До музата си ли заспиваш всяка нощ?

„Аз мога само да завиждам на онез, които утре пак ще те възпеят и в бледоликата тъга на римите ще те затворят“ Елин Рахнев

  • 16.02.2019
  • от Стефани Калчева

Има един любовен празник, който винаги разделя лагерите на две – едните в несвяст купуват цветя и пръстени, запазват маса в най-новото и прехвалено заведение, други ожесточено бойкотират 14 февруари и са готови да говорят за безсмислието му във всеки удобен момент. И двете групи не представляват интерес за мен. За мен към влюбения има само един истински важен въпрос, направо от световно значение – до музата си ли заспиваш? Защото ако не, няма значение дали ще носиш на гръб най-огромната плюшена мечка.

Всъщност направо нищо няма значение, съжалявам.

Музите са недостижим идеал, те са объркали  живота на не един и двама мъже, за тях се пеят песни и рисуват картини, а в по-баналното и нормално ежедневие те са онези жени, които светят с друга светлина. Не непременно понеже са най-красивите, съвсем не. Дори не стои въпросът поглеждаш ли други лица на улицата – да, може да забележиш красотата, когато те подминава, защото все пак си естет. Ако не беше, нямаше да уловиш неуловимата, онази, до която имаш късмета да заспиваш вечер. Онази, която припознаваш във всеки един ред на Рахнев, а и винаги се чудиш как ли, за Бога, изглежда неговата муза. Миглите, раменете, ключиците, диханието, дори очарованието на изгубените фиби.

„Хладината на очертанията ти ми спомня, че съм жив, че
тук съм бил, в парфюма ти от невени съм се спотайвал
и наркотичната тъма на устните ти съм протривал с рими
по-паметна съм те видял с походката обрана да вървиш
сред шемета на градовете и фонтаните...“

Има ли значение кой ден е? Дали е февруари или август?

Музата ти готви и пуска пералня. И това не я сваля от трона, не променя сърдечния ти ритъм. Гледаш я как върви в супермаркета и ти се струва, че би отказал на Хайди Клум да ти направи мусака. Глупаво е и безкрайно тъжно да боготвориш една жена в началото, когато всичко е ново и възбуждащо, да се бориш за нея, да обещаваш света и няколко месеца след като си я получил, да отвърнеш поглед, да спреш да я забелязваш. Да секнат есемесите и комплиментите, да ѝ казваш с един и същи тон, че я обичаш и да купи зеле. Ако го направиш, си глупак.

Музата и в баналното ежедневие е недосегаема. Пее, докато си слага обеци и си връзва косата на висока опашка. Бърше прах, но очите ѝ светят лукаво. Работила е до късно и кожата ѝ е бледа. Наум извайваш тялото ѝ като Роден, но понеже не знаеш как да ѝ го кажеш, я каниш на танц в кухнята и палачинките стават на въглен. Не е толкова сложно да съхраниш магията, нищо че е някакъв си четвъртък.

Онзи непохватен кичур коса няма да се сложи сам зад ухото и смехът няма от нищото да се търкулне от устата ѝ.

Не ѝ пиши любовно писмо, просто я попитай дали има нужда от нещо, когато е уморена. Направи ѝ забавен колаж от снимки. Напръскай се с парфюма ѝ и цял ден я носи около себе си, пък ако искат колегите, нека те подиграват. Те може би си нямат музи и никога не са танцували с жените си в кухнята.

Георги Господинов пише, че любов е всяка нощ да сънуваш жената, до която лежиш. Това е всичко, ама наистина всичко, което е нужно да ѝ кажеш на 14 февруари.

СПЕЧЕЛИ две еднодневни карти за Боровец.

Виж кои са книгите, които поддържат любовното чувство по всяко време на годината.

Любовта е маслото в скоростната кутия.

Последвай ни в Инстаграм и виж какво можеш да спечелиш.