Колкото по-късно, толкова по-скоро никога

Понякога животът не те чака да станеш готов за големите неща

  • 15.02.2019
  • от Даниела Кръстанова

Много ни пречи изразът „по-добре късно, отколкото никога“. Понякога е вярно. Друг път обаче, като изпуснеш времето за нещо, го изпускаш завинаги. Често не си готов. И не му е сега моментът. Да се влюбиш, да се ожениш, да смениш работата, да купиш ново жилище, да заживееш в чужбина. Истината е, че за повечето големи неща никога не си готов. И няма да имаш втори шанс, защото си решил да изчакаш. Да видиш още нещо, да отидеш още някъде, да срещнеш още някого.

Ако намериш човек, който те прави щастлив, съдбата може и да не ти изпрати друг, когато завършиш университета, когато започнеш да печелиш повече, когато приключи важният проект в работата и ще имаш повече време. Понякога трябва всичко друго да почака.

Ако ти предложат работата, за която мечтаеш, може да нямаш шанс за нея, когато ще се чувстваш по-подготвен. Когато имаш дете или когато то порасне, когато вече не ти се обикалят барове или ще ти е писнало всеки уикенд да пътуваш. Ако дойде време за следващата голяма крачка в живота ти, може и да е късно, когато си готов.

Понякога трябва да скочиш и да се учиш по пътя.

Може да звучи твърде поетично, но наистина ми се иска да го знаех по-рано. Преди да си повторя отново и отново, че ще имам още много любови и не бързам за никъде. Че ще има още много интервюта за работа. Че ще имам още много лета да съм с приятелите, с които вече дори не се виждаме, да обърна внимание на баба си, която вече я няма, да изгледам филмите, за които днес нямам нито време, нито енергия.

Преди да започна да се заблуждавам, че другата пролет ще имам повече пари и тогава ще отида в Париж, че ще имам по-малко проблеми и ще ми остане време да започна да спортувам, че в живота ми ще се появи някой, който ще ме мотивира да искам повече от себе си. Защото сега съм сама и не става или защото съм още млада, още недостатъчно опитна. Нито достатъчно слаба, за да нося рокли, или самоуверена, за да поискам повече внимание от околните. Ако го знаех по-рано, щях да си нося роклите и да не ми пука от едрите ми бедра, нито от това, какво ще кажат хората.

Тъпото е, че си мислим, че имаме време. И че някога ще е по-подходящо време. Ако можех да кажа само едно нещо на себе си преди 10 години, би било това.  Времето отлита неусетно. Избягваме да взимаме големите решения, защото щом избереш нещо, често се отказваш от всички други възможности. И то във времето на неограничените възможности. Уж.

Днес е лесно да повярваш, че винаги ще има нещо по-хубаво или някой по-добър. Само че идеални хора няма, още по-малко идеални животи.

Макар и да не е трудно да го забравиш, гледайки излъсканите снимки в инстаграм. Красивите мъже и жени на екзотични острови, със скъпи коли, изящни тела и дрехи. И си казваш – защо да се примирия с по-малко? Може би си роден за нещо голямо. Може би то само ще се случи, стига само да почакаш още. Поне така разказват всички онези хора, които изглеждат щастливи по телевизора – че на тях просто така им се е случило. А какво стои зад красивите истории, знаят само те.

Смешното е, че си мислиш, че имаш време. Че не му е сега времето и ще дойде, без да правиш кой знае какво. Дали?

Виж защо благодарим на Фройд.

Докато не е станало прекалено късно, виж кой ще пуска на официалното афтърпарти на Go Guide Food&Drink Awards.

Последвай ни в Инстаграм.