Сантра, без Спенс и след Кристо

...зад образа, който виждаме по телевизията и в клиповете ѝ

  • 04.05.2019
  • от Цветана Кулинска
  • снимки: Стиляна Иванова

Чакам Сантра в The Cocktail Bar, в следобеда на обикновен делничен ден. В редакцията животът кипеше – затваряне на брой. Поръчвам си лимонада, а тя пристига с чаровните и съвсем задължителни 10 минути закъснение. Небрежна е, в „неин“ стил, въпреки че преди дни я видях на събитие с убийствен чифт „Маноло Бланик“ и класическа черна рокля. Усмихва ми се и го караме по същество, тъй като и на двете денят ни е разграфен по минути. Това, което ме изненадва в нея, е контрастът с общоприетия публичен образ, който вирее в пространството – онова момиче с хлапашки вид и евъргрийна със Спенс. Само че пред мен вместо „онова момиче“ стоеше интелигентна жена и уверена в себе си бизнес дама, с пронизващ, на моменти дори изпитателен поглед. Какво има зад образа, който виждаме по телевизията, как е разработила собствен бранд козметика, 

може ли един съвременен артист да оцелее и без евтин пиар и защо я съсипахме тази държава, 

чети в интервюто надолу:

Имаш голямо семейство, много братя и сестри. Баща ти се занимава с физика, а майка ти е психоаналитик. Как премина детството в такова семейство? 

Комплексно. Имам късмета да имам много интелигентни родители, трябва да призная. Това е нещо, което е... не знам, съдба или късмет... Средата, в която съм израснала, поне от интелектуална гледна точка беше на много готино ниво. Аз съм щастлива с това. Като всяко семейство си има своите трудности, своите позитиви. Балансирано. Ако има от едното, няма от другото, нали знаеш как е... Животът си знае баланса, няма къде да ходиш. 

Може би малко хора знаят, че си имаш собствен бранд за козметика. Разкажи ми повече за него? 

Факт. От една година е на пазара. Казва се youthifull. Причината да го има е моят прапрадядо, който е бил фабрикант на козметика. Бил е изключително успешен в това, което прави, участвал е, финансирал е освободителни въстания, първото училище в Разлог го е построил с 200 000 златни лева, което са примерно 3 милиона сегашни пари, и просто го е подарил на държавата.

От него ли имаш познания?

От него имам едно наследство, но не материално, по-скоро морално, което е оставил и което в мен е оставило приемственост в тази насока. Също така е оставил доста писма в семейството ми, които аз съм чела, като съм се вдъхновявала от тях, защото примерно пише, че 

човек, за да е успешен, трябва да е последователен и трудолюбив. 

Това са елементите, които съм заложила като основи на този бранд, и за мен той е символ на приемствеността и нещо, което за мен е много важно, а и ме мотивира и ми дава почва да правя това, което най-много винаги съм обичала, а именно да създавам и да творя. 

Има го онлайн на youthifull.eu.

Отскоро започна отново предаването ти по The Voice (+ собствен YouTube), Close Up...

Close up, да, то е мое, беше много успешно преди години. Поради някакво стечение на обстоятелствата решихме да го възобновим – отвори се такава възможност. И сега на 22 април вече е на екран. Всеки делничен ден след 6 часа и с повторение в 10 сутринта, след което в по-следващата неделя в 9 часа вечерта е цялото предаване, иначе са малки епизодчета. След което се качва в ютуб в канала на close up. В общи линии е много интересно предаване, защото 

надниква в някаква степен зад маската на човека, който е гост, и проследява един негов ден. 

Сега тепърва започваме с нови гости и е много интересно. Наистина е много обичано предаване и няма аналог в неговия си вид, то е риалити предаване. Може би единственото, което би ми се искало да се добави за предаването, е, че новия сезон например го снимаме изцяло на телефон, изцяло на Нuawei Р30 Рro, което е много яко. Много обичам във всичките си проекти да правя нови неща. Дори например следващият продукт на марката е продукт на много неща, не съществува в този му вид. Готино ми е да създавам нови неща, да предизвиквам реалността, това си е риск. Макар че не знам кое е по-рисково – да правиш нещо, което го има по много, или нещо, което е по-малко познато. Но ми е много готино да правя неща, които са нови в сегашния вид, в който ще излязат. 

Какво искаш да кажеш на хората и какво им даваш? Генерално. 

На хората искам да кажа да са упорити, целеустремени и трудолюбиви. Това е единственото нещо, което може да ни даде щастие и смисъл на живота. И смятам, че 

който търси смисъл, може да го намери. 

В трудолюбието?

В последователността, в целта. Ако имаш цел, но, разбира се, една цел без целенасоченост и трудолюбие и без последователност няма стойност. Това дава смисъл на човешкия живот според мен, тъй като, когато си полезен, това е природен закон – природата използва полезното и отстранява безполезното. Така че това искам да кажа на хората. Надявам се да давам пример и смятам посредством различни мои примери и стратегии за това, как те могат да правят същото – това е моят житейски принцип и се водя по него. 

Което е нормално, няма как една холограма да има дълбочина. А и публичният ми образ е граден в продължение на 18 години, аз съм била на 17, когато той е стартирал. Аз няма как да съм същият човек отпреди 18 години. 

Иска ми се да споделиш твоето мнение за шоубизнеса такъв, какъвто е в момента, през 2019. И изобщо лайфстайла... 

Тук и сега нямам право да имам мнение, по-скоро да изказвам мнение за шоубизнеса. Това е един свободен пазар, икономически преди всичко, който се определя от търсенето. До някаква степен може би предлагането може да направи някакво влияние върху търсенето, но то е много малко. То е едно колективно съзнание, което не може да бъде управлявано от един човек сам по себе си. така че моето мнение не е важно, важно е мнението на публиката. 

Много дипломатичен отговор. Може ли да се направи паралел с по-развитите пазари от нашия? 

Би могло да се направи паралел. И той би бил за сравнителна база. Дали аз искам да направя такъв – не. Но мога да кажа, че той е съответен на нашата реалност. А онзи е съответен на онази реалност. Така че 

просто трябва да сравняваме реалности. 

Не бих нарекла единия по-добър и по-лош, просто са такива, каквито са. Единият е такъв, другият е такъв – всеки си има позитиви и негативи. Във въпроса ти виждам един елемент, че някак търсим как да нахраним българското, да напсуваме българското. Не казвам, че това е целта, аз искам да го вкарам в разговора. Според мен трябва да се научим да оценяваме това, което имаме, да го приемаме такова, каквото е, и ако нещо не ни харесва, да дадем своя принос за това да го променим, ако можем. 

Нека създаваме нещо, което другите да критикуват, ако искат, а не само да критикуваме това, което другите създават.

Защото изведнъж, когато започнеш наистина да правиш неща и да се бориш да създаваш нещо, тогава аз лично съм започнала да имам един друг поглед върху успешните хора и тези, които създават нещо. Наистина това са хора, които може да харесваш, може да не харесваш, това е лично мнение, на което всеки има право, но това е нещо, което трябва да уважаваш. 

Подготвяш ли някое ново парче?

Да, подготвям едно самостоятелно парче в момента, което е малко по-предизвикателно, малко по-различно като посока. 

Кога го очакваме?

Не мога да кажа конкретна дата още, защото един проект си изисква неговата работа. Аз си изпипвам винаги проектите и обичам да ги пускам такива, така че да са съответни на моето възприятие какво искам да кажа. Това отнема време, не става от днес за утре и се надявам до два месеца да е факт. 

Забелязала съм, че си съумяла да се опазиш добре, репутацията ти не ми се е набивала с някакви скандали и драми в цялото поле от информация. Така те виждам аз – публичен образ, който не е опетнил себе си за евтин ПР.  Как успяваш? Доста хора, които са в твоите среди, прибягват именно до този ход. Как остава едно име чисто? 

Има два отговора на този въпрос. Първият е политически коректен, вторият е искрен. Кой предпочиташ?

Искрения. 

Искреният е, че когато бях малка, нямах самочувствието да се поставя в такава ситуация. Нямах самочувствието примерно да застана по този начин и да кажа "ето, снимайте ми гърдите". И може би начина, по който съм възпитана, че гърдите, аджеба, може би и затова не са ми пораснали, не са толкова важни. По-важно е това малко по-нагоре, ето там порасна за сметка на другото. Може би това е била причината, поради която не съм се поставяла в такава ситуация и може би съм осъзнала в някакъв момент, че все пак аз в крайна сметка пораснах като човек, който умее да се контролира сам себе си. Аз съм човек, който днес няма да направи нещо, за да мога да постигна резултата, който искам, това е целесъобразността. Тоест 

не съм човекът, който казва "абе, днеска ще действам, пък утре да става квото ще". 

Не съм този човек и никога не съм била и в този смисъл може би това е причината, поради която съм се контролирала да не правя простотии. Иначе ако трябва да бъда откровена – ако някой е бил там където е трябвало в даден момент, когато се е случило това нещо, например била съм се по улиците в някакви моменти – това никой не го знае. Аз имам много страни – мога да съм агресивна, мога да съм мила, мога да съм забавна, мога да съм сериозна, мога да съм много неща, мога да съм добра, мога да съм лоша. Има различни аспекти към личността ми, просто може би, когато е ставало въпрос за публичния ми образ, съм била по-контролирана, да, по-контролирана е добра дума. И не ми се е струвало смислено по никакъв начин, не съм виждала смисъл. Аз правя нещо, ако виждам смисъл в него, а не просто ей така, защото ми се прави, а защото имам нужда да го направя. Защо да го правя, ако не ми носи нищо? Аз не виждам какво ми носи. На мен нищо. По-скоро може само да ми вземе. Вниманието и въпросите от този тип някак не ми дават нищо. Отиваш да си купиш баница, защото ти се яде. Аз нямам нужда да ям баница и не си я купувам. Мога да го опростя до такава степен този въпрос.

Спомена за самочувствието, което в нездравословни количества може би води до грешни стъпки впоследствие... Къде са границите на импулсите? Много хора в публичното пространство не са овладели егото и именно заради това избират по-лесния път...

Първо ще кажа за първата част на въпросите. Първата част е свързана със самочувствието – няма как, съвсем нормално е, аз стартирах да пея, когато бях на 16. Няма как едно дете, когато е на 16, да има здраво самочувствие. Здравото самочувствие се гради на един много прост принцип – аз правя това, свършвам го успешно, следователно имам примера, че аз мога да се справя с това, вследствие на което имам самочувствие, че вече мога да го правя. Това е смисълът на думата самочувствие, това означава самочувствие. А другата част е комплекс, който е свързан по-скоро с компенсация на липсата на такова. Обикновено когато видим един човек, който парадира с поведение тип "аз съм голямата работа", това е човек, който не вярва в себе си, който се чуди по какъв начин да го компенсира. Това е по-скоро тъжно за мен, то наистина в основата си е повод за нечия трагедия, защото 

това е смисълът – аз да се чувствам добре със себе си. 

Ако аз нямам причина да се чувствам добре със себе си, се опитвам да компенсирам по някакъв начин. Може би затова много хора прибягват към наркотици, алкохол, нещо, от което аз винаги съм се пазила. Не ми е окей, тотално, колкото и да е странно това нещо, за нещото, с което съм се занимавала, по никакъв начин не ме привлича, не ми е уместно. Не да се пазя, не съм виждала смисъл в това, не съм имала нужда. И в крайна сметка – за втория елемент, това е причината. А има и още един момент, който не знам дали трябва да задълбаваме, но публичното пространство изначално привлича към себе си по-нездрави хора. По-нездрави звучи грубо, но с един конкретен тип комплекс хора. И вече, ако човекът достатъчно, затова в някакъв момент хората излизат от публичното пространство, просто го израстват. Неслучайно чуждите компании, като избират изпълнител, не е само заради годините, но го избират и по-малък, защото той още има всичките проблеми и енергия да изразява проблемите си. Това става прекалено задълбочено, за да може да се обясни надве-натри. Става в един момент в публичното пространство проблем за хората, които порастват и надрастват себе си отпреди, за да се развиват. 

Трябва ли човек, който се занимава с музика в България, непременно да избира между черното и бялото. Тоест дали да прави качествени неща, но за по-малка аудитория – по-смислена и хубава музика, която отнема много повече време с цената на това да не е масова? Нещата толкова ли са черно-бели или може да се намери баланс? Моите наблюдения са, че има много готини хора, които се занимават с музика, обаче трябва да избират между двете. Дали да имат една много малка обрана аудитория, която едва-едва да пълни клуб, и да се примиряват с вход от пет лева, или да имат другата крайност – песни, които, да не ги наричаме проява на лош вкус, но за по-масовата публика. 

Има изключително успешни артисти като Мария Илиева, Любо Киров, Орлин Павлов, Графа – те са много успешни, които правят точно нещата, които харесват, които, както аз обичам да ги наричам – са с по-висока вибрация. Аз не бих казала, по никакъв начин не ми харесва определението "качествена музика". 

Предполагам знаеш за какво ти говоря?

Нямаме право да наричаме една музика качествена и друга некачествена. 

Можеш да наречеш такава, която на теб ти харесва и която не, и можеш да ми дадеш определение защо едната не ти харесва, а другата не. Защото аз съм човек, който слуша и чалга понякога, и нямам проблем с това.

Каква – съвременна или ретро? 

Каквото ми харесва. Ако трябва да бъда откровена – по-новата не ми харесва толкова. Не ми харесва всичко, но истината е, че няма да си го пусна в колата, няма да ходя и на... Имам един праг – мога да отида една вечер с приятели да слушам чалга, нямам проблем с това, много ми е яко. Претенцията по този повод също не ми харесва, тя е крайна. Едно нещо не ми харесва лично на мен в музиката, независимо в какъв жанр – дали говорим за чалга или за хип хоп. Едно нещо не ми харесва и то е свързано повечето пъти с текстовете. Защото, ако си пуснем която и да е модерна радиостанция, звучи почти постоянно регетон на испански. Никой няма нищо против това, но всички имат против чалгата. Защо? Аз мога да кажа защо. Аз имам против "чалгата" в кавички. Но под чалга аз възприемам следното нещо – възпяването на материалното над нематериалното. Тоест много е хубаво и най-ценното нещо в света са парите и да изглеждаш по еди какъв си начин. 

Което създава и модел на поведение...

Това е друга тема. Възпяването на този тип ценности е нещото, което не ми харесва. Има поп фолк текстове, в които това не съществува, буквално, с много хубави текстове, които говорят за любов, за емоции, които са чисти и са човешки. Има и хип хоп песни, които пеят за колата ми, не знам какво, не знам какво – това също е чалга. Няма значение какъв е стилът, който слушам, проблемът за мен е във възпяването и възпяването е точната дума, не като песен. Не възпяването, а 

поставянето на пиедестал на неща, които всъщност не носят щастие, не са градивни. 

Това ми е проблемът, не са градивни. Аз обичам във всичко, което правя, да има някакъв градеж, да се създаде нещо, да се направи нещо по-добро по някакъв начин. Хората според мен сме направени по следния начин – всеки търси начин да се разшири, просто не всеки дава, не всеки има правилния механизъм, но всеки дълбоко в себе си има желанието да порасне, да придобие това самочувствие, да стане по-добър, да е полезен, да задоволява нуждите си, които в крайна сметка са елементарни. Да си полезен, да те оценяват хората, когато си полезен, да те одобряват, когато си полезен, да те обичат, има и още други, които няма да навлизаме в тях. Но в крайна сметка е това. Всеки си има мнение, всеки си има качество, някакви критерии и в крайна сметка важното е аз какво правя в тази среда, за да мога да я направя по-добра. Точка. Личната отговорност на човека. Дотам. 

5 от най-влиятелните личности в света за 2019

Люба Христова: Успехът е в това да си щастлив

Какво се случва в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв