Александър Байтошев: „Иска ми се да гледаме критично на кича и клишетата“

Александър те очаква утре с премиера на новата си книга „Чучело“.

  • 04.02.2019
  • от Михаела Самарджиева
  • снимки: Яна Лозева

Вече сме те срещали с него по повод дебютната му стихосбирка „Кучета“. И ако Васко Кръпката изпя „Аз съм кучето от крайния квартал“, то сме убедени, че по-късно Сашо дописа песента, защото той е от поетите, които се ровят точно там – в крайното. Той винаги насочва погледите ни към онова опако на душата – на некрасивите, онеправданите, изпадналите, далечните, другите. Тези, които живеят отзад на красивото, от другата страна на луната, в колибата на кучето от крайния квартал. Александър Байтошев е завършил Националната художествена гимназия за изящни изкуства "Илия Петров", "Семиотика и педагогика на изобразителното изкуство" в СУ и "Графичен дизайн" в Нов български университет,

а през 2006 г. заедно с поети и художници създават Арт лаборатория "Николай Райнов".

Заедно с рисуването и поезията предстои и премиерата на новата му поетична книга – „Чучело“, която те очаква на 5 февруари в Столична библиотека от 18.30 часа. Събитието е тук, а какво ни разказа Сашо за „Чучело“ – чети нататък.

Какво се промени от "Кучета" до новата ти книга "Чучело"? Какво ще открие читателят в нея?

Това, което се промени, е житейският, както и читателският ми опит. Все повече започна да ме интересува темата за провала, така както са писали за него Самюъл Бекет, Харолд Пинтър и както сега пишат писатели като Пол Остър и Кутси. Също така темата за насилието, което откриваме в обществото около нас, в личните отношения, интерпретирано от поети като Тед Хюз, Криницки – ужасът, представен в   стихотворението "Конят" на Филип Левин, посветено на оцелелия му приятел от Хирошима, болката в стихотворенията на Тадеуш Ружевич. Екзистенциалната криза, предизвикана от самотата, униженията на работното място и от близки хора, подобно на униженията в "Преображението" и "В наказателната колония" на Кафка.

Като цяло обществото ни много се е доближило до реалността от романа "1984" на Оруел и това до голяма степен е действителност, в която живеем.

Твоята поезия сякаш ни кара да се вглеждаме в онова другото – некрасивото. Онова, което е някакъв антипод на така популярната напоследък "фейсбук поезия" – романтична, лесносмилаема. Защо ти е да ровиш толкова надълбоко в тъмното?

Интересуват ме дълбоко лични теми, неща, които съм преживял, усетил и осмислил. Това са проблеми, които засягат всички ни рано или късно. С тях  съм се срещал в световната литература и при добрите писатели. Не искам да коментирам поезията за която, говориш. Там нещата отиват към клишето поради липсата на достатъчно четене.

Какво да очакваме утре на премиерата? Какво ни разказва Александър, накъде насочва погледите ни?

Иска ми се погледите да бъдат насочени към културата. Да гледаме критично на кича и клишетата.

За кои читатели е новата ти книга, за коя публика? И естествено – какво още да очакваме от теб?

Книгата ми е за хора, които имат сериозен читателски опит и поглед към съвременната българска и световна поезия.Иска ми се следващата ми книга да изследва дълбините, до които може да се достигне при съзерцаването на природата, така както са го направили древнокитайските поети и майсторите на хайку. В момента чета и съвременна поезия от Далечния изток.

За още качествена литература - виж Захари Карабашлиев и неговата "Жажда" за живот.

Или към четенето добави 20 черно-бели фотографии на София през лятото.

А за цветните - последвай ни в инстаграм.