На края на 2018
Нека сложим светло начало
Един час до края на 2018. Чашите още са пълни. След определена възраст се научаваш да пестиш алкохола, защото държиш на посрещнеш новата година с най-хубавата си премяна и в относително стабилно състояние на духа и тялото. Само че всички сме малко счупени – 365 дни, а запомняме само разочарованията.
Половин час до новата година, а ти отново си казваш, че изпращаш най-лошата от всички досега. Защото запомняш само минуса. Едно от най-големите удоволствия на човечеството е да се прави, че оставя негативното зад гърба си и че е способно да продължи да пише историята на живота си,
само че този път на чисто нов бял лист, без мастилени петна и правописни грешки.
От следващия месец подновява картата за спорт, от понеделник ще се храни здравословно, а следващият ден ще бъде най-успешният в кариерата му.
Двадесет минути до началото на 2019 и изведнъж си даваш сметка, че всичко преживяно до този момент те е превърнало в човека, който си точно в този момент, в тези оставащи броени минути от изтичащата година, която не беше идеална, но беше истинска. Онези пукнатини в сърцето ти са, защото си обичал. Всички загубени приятели не са имали сили да останат и не са били правилните хора. Преживяваме смърт на близки и далечни хора, лоши ремонти по градските улици, невъзможни задръствания и един наблъскан свят, в който едва дишаме, и то защо. Защото животът продължава с утрешния ден.
Петнадесет минути до края на 2018 и започваш да се чудиш защо е цялата тази шумотевица. Котката се готви да се оттегли в най-затънтената точка от апартамента, вече предвкусваща бомбардировките… тоест… фойерверките, а ти се чудиш къде да се скриеш от тапата, която след малко несъмнено ще изхвърчи точно в твоята посока. И защо е всичко това? За една вълшебна секунда, в която желанията ти ще се сбъднат и целият свят ще изглежда по-чист и хармоничен.
Десет минути до началото на 2019 и вече отчаяно търсиш някого да целунеш.
А остават само десет минути да решиш кое е това единствено желание, което искаш да оставиш да полети към вселената. А има толкова много неща, които би си пожелал с надеждата за незабавното им изпълнение. Само че духът от лампата си е взел отпуска, за да празнува в някоя планинска хижа.
Пет минути до началото на 2019 и се чудиш къде е отишла онази еуфория от младите ти години, в които единствено уроците и разбитите сърца имаха значение. Тогава и новогодишните обещания нямаха такава тежест, защото винаги можеше да се успокояваш, че когато пораснеш, нещата ще си дойдат на мястото.
Една минута до началото на 2019, а президентът започва страшно да те отегчава. Дори не си сигурен дали това е президентът, защото този човек не си го виждал скоро по телевизията.
Десет секунди и всички отброяват, групират се по двама и чакат обещаното ново начало и една година, която трябва да е най-добрата, просто трябва. Ще си говорим пак след 365 дни.
Дванадесет месеца кански мъки да дойдеш до този единствен момент, в който всичко е лесно, всичко е покрито с надеждата на утрешния ден. 365 дни на пълно разочарование. 52 седмици, в които трудно си намираш място. И колкото и да ни се иска, миналото не се измива с малко доместос и старателно търкане.
И после идва 1 януари и всичко спира. Всичко става много тихо. И няма повече въпроси, няма чудения какво ли ще ни донесе новата година, защото тя вече е тук. И не бива да я натоварваме с очаквания, защото и тя не може да ни обещае, че ще мине без световни и лични катаклизми, без родни абсурди и болезнени раздели. Може да обещае, че ще е тук и ще ни даде шанс, пък какво ще правим ние с него е друг въпрос.
1 януари е най-хубавият ден от годината, защото в него не се очаква нищо от теб.
Дори и шефът, който те е накарал да си на работа в ранни зори, когато останалата част от човечеството още купонясва, не очаква да си в топ форма и супер продуктивен. Това е ден, който само фиктивно съществува в календара ти.
Хубав ден е 1 януари. Пълен с усещане за топлина, остатъци от снощната храна и много мачове, които да гледаш по телевизията. И преди да сме се отнесли в мечти за единствения ден в годината, в който ти е позволено да бъдеш лентяят, за когото тайничко си си мечтал да бъдеш, ми се иска да отделя малко време за усмивките през 2018. Нека не си пожелаваме повече пари, пътувания и успехи, а повече усмивки. И любов. Защото тя ни спасява, нали така? Пък ако сме здрави и през следващите 365 дни, няма какво да ни спре.
Като стана въпрос за равносметки, виж кои са 10те най-четени книги у нас.
А също и кои са най-гледаните сериали на 2018.
Последвай ни в инстаграм.