Трите диагнози, които отказах да имам

Или трите неща, в които системата се опита да ме убеди, но не успя

  • 08.04.2019
  • от Димана Йорданова

Трябва да си родила, за да бъдеш пълноценна жена

Освен всички лели, баби и други кръвни нападатели обществото също задава въпроса "Ти кога ще имаш бебе?". На 33 съм все пак. Скоро ще се превърна в самотна, разплута леличка, която ще умре, а 20-те ѝ котки ще я изгризат до кокал. Репродукцията само защото "ти е време", е доста грешна стъпка. Опасна. Глупава. Домино ефект и проблеми сред поколения наред.

За да създадеш, трябва повече от функциониращи репродуктивни органи. Трябва да си архитект на чужда душа.

А това го могат малко хора.  "Всеки трябва да остави нещо след себе си", ми казват. Моля, оставете ме да избера какво да бъде то.

Трябва да пиеш алкохол, за да се забавляваш

Дядо ми беше алкохолик. Хич не беше забавен. Може би най-ужасната гледка, която някога се е запечатвала в детското ми съзнание. Но това не е единствената причина да смятам алкохола за гадост. Не понасям опитите на някои хора да превръщат пиенето в геройство. В единствен критерий за това, колко си готин, интересен, чувствителен, освободен. Онези, които не пият, казват ми, са пълни нещастници и смотаняци. После ми цитират Достоевски и ме убеждават, че съм дявол. Пиенето за мен, особено в патологични количества, е признак на емоционална незрялост. Не разбирам култа, в който го превръщат. Не разбирам защо е въпрос на чест да пиеш, защо е подозрително, ако не пиеш, защо алкохолът се продава редом до хляба като насъщен. Пиедесталът, на който качват физическото саморазрушение, е нелеп.

Талантливите хора се саморазрушавали. Колко гордо!

А ние, дето сме решили да не го правим, въпреки че едва понасяме живота, сме некадърни. И слаби. Понеже рокендролът провали не една съдба. Затри не един ум, не един черен дроб спря да работи. Не приемам този вид бунт срещу простотията – как точно я борим, като умираме преди нея?

Искаш по-голяма... гръд

Първо се опитват да те убедят, че трябва, после, че искаш. Това са две отделни глупости. Защото има жени, които наистина ги искат, но едва ли някой може да ме убеди в интелигентна причина, че трябва да ги имаш. Циците продължават да бъдат трамплин за всичко, освен за това да ти метнат мозъка до главата.

Защото младата българка не е само онази, която Карбовски ни показва често от екрана. Моята млада българка се буди рано сутрин, храни си детето или котката, мие си зъбите, прибира си естествените цици в сутиен, качва се на колата или метрото и отива на работа. Прибира се след 8 часа. По някое време от телевизора, който тя рядко гледа, ѝ казват, че била златотърсачка и искала пластмасови цици, гумена глава и уста като американска поничка. Тя знае, че не иска, но Карбовски я убеждава, че само така си мисли. Лъжеш, млада българко, щом тези жени, които ти показвам, искат, значи и ти искаш.

Няма как да си роза на върха на купчина лайна.

Няма. После по 6 пъти в минута повтаря, че жените от екрана са красиви, и младата българка се смее ли смее, смее ли смее... Хубаво, че съм грозна, си казва, спира телевизора и започва да чете Бродски.

Жената от съседната маса.

10 неща, за които майка ти не беше права.

Какво се случва в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.