрола ти откъсне изключително рядкото билетче тип задраскано долно Ж, трябва да удържиш сълзите в очите си на всяка цена.

Автобус 280 - увеселителното влакче на София

Пет лева в ръката

Контрольорите може да се правят на моралисти и радетели на правдата, но всъщност са хора, излезли от къщи с една-единствена цел –

да правят кинти.

С други думи трябва да намериш начин да печелят и те, да печели и спортът. Една лесна за отиграване схема е да пътуваш с пет лева, готови в ръката. При минаване на контролата, без да кажеш нищо, му ги подаваш – в 99% от случаите той е хиена, бързо осмисля ситуацията и ги прибира мълчаливо, за да не се налага да дели с останалите. Така ти минаваш тънко и си доволен, той също получава приличен бонус. Отново статистиката е на твоя страна и няма как да ти се случи да те сурвакат всеки ден. Рискът се крие в това да попаднеш на някой контрольор от типа уставен боец, който да те овика зловещо (че и по-лошо).

Фалшива карта

Има карти, които позволяват пътуване без пари, и можеш да фалшифицираш някоя от тях. Като се има предвид обаче, че повечето са на всевъзможни полицейски, пожарникарски и прочие силови структури, трябва да внимаваш дали изглеждаш достоверно за ролята. Иначе ще дойдат истински представители на съответната организация и така ще те набият, че после няма да можеш известно време да се возиш на градски транспорт. Има и една карта, с която почти всеки средностатистически гратисчия може да изглежда достоверно, и това е

„бяла карта“ за наркозависими на метадонова програма.

С нея върви и метадон – така че уин-уин. Можеш също да си направиш фалшива лична карта, която да даваш, за да ти пишат актове – струва само 150 лева и се избива с годините. Но ако си тръгнал чак толкова самоотвержено да ментиш, направо вземи да си печаташ билетчета в мазето.

Споделена електронна карта

Преди време в напън да се модернизира Софийският градски транспорт пусна приложение, през което можеш да си купиш дневна карта за всички линии на цена 4 лева и такава за всички нощни за едва 2. Картата се плаща с карта или с SMS, като получаваш QR код, с който при проверка в съответното превозно средство доказваш, че си платил. Тук идва сладката част –

никой не може да те спре да дадеш логина и паролата на всичките си приятели

и ако 10 души направите партия за дневната карта, ви се обажда на 40 стотинки, а ако сте 100, цената слиза до 4. Освен това важи за метрото, което е като Форт Нокс на схемите – почти непробиваемо с други системи. Тук логистиката вече е как да се събират парите и през какви телефони да се прави регистрацията (в случай че се усетят и блокират акаунта). Което си е разправия, но пък с идеална цел – прецакване на системата, при това със стил.

Нощният градски транспорт и всички "приятелчета" в него.

4 алтернативни превозни средства за по-чиста градска среда.

Какво още се случва в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.