Най-голямото пиянство в живота ми си ти

Единственото по-трудно нещо от това да бъдем заедно, е да не бъдем

  • 20.05.2019
  • от Даниела Кръстанова

Тази вечер вдигам наздравица за теб. Не пия често, но днес пълня чашите догоре за онова пиянство, което ме държи сякаш цяла вечност. За теб. За онзи, при когото винаги се връщам, както правели алкохолиците. Все съм се чудела защо хората се забъркват в обречени истории. Казвах, си че на мен никога няма да ми се случи. И оттогава внимавам много с тези думи.

Когато си пиян, не мислиш за последиците. За това, какво ще кажат хората, че не може, не трябва или е безсмислено да си такъв, какъвто най-много искаш да бъдеш. Чувстваш по десет. Когато си щастлив, душата ти пее, сякаш можеш всичко, имаш всичко и си някак наистина смел. Когато си тъжен, пък ти се струва по-тъмно от всякога. Когато си пиян от любов. 

И само ти ми укротяваш лудостите, само ти ми владееш настроенията,

знаеш къде да ме целунеш и кога да ми кажеш, че всичко ще бъде наред. Може би не сме един за друг, но знам, че един за друг ще обърнем света. Единственото по-трудно нещо от това да бъдем заедно, е да не бъдем. Затова никога не оставаш, но и никога не си тръгваш. Макар да знаем, че истории като нашата не свършват добре, точно ти ми носиш най-щастливите мигове. И дори да ни е писано да се разминем, чувствам как ми се свива сърцето всеки път, когато не си добре. Защото, докато другите ми даваха телата си, ти ме надгради с душата си.

Ти си като пролетта, която чаках и все не идваше

Може би всеки има някого, когото просто трябва да изживее докрай, за да може да го преживее след това. Има мигове, които още докато ти се случват, знаеш, че ще ги помниш завинаги. Че ще се връщаш към тях отново и отново след години, когато се опиташ да си спомниш какво беше щастието и защо понякога си струва да си по-смел, отколкото си мислиш, че ще можеш.

Риск, от който печелиш дори и след като загубиш. 

Казват, че всеки, който идва в живота ти, има мисия, урок, на който да те научи, дори и ако те нарани. Не съм сигурна, че вярвам в това. Но вярвам, че има хора, които идват, за да те променят завинаги. Дори и да знам, че ще тръгнем по различни пътища, никога няма да си вземеш емоциите, които ми даде, всичките безброй усмивки, нашите места, които откривахме, и топлината на ръцете и сърцето ми през нашата зима, която беше като никоя друга.

Дневник на напускането

За лятото не смеем да мечтаем. Ние сме два съвсем различни свята и затова създадохме наш си, който никога не знаем колко войни може да понесе. Аз никога не поисках да забравиш всичко и всички заради мен, нито ти искаше да имаш това право. Всеки миг за нас може би е последен и затова е толкова пълноценен, колкото някои хора не изживяват за години. Напълни уж подредения ми живот със смисъл, накара ме да различавам дните един от друг и да искам да имам, правя и бъда повече. Чудя се какъв късметлия трябва да съм, за да срещна втори път някого като теб, само че в по-подходящо време, но ако спра да се надявам, съм напълно загубена. Нямаме право да не бъдем заедно, защото заедно имаме всичко, но още повече нямаме право и да бъдем. Ти оставаш онова щастливо неизвестно в уравнението, но както е в математиката, ако към мен не прибавиш теб, съм равна на нула. Всъщност едно... и едно наум.

Има ли значение, че си прав, ако жена ти плаче?!

Накарай ме да ми пука. Иначе ме губиш

Какво още се случва в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв