Тео Чепилов отсам и отвъд

Един почти митичен образ се завърна с гръм, трясък и аплодисменти на софийската сцена

  • 22.02.2019
  • от Цветана Кулинска

Познаваш го – брилянтен сценарист с отличително чувство за хумор, рижава брада и един тон култови истории от парти годините му. Ние обаче няма да дълбаем в мъглявините на спомените му от онова време, защото освен градска легенда Тео Чепилов притежава и куп извънредни таланти. Настаняваме се в Студио 5 и го очакваме с притаен дъх, за да ни даде още една доза от същото – непоносимо качествен хумор, който може да те  накара да се изчервиш, и то не само от смях.

За Тео Чепилов е изписано много, затова няма да ти цитираме биографията му, днес си говорим за трагичността в комедията, кой е най-якият сериал евър, къде е бил първият му стендъп и кога да очакваме новата му книга...

Продължавай да четеш.

Казват, че най-трудното нещо на света е да разсмееш някого, а ти сякаш го правиш с непосилна лекота. Случвало ли  ти се е да имаш сценична треска?

Зависи за кого. За мен се оказа, че най-трудното нещо е да правиш музика, а беше истинската ми, голяма, невъзможна мечта. С Кирил Христов а.к.а. Киро.БГ в продължение на години влачехме най-тъжния музикален проект в историята – Злите Езици. Накрая приятелите ни направиха интервенция: „Има one-hit wonders, вие сте zero-hit wonder. Моля ви, спрете!“. В тази връзка сценична треска имах на единствения ни лайв в Black Box (Киро не се сети да ме покани на другия ни в рамките на „Подгумер Мюзик Фест“). Бекстейдж направих един древен индиански ритуал за смелост и станах толкова безстрашен, че си забравих текста. Киро ми изпя куплета, аз само танцувах. Беше жалко с най-главно „Ж“. Иначе доста рано открих, че каквото и да кажа, хората се смеят. Почнах да злоупотребявам с това като малък на Паметника – там ми беше стендъп кръщението пред отбрана скейт публика. Една бира за час шоло, това ми беше хонорарът.

Имаш ли си любима тема от стендъп шоутата?

Мисля, че сблъсъкът между поколенията е темата, която най-много ме пали. Generation КЛАШ ми е любимото шоу, в което участвам. Цял живот съм раздвоен между 90-те и съвремието и много ме забавляват паралелите между двете. Благодарение на преклонната си възраст вече съм виждал до какво водят разните там моди. Всеки вселенски хит свършва на шейм парти. Сега сме с бради, дънки по дупето и сини бухали на ръцете, но след 10 години това ще е толкова модерно, колкото кръстче-обичка, дълъг нокът на кутрето и гъст мустак. Разбира се, отношенията мъже-жени са един несекващ извор на вдъхновение и творчество.

Също и технологиите, които вечно едновременно помагат и пречат на това да се чифтосваме.

 

С твоите колеги от  общността успяхте да вдигнете интереса до небето към stand up comedy show-та, които са на върха на хайпа в момента. Събитията се разпродават за минути и препълвате Студио 5 и други локации. Как се решихте да се съберете и да го направите, да възродите интереса към добрите стари смешки в този формат?

Честно казано, аз дойдох с връзки и наготово. Преди 10 години с Киро правехме някакви нефелни опити в Radio Cafe да разсмиваме хората с жалките си истории. Понеже седяхме на столове обаче, това е sit-down tragedy, не се брои. Иначе новата ми комедийна фаза започна, когато идеологът на Inside Joke и мой стар верен приятел Дими Деянски ме подхлъзна да се метна зад микрофона на едно шоу в Sugar и после нямаше как да спра.

През всичките тези години Дими и момчетата и момичетата от Inside Joke бяха изградили цялата сцена от нищо.

Бяха минали през ада: двама души публика и трима участници, като никой не се смее, експертни оценки стил „в България не може да има стендъп“ и губене на пари от всяко шоу. Аз се настаних на вече затоплено място. Просто явно е изисквало много време и усилия да се случат нещата, както беше в бг рапа.

Как се запознахте с Георги Кючуков? Хуморът към живота ли ви свързва?

За първи път се сблъсках с неспираемата сила на природата, известна като Урагана Кючуков на сцената – той излезе и помете всички и всичко. После се заговорихме на бара – той идваше от провалена среща, на мен гаджето ми чупеше стойки. Кликнахме моментално. Има хора, които от самото начало сякаш си познавал цял живот. За мене Кючуков е един от тях.

Минал си през  безкрайно различни етапи от живота си, всеки заслужаващ да бъде увековечен в отделна книга, и в този ред на мисли искам  да те питам – ако трябваше да сложиш саундтрак на последните ти пет години, кое парче би било това?

Последните пет години за мен бяха доста хм... еклектични. Не си ги спомням много, но такива разкази се носят. Живях къде ли не, правих какво ли не. Ако е само едно парче, трябва да е нещо като „Бохемска рапсодия“ – да се сменят яко теми, стилове и настроения, да има пеене за майки и „Галилеоооооо!“ и куфеене и накрая естествено Nothing really matters.

Има ли такъв сериал, който на 100% да е спечелил сърцето ти? Ако да, какво му е якото?

Има два сериала, от които съм обсебен. Знам, че са клише, но са клише, защото са истина. Seinfeld и Sopranos. В единия виждам живота си: налудничавите ми приятели и безкрайните ни брътвежи на безсмислени теми. В другия – една паралелна реалност, в която може би щях да се озова, ако бях направил различни избори в живота си. Като човек, писал сериали, трикът са героите. Създадеш ли яки герои, историята сама започва да ги води нанякъде.

Иначе без герои и без история всичките CGI ефекти на света не могат да спасят проекта. We’ll fix it on post не работи, ако нещата са прецакани на ниво сценарий.

В интервю за Boyscout споменаваш писането на нова книга. Какво става, да я очакваме ли?

Книгата е започната, пише се, стигнал съм донякъде. Понеже със „Ситуация след ситуация“ минах вече през софийските градски истории, тази ще е с американски приключения. Не знам кога ще е готова, надявам се да не отнеме пак сто години. Иначе тази есен се задава филм, на който съм сценарист - „ЕКШЪН“. Името е игра на думи между жанра „екшън“ и командата за начало на снимки Action!, а вътре покрай комедията успяхме да вкараме и сериозна доза закачки с киноиндустрията и американските филми, които се снимат у нас.

Иска ли ти се да бъдеш някъде другаде в момента?

Непрекъснато. И като отида там, после искам да съм пак тук. Има един много як момент в You'll Meet A Tall Dark Stranger на Уди Алън, когато Джош Бролин мечтаеше за съседката си отсреща, Фрейда Пинто, а после, като се премести при нея, гледаше с носталгия към прозореца на гаджето си преди това – Наоми Уотс. Общо взето, това е животът – взиране в един далечен прозорец, а после, като се озовеш там, откриваш, че не всичко е така, както изглежда отдалече.

Комедията трагедия ли е?

Моята определено е. Колкото по-голяма лична драма разкажа на сцената, толкова повече се смеят всички. Винаги е било така – на главата на Чарли Чаплин пада кофа с боя. Никой не мисли за сътресението на мозъка му, отравянето с ацетонови пари и съсипания тоалет. Всички се смеят. Тази чудесна традиция се е пренесла и в съвремието с фейл компилациите. Иначе имам един приятел, който години наред ми звънеше да ме пита как съм, после се смееше на историите от деня ми, накрая ми благодареше, че вече животът му изглежда по-малко скапан. Това май е моята функция във Вселената – да развеселявам хората с глупостите, които ми се случват. Сега същият пич идва на почти всяко шоу, но вече не ме пита как съм. Казва ми: „Ще гледам как го разказваш на сцената, там е по-смешно“.

Прословут въздържател си след дълги години пропити с шотове. Какво ѝ е готиното на бирата без алкохол?

Бира без алкохол е бира без проблеми. Будиш се с пари, тонизиран, готов да тренираш и да промениш живота си. Най-вече знаеш къде си се събудил и това не е апартаментът на Ne vdigaj 5!!!. Също така някъде в Швейцария джуджетата са работили неуморно и сега вкусът на бирата без алкохол вече е същият. Невероятно е просто какви неща измислят. Дали някой сега не работи по водка без алкохол? Прозрачно питие с вкус на водка, но с 0% алкохолно съдържание? Мисля, че това ще е следващата голяма мания!

В момента има инициатива на Birell #Предизвиках се, ориентирана към хората, които искат да направят първата крачка към по-активен начин на живот. Ти с какво се предизвика тази година?

През 2019 съм решил да се предизвикам сериозно – смятам да продължа все така да не пия, а даже да вляза и във фитнеса. При това не, за да надзъртам към класа по каланетика. Планирам истинско, сериозно трениране. Ако в края на 2019 вече правя разлика между коремна преса и лицева oпора, значи годината не е пропиляна. Надявам се съдбата да подкрепи това мое предизвикателство. Ще видим – очаквайте слеващите епизоди на сагата „Тео с/у света“.

Виж за какво си говорихме с Деница Чакърова.

Запознай се с първата дама на стендъпа.

Последвай ни в инстаграм.