8 любими неща от 2018: Христо Христозов

Говорим си с любимите ни градски агенти, за да обобщим последните им 365 дни в музика, филми, книги и разни други

0 коментара Сподели:

Мария Ангелова

Има неща, които в края на годината някак придават блясък и завършеност на всичко, което ни се е случило. Това са онези есенции от злободневния живот, които обаче са толкова докосващи, че ги мислиш, спомняш, препоръчваш и помниш поне още 12 месеца, ако не и до края на живота си. В този ред на мисли решихме да обобщим последните 365 дни на няколко личности, които според нас са белязали изминалата година. Помолихме ги да говорят за любимите им най-обикновени неща. Все такива, които имат лексиконна популярност, но са някак винаги интересни за питане, а и за знаене…

"Годината, в която навърших 30, ми донесе успокоение, че животът има свой ритъм и е важно да го следваме…" Тези думи на Христо звучат в главата ми през последните дни. Христо бе душата на Дом на киното последните две години. От съвсем скоро той пое към нови професионални върхове, без разбира се, да изневерява на себе си. Имах удоволствието да се съгласи на този блиц, някак си не си го представях без него… Когато стане дума не само за седмото изкуство, а и като цяло за неща, които изискват фина душа и висока ерудиция, не се сещам за по-правилен човек, който да разкаже годината си в цветовете на музиката, киното и преживяванията. Надявам се удоволствието от следващите редове да бъде изцяло ваше.

Песен

Всичко на Cigarettes After Sex. И, по едно особено стечение на обстоятелствата, Yesterday на Beatles.

Филм

Ahlat Ağacı ("Дивата круша") на турския режисьор Нури Билге Джейлан, който ме закова за седалката в рамките на 188 минути.

Книга

Върнах се към подарената ми от скъп човек "Изкуството да обичаш" на Е. Фром. Препоръчвам я на всеки търсещ човек.

Човек

Един от великите моменти в живота ми – Q&A с Wim Wenders след прожекцията на "Пина 3D" в Дома на киното.

фотография: Мария Ангелова

Събитие

Участието в LEGO уъркшоп, на който си припомних колко е важно да не спирам да играя. Ще цитирам Валери Петров: "Човек е най-човек като дете. После започва да се разваля."

Пътуване

Имах щастието да бъда част от Europa Cinemas Label Jury в рамките на Locarno Festival. Превърна се в незабравимо пътуване, през което се влюбих и прокарах колело след 20-годишен страх заради инцидент като дете.

Придобивка

Поглеждайки назад, установявам, че почти не съм си купил "вещи". Най-ценната ми придобивка е фестивалният пас за One Dance Week, благодарение на който четири поредни уикенда се прибирах в родния Пловдив за танцови спектакли. Последваха билети за Since she… с трупата на Пина Бауш през февруари 2019 в Лондон.

Място

През тази и последните 10 години най-много време съм прекарвал в Дома на киното. Благодаря на всички замесени и на вас от GoGuide за подкрепата!

Виж кои са най-превежданите български автори.

Последвай ни в инстаграм.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *