Ванката и хижа „Ловна“: далече от града, близо до душата

Иван Лечев за културата по хижите в България, пластмасата, билките и бремето на градските хора

  • 04.04.2019
  • от Цветана Кулинска
  • снимки: Ваньо Димитров / Vanyo Photography

Иван Лечев би бил един на пръв поглед обикновен 26-годишен инженер, ако преди две години съдбата не го бе отвела до хижа „Ловна“ и първата му любов - природата като начин на живот. Ако съществува досие на първото впечатление, в това за Ванката бих подчертала чистота, простота и мъдрост, присъща на хората от планината, но обикновено на достолепна възраст. Трудолюбието и благочестивостта, с които извършваше всекидневните задачи из хижата, съвсем събудиха любопитството ми. Какво може да задържи един милениъл на 1600 метра надморска височина? Лесно ли се заменя работата като програмист за тази покрай минзухарите по сънената поляна? Какво дава планината повече от един град? Този имагинерен продукт на посткапиталистическото общество – щастието в опаковката на комфорта – може ли да се размени за цепенето на дърва и приготвянето на боб чорба? Реших да не оставям тези въпроси без отговор. В денивелацията на ценностите разговорът ни тръгва в посока културата по хижите в България, пластмасовите бутилки на туристите и един австралиец, написал книгата си на хижата миналото лято…

Разкажи ми за себе си, как пътят те отведе до тази хижа?

Когато бях малък, дядо ми имаше вила в Троянския Балкан и голяма част от детството си прекарах там. Така се запалих към планината, гората и природата и съм много влюбен в това нещо.

А как се озова на „Ловна“?

Самата хижа я намерих случайно. 9 месеца обикалях Европа на стоп.

Ехе, сам?

С тогавашната ми приятелка. Върнах се в България и извадих късмет, защото намерих в интернет самата обява за хижата.

На колко години беше тогава?

На 24, нямах навършени. Когато се качих на хижата, не ми отне почти никакво време за мислене дали да го направя. Собственикът тогава ми каза: „Трябва да си помислиш, това е начин на живот, все пак трябва да останеш в гората сам“. Аз бях наясно отдавна, че искам да се занимавам с подобно нещо, защото природата ми е много в сърцето, много обичам планината и гората,  тук се усещаш по-жив и най-вече по-свободен.

Какво дава планината на един млад човек, което градът не може?

Както вече казах, за мен е  важно човек да е свободен. Може да усеща. Градът, начинът на живот, няма как да си, без да имаш работа, без да имаш грижите за работа, за пари, за сметки, за всякакви такива неща.

Цялото бреме на съвременния свят.

Накъде отива този прекалено модерен свят, не ми харесва. Тук имам всичко. Реално не ми липсва нещо, което го има в града. Имам си хора, имам си природа.

И го няма бремето, трафика, прахоляка.

Няма бремето на нещата, които мислиш в града. Тук е бремето на планината – дърва, ток, правене на стаи, сготвено. Тук човек има други приоритети, но това в града и този начин на живот, накъдето са тръгнали всички мои връстници, хората около моята възраст, просто не ме кефи, защото виждам в другите, че няма я тая искрица за живот, за удоволствието, за получаването на удоволствието от живота и т.н. Много по-свободен съм и много по-лесно можеш да оценявам всичко.

Има ли култура по хижите, или е една твърде болезнена дискусия?

Култура... култура по хижите по принцип има. Има култура, въпросът е, че я няма културата в планината. Културата на хората в планината трябва да е... абе няма я, не оценяват, повечето хора не оценяват. За повечето хора хижата е просто да дойдеш да се напиеш и за един уикенд да се отървеш от това бреме на града и т.н. Докато по принцип хижата не е това.

Хижата и хижарят имат една-единствена цел в планината – те са на първо място тук като подслон и на помощ на всеки в планината.

За да се занимаваш с това, първо трябва да обичаш да помагаш на хората. Защото иначе няма как да се получи. Затова културата на хижата изисква тя да не се заключва, защото не знаеш кога, по кое време някой ще изпадне в беда. На първо място аз трябва да съм тук, за да посрещна всеки един, по всяко едно време, независимо каква е ситуацията. В днешно време обаче култура по хижите и култура в планината рядко се срещат. Особено сред младите хора – има и такива, но са прекалено малко. Трябва да се обръща повече внимание на това, защото особено в България имаме адски много и хижи, и места, обаче не се оценяват и това е проблемът.

На мен ми харесва, че има кошчета за разделно събиране.

По принцип се стараем да ги има, въпросът е, че като дойде да се извози оттук нататък, то не зависи от мен и дали бива изхвърляно... Не че в града не съм го виждал това – да минават и да събират всичките заедно, но е хубаво по принцип и затова да се мисли.

Виждал ли си неща на тази хижа, които би ти искал да не си?

Може би масовото отношение на хората към хижите. На хората, които посещават хижите, на хората, които стопанисват хижите. Голяма част от, не обиждам никого, но хижарите не го правят, защото ги интересува хижата, а го правят, за да изкарват пари. Лошото е, че културата в днешно време е обърната в бизнес. Това е единственото, което не харесвам да виждам на хижата. Иначе на самата хижа хората, които са ми направили лошо впечатление и които не съм искал да виждам, няма.

Гората е за всички и на всички.

В планината има място за всеки и трябва да се съобразяваме. Това, че на един интересите са едни, на друг други – това е светът, шарено място. Трябва да ги има различните неща, за да може да се получи общата картина. Но като цяло отношението на повечето хора към хижарството и към тази култура – това е може би единственото, което не ми харесва.

Съгласна съм – виждала съм ги тези работи и ме боли много.

Много места има в България, които заслужават внимание, а са превърнати в прости кръчми.

Някой пътник, който ти е направил особено впечатление с историята си?

Миналото лято имаше един такъв, преди три месеца дойде един австралиец, писател, който си дописваше книгата тук. Той живее от 10–12 години в Гърция и преди 10 години идва в България в Родопите и сега беше решил да пробва Рила, защото не е виждал езерата. Направи ми впечатление, че е един нормален чужденец, външен човек, супер скромен, обичаше ракия, но ме впечатли, че този човек буквално на третия ден стана част от хижата, от мен дори.

Сля се...

Той цепеше дърва, миеше чинии, посрещаше хора, бързо успя да влезе в цялата идея и усети духа на това, което се опитваме да правим на тази хижа. Той може би е туристът, който най-силно ме е впечатлил. Иначе впечатление прави абсолютно всеки, който посети тази хижа, защото всеки е уникален сам по себе си и реално от всеки можеш да вземеш нещо, да видиш нещо ново, интересно. Това ѝ е хубавото на хижата, че виждаш абсолютно всякакви хора. Докато когато си на някаква работа, ти виждаш и срещаш предимно хора, които са в тази област, с тези интереси...

А тук виждаш абсолютно всичко от всичко, всичките седем цвята на дъгата.

Мислиш ли, че думата турист вече е натоварена с малко по-негативно значение?

Туризъм, турист, доста е изменено от това, което е било, и това, което съм чел. Аз съм прекалено малък, за да знам какво точно е било, но идеята вече е съвсем, съвсем изкривена. Хората – голяма част, не всички – искат от хола в колата, от колата на лифта, да направят снимки горе и обратно. Обикновено е така: „Ама вие не ни казахте, че трябва да ходим 30 минути и да имаме планински обувки“. Ами да, качваш се на 1700 м в планината, най-вероятно няма да стъпваш по ламинат.  Дошъл си по принцип да ходиш. Нали това е идеята на туризма и на туриста – човек, който обича движението, човек, който обича природата, да ходи, да се движи. Защото повечето туристи са от тези, които много хора наричат „кашкавал“ туристи, които просто искат да дойдат и ако може, да ги докараш до тук. През лятото дори с джип искат да ги извозват от лифта до тук. Голяма част от хората са така. Свикнали са на т.нар. удобства.

А именно разделянето с удобствата може би ще им помогне малко да се извисят...

Първо трябва малко да се отделиш, да излезеш от зоната си на комфорт, за да видиш къде точно се намираш.

Какво му липсва на съвременния човек?

Свободно време. Мечти, смисъл, повечето хора си мислят за нещо, не мечтаят.

Хубав отговор. Свободно време и мечти. А какво дава планината?

Планината дава всичко – природата е планината. Планината, природата – това сме ние, ние сме част от това нещо.

Ние сме едно цяло.

Както тя зависи от нас, така и ние зависим от нея. Ние зависим и съществуваме, тя е по същия начин, тя зависи от нас, за да съществува. Затова трябва да се грижим един за друг – както тя винаги го е правила, така и ние трябва да го правим.

Има ли билка, която лекува всичко?

Билка, която лекува всичко... Гората може би. За мен билката е цялата гора. Като цяло е един еликсир. Всяко едно нещо, всяко камъче, всяко дръвче, всяко едно нещо, всяка трева, билка, която расте – като цяло природата лекува. Гората лекува.  Мога да кажа и за едни други билки, нали...

Още фотографии можеш да видиш тук.

Споделяме ти и част от водопадите около София

Какво се случва в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.