10-те типа зимни курортисти, с които се сблъскваш по склоновете

Писта машини

  • 09.01.2019
  • от Тео Чепилов

Сезонът вече е официално открит, пистите са пълни, емоциите – също. Хора, събрани от кол и въже, от всички краища на света, заредени с настроение, пълни с промили, под въздействие на знайни и незнайни вещества, се обединяват около една обща идея – да карат. Кой както си може. В цялата тази суматоха средностатистическият човек на пистата се чувства като изследовател в джунглата: върти глава с ококорени очи сред това многообразие на колоритни екземпляри.

#КИФЛАнаПИСТА

Няма как да пропуснеш кифлата на пистата – все пак тя затова е там: да се чекне за внимание. Напълно резонно е облечена в ярки електрикови, тигрово-леопардови десени. Изобилства с рунтави детайли и всевъзможни аксесоари с ушички/опашчици по тях. Кифлата изминава разстоянието от точка А до точка Б със средно 30 селфита в минута, а ако сглобиш сторитата ѝ от уикенда, ще се получат два сезона на реалити шоу, което само други кифли и палави чичета биха изтърпели.

ВИСОЧАЙШИ ОСОБИ

Те са перманентно напушени до ниво левитация. Очите им са с цвета на Марс, мозъкът им е черна дупка, всички останали планети са в краката им. През повечето време не са сигурни дали са на пистата или вкъщи пред плейстейшъна. Всичко при тях се случва бавно. Много бавно. Изнервящо, изключително бавно. Иначе се забавляват, но шегите им са изключително вътрешни. Даже май не са смешни. Всеки разговор, който се налага да проведеш с тях, те кара да се чувстваш все едно играеш на „Филми“ без говорене – изиск- ва търпение, спокойствие и много рисуване с ръце.

ДЕТСКИ ЛАГЕР

Събрани в редичка, с щекички в ръчичка, весели дечица на писта кат мъниста, цял ден си играли и калабалък създали. Общо взето, ски училищата са като онези дългите препятствия в старите аркадни игри – като ги видиш да се задават на екрана, и знаеш, че си загубил нивото. Децата, разбира се, не са виновни – за налагане с тояга и сексуални извращения са учителите, които ги пускат като камикадзета напречно на човеко- потока.

СТАР ПЛАНИНСКИ ВЪЛК

Той е набор на първите зимни олимпийски игри и нарича по малко име всеки шампион по ски скокове от спартакиадата през 1977-а. Екипировката му е марка „Младост“, ските му са „Атомик“ (на кирилица), на главата си има пилотска каска от Втората световна война. Има какво да каже по всяка модерна тема, често негативно. Историите му започват с „а пък едно време“ и никога не свършват. Виждаш го на лифта и се чудиш дали това спускане няма да му е последно. Въпреки това, веднъж докоснал снега, легендата се оживява, заема спортна стойка и се изстрелва надолу с 200. Уау! Едва ходи, но на пистата лети.

КОСПЛЕЙ РАЙДЪРС

По неизвестна причина те са облечени като супергерои. Прелитат покрай теб, регистрираш ги и животът продължава. Единствената им видима суперсила е, че се зареждат с енергия от учудените погледи на всички около тях. Сигурно има история, но на никого не му пука чак тол- кова, че да се поинтересува. Ние също владеем неебателност – даже Батман и Робин да минат на ски, от това няма да се роди разговор.

Всички ще са: „А… Батман… и онова малкото джендърче“.

СКИОРИ ОЛИМПИЙЦИ

Другите може да са дошли тук да се забавляват и да убиват времето, те са на пистата да цепят секундата, да броят спусканията и да чупят рекорди. Облечени са подобаващо – с най-спортните от спортните екипчета, наспани, трезви като утринна роса в Родопите, разтягат се преди лифта и отказват да хабят енергията си в ненужни приказки. Скиорите състезатели газят наред, каквото и да им се изпречи на пътя. Най-безскрупулни са към ски училищата. Те не спират даже в края на пистата – така са набрали скорост, че влизат в безкраен лууп и се завъртат отново и отново, и отново.

ИЗМАМЕНОТО КАМИЛЧЕ

Винаги има един такъв човек, който се озърта като монахиня на садо-мазо парти и не знае в какво точно се е забъркал. Някой му е казал: „Не можеш да караш? Няма проблем – ела, ще те науча“. После, разбира се, го е отебал. В интерес на истината не го е излъгал, наистина го е научил, даже му е преподал безценен урок:

„Като има сняг, няма приятели“.

ФРИРАЙДЪР ПОЛУБОГОВЕ

Те изкривяват законите на гравитацията повече от екшън филм и правят неща с дъската, от които, само докато гледаш, боли. Живеят в паралелна вселена, до която не можеш да се докоснеш. Можеш само да се наслаждаваш на грациозните им движения от разстояние. Като красиви жерави. Преди да отлетят към следващия спот за изпъкване с трикове.

БРАТЧЕТАТА НА ГАВРОШ

Те са израснали по улиците на високопланинските курорти. Дребни са, но не ги подценявайте – това са корави, корави хлапета. Това, че някой си бил платил пас за деня, не му дава права върху пистата – тя си е тяхна и само тяхна. Дядо им я е построил. Затова с найлоните и шейните си се чувстват като у дома си. Ако ги срещнеш, по-добре наведи глава и ги подмини отдалече. Все пак в гората е така – един грешен поглед към местните и ще се лее кръв.

БРЕКСИТ БИРАДЖИИ

Някои хора се напиват покрай карането, англичаните карат малко покрай алкохола. Те са открили и магическата формула за липса на махмурлук – никоганеизтрезняването. Бирите за тях са вода, а водката най-добър приятел. Естествено са шумни до ниво дебилия и се опитват да свалят мацки с неразбираемия си английски. Странно е как уж те са измислили този език, но определено не могат да го говорят. Иначе наред със сканирането за дамска компания англичаните на пистата са заети да търсят наркотици – винаги с фатален изход. Все пак от старите скиори знаем, че белите писти си струват парите само когато са чисти.

Снегът и в градска обстановка е вълнуващо преживяване.

По всяко време и на всяко място, мислим и говорим за любов.

Последвай ни в инстаграм.