На края на 2018

Нека сложим светло начало

  • 31.12.2018
  • от Десислава Тимчева

Един час до края на 2018. Чашите още са пълни. След определена възраст се научаваш да пестиш алкохола, защото държиш на посрещнеш новата година с най-хубавата си премяна и в относително стабилно състояние на духа и тялото. Само че всички сме малко счупени - 365 дни, а запомняме само разочарованията.

Половин час до новата година, а ти отново си казваш, че изпращаш най-лошата от всички досега. Защото запомняш само минуса. Едно от най-големите удоволствия на човечеството е да се прави, че оставя негативното зад гърба си и че е способно да продължи да пише историята на живота си,

само че този път на чисто нов бял лист, без мастилени петна и правописни грешки.

От следващия месец подновява картата за спорт, от понеделник ще се храни здравословно, а следващият ден ще бъде най-успешният в кариерата му.

Двадесет минути до началото на 2019 и изведнъж си даваш сметка, че всичко преживяно до този момент те е превърнало в човека, който си точно в този момент, в тези оставащи броени минути от изтичащата година, която не беше идеална, но беше истинска. Онези пукнатини в сърцето ти са, защото си обичал. Всички загубени приятели не са имали сили да останат и не са били правилните хора. Преживяваме смърт на близки и далечни хора, лоши ремонти по градските улици, невъзможни задръствания и един наблъскан свят, в който едва дишаме, и то защо. Защото животът продължава с утрешния ден.

Петнадесет минути до края на 2018 и започваш да се чудиш защо е цялата тази шумотевица. Котката се готви да се оттегли в най-затънтената точка от апартамента, вече предвкусваща бомбардировките... тоест... фойерверките, а ти се чудиш къде да се скриеш от тапата, която след малко несъмнено ще изхвърчи точно в твоята посока. И защо е всичко това? За една вълшебна секунда, в която желанията ти ще се сбъднат и целият свят ще изглежда по-чист и хармоничен.

Десет минути до началото на 2019 и вече отчаяно търсиш някого да целунеш.

А остават само десет минути да решиш кое е това единствено желание, което искаш да оставиш да полети към вселената. А има толкова много неща, които би си пожелал с надеждата за незабавното им изпълнение. Само че духът от лампата си е взел отпуска, за да празнува в някоя планинска хижа.

Пет минути до началото на 2019 и се чудиш къде е отишла онази еуфория от младите ти години, в които единствено уроците и разбитите сърца имаха значение. Тогава и новогодишните обещания нямаха такава тежест, защото винаги можеше да се успокояваш, че когато пораснеш, нещата ще си дойдат на мястото.

Една минута до началото на 2019, а президентът започва страшно да те отегчава. Дори не си сигурен дали това е президентът, защото този човек не си го виждал скоро по телевизията.

Десет секунди и всички отброяват, групират се по двама и чакат обещаното ново начало и една година, която трябва да е най-добрата, просто трябва. Ще си говорим пак след 365 дни.

Дванадесет месеца кански мъки да дойдеш до този единствен момент, в който всичко е лесно, всичко е покрито с надеждата на утрешния ден. 365 дни на пълно разочарование. 52 седмици, в които трудно си намираш място. И колкото и да ни се иска, миналото не се измива с малко доместос и старателно търкане.

И после идва 1 януари и всичко спира. Всичко става много тихо. И няма повече въпроси, няма чудения какво ли ще ни донесе новата година, защото тя вече е тук. И не бива да я натоварваме с очаквания, защото и тя не може да ни обещае, че ще мине без световни и лични катаклизми, без родни абсурди и болезнени раздели. Може да обещае, че ще е тук и ще ни даде шанс, пък какво ще правим ние с него е друг въпрос.

1 януари е най-хубавият ден от годината, защото в него не се очаква нищо от теб.

Дори и шефът, който те е накарал да си на работа в ранни зори, когато останалата част от човечеството още купонясва, не очаква да си в топ форма и супер продуктивен. Това е ден, който само фиктивно съществува в календара ти.

Хубав ден е 1 януари. Пълен с усещане за топлина, остатъци от снощната храна и много мачове, които да гледаш по телевизията. И преди да сме се отнесли в мечти за единствения ден в годината, в който ти е позволено да бъдеш лентяят, за когото тайничко си си мечтал да бъдеш, ми се иска да отделя малко време за усмивките през 2018. Нека не си пожелаваме повече пари, пътувания и успехи, а повече усмивки. И любов. Защото тя ни спасява, нали така? Пък ако сме здрави и през следващите 365 дни, няма какво да ни спре.

Като стана въпрос за равносметки, виж кои са 10те най-четени книги у нас.

А също и кои са най-гледаните сериали на 2018.

Последвай ни в инстаграм.

  • Тагове: