Вещи в занаята: Ясен Иванов

Ботаническа градина „Борика“ или когато животът расте под пръстите ти

  • 12.12.2018
  • от Михаела Самарджиева
  • снимки: Иван-Александър

Както знаеш, от известно време те запознаваме с младежи, които творят красоти с ръцете си и буквално ни скриват шапката с ловките си умения в занаятите. Есенното ни преброяване започна с Любомир Стоев, а днес пък ни предстои да те срещнем с Ясен Иванов. Ясен е от онези хора, които буквално те карат да спреш. Историята му толкова ни впечатли, че се уви като лиана около гърлото и не ни пусна, докато не ти я разкажем. Градско момче, което след 6 години, прекарани в Софийския университет, започва работа в средноголяма компания, но една зима нещата леко се прецакват и той остава вкъщи. След много мислене и гледане на видеа за отглеждане на растения Ясен взема решението да отиде да живее на село и да създаде впечатляващата ботаническа градина „Борика“.

Чамджас (от турски чам – бор), или село Борика, е отдавна в сърцето на Ясен – там го очакват неговите баба и дядо, една малка зеленчукова градина и стара къща. Впечатляващото е не, че Ясен е истински магьосник, когато става въпрос за отглеждането на растения, а че

само за 3 години съвсем сам (!!!) от малката зеленчукова градина и старата селска къща той успява да създаде удивителна ботаническа градина с над 350 вида растения,

която днес привлича туристи от близо и далеч. Дори опустошителната градушка, която за малко не погубва всичките му съкровища, и коварното наводнение от изминалата година не успяват да разрушат зелената му мечта. Той става почти всяка сутрин преди изгрев слънце, а с него са верните му четириноги помощници Сара, Арчи и Пами, които Ясен спасява още като малки бебета. Нашето момче малко се ядосва, че във всички интервюта не се засяга темата за екологията и колко е важно всъщност всеки да носи собствената си отговорност за опазването на околната среда и прекрасната ни планета Земя. Затова и ние му обещахме, че този разговор ще е малко по-различен. Виж как ни се получи и чуй какво ни каза Ясен – момчето под чиито пръсти животът цъфти.

Кой е Ясен на този етап от живота си?

Това е философски въпрос. Не знам дали съм се намерил изцяло, но съм по пътя – търся се. Последната година преди да замина за Борика, се замислих, че прекалено многото информация няма как да ти носи комфорт. Нито духовен, нито мисловен. Когато знаеш повече неща, винаги има нещо, което да те притеснява, и нещо, което да мислиш. Преди да замина, работех и пишех дипломната си работа за магистърска степен – Физическа география и ландшафтна екология. Тогава по-скоро не взех решението импулсивно. Мислих го известно време, самата идея от години тлееше в съзнанието ми и придобиваше някаква форма. Заминах в един топъл февруари на 2014 г., бях на 28 и просто запретнах ръкави и започнах.

Какво завари в Борика, когато отиде, и това първоначалната идея ли беше?

Баба ми и дядо ми за радост бяха живи тогава и когато отидох за постоянно (тъй като аз никога не съм късал връзката с това място), земята, която те обработваха, беше съвсем малка. По-голямата част от двора, в който в момента е градината, беше започнал да запустява. Идеята беше да се махна от София и да правя нещо, което ме вдъхновява, което ми носи смисъл и което все пак ми носи приходи да поддържам самата идея и съответно да мога да преживявам.

Как започна?

Буквално започнах абсолютно сам. На практика градината се дели на две части и първата част я направих сам, а това включва изключително много работа, тежък физически труд и добро планиране. По принцип при създаването на градина – трябва да бъде създаден първо така нареченият гръбнак на градината. Тоест трябва да бъдат заложени видовете, които да са структуроформиращи, определящи. Реално направих първо пътеките и засипах пространството с нова почва. Това беше най-тежката работа. Купих тази почва, но трябваше да я доставят камиони – говоря за почва над 7, 8, 10 камиона. Много кубици пръст и съответно тя трябваше да бъде разпределена на терен. Това естествено ставаше ръчно и стотици кубици пръст трябваше да се пренасят с ръчна количка. Отне ми 3 - 4 месеца работа всеки ден. После дойдоха храстите – вечно зелени, такива, които образуват плетове, овощни дървета и т.н.

Кои бяха най-трудните моменти?

Не съм плакал по средата на градината, ако това ме питаш, но ми е идвало не знам какво да направя. Отстрани звучи различно, но става въпрос за сериозен физически труд, който, за да извърши човек реално, трябва да има много сериозна вътрешна мотивация.

Защото, след като се сблъскваш със стотици колички и тонове пръст, които буташ всеки ден по един стръмен склон, и когато виждаш, че след 4 - 5 часа работа всъщност си покрил един нищожен участък от цялото, тогава определено ентусиазмът започва стремително да пада.

Питал съм се неведнъж дали ще сработи идеята, дали ще идват хора и т.н. Без помощта на родителите ми едва ли щях да се справя. Градушката, която удари точно когато градината беше в апогея си, почти унищожи всичко и само след пет дни, когато вече бях позакрепил положението, малката рекичка до градината преля и буквално отнесе половината градина с оградите, с лехите, с езерото, с растителността – всичко и просто изглеждаше страшно. Това лято ме подложи на най-голямото изпитание, въпроси дали ще продължа и как да се съвзема, но някак си успях.

Кои са най-впечатляващите неща, които може да видим в градината ти?

Имам растения от Южна Америка, от планинските райони на Андите и Аржентина, има растения от умерените райони на Китай, от Централна Азия, от подножията на Хималаите, на Хиндокуш, имам карпатски растения, растения от Япония, от най-южните точки на Африка. Така че растенията са доста екзотични заради това, че идват от много далечно място. Това са растения, с които човек може много трудно да се сдобие в България или въобще да намери или види някъде. Някои дори са редки и в дивата природа. Има японска папрат, японски магданоз и т.н.

Как те промени тази градина?

Научих се да бъда по-търпелив. Няма как да очакваш грандиозни, колосални или впечатляващи резултати на първата или втората година. Станах и по-търпелив с хората. Опитвам се да мога да разбирам техните реакции и поведение. Уча се да бъда толерантен, защото за огромно съжаление малка част от посетителите не знаят как да се държат. Това го виждаме и във всекидневието, и в обществото. Много е тъжно, когато си вложил целия си труд и виждаш как хората късат, събират си семена или се опитват да си вземат от някое растение. Това е абсолютно немислимо. Те не учат и децата си, че това не е парк или детска площадка, а място, което е направено с много труд и усилие.

 Какво предстои в „Борика“?

Освен че когато дойдат, посетителите могат да изберат дали самостоятелно да се разхождат в градината и да се наслаждават, или аз да им разкажа за видовете и разнообразието, предстои да открием и посетителски център, в който ще има беседи изцяло на екологична тематика, свързани с устойчиво развитие, с важни екологични проблеми за цялото човечество в световен мащаб.

Предизвикателства и екологични проблеми, свързани и с нашата страна. Информация, която смятам, че е много важна всеки да я има в съзнанието си, защото трябва всички заедно да вървим към някаква промяна,

устойчивост и към някакъв разсъдък. Това, което се случва в България и в света в момента, то по-скоро е свързано с тотален безпорядък и липса на осъзнатост. Ако има нещо, което наистина е важно в съвременния свят, то не е свързано с нас самите, дори и с близките ни хора, колкото и да е странно – то е свързано с това да се опитаме да запазим заобикалящия ни свят, природата по начина, по който сме я получили от миналите поколения, поне от началото на ХХ век. Защото всички клишета, че не си отиваме с нищо материално от този свят, са верни. Трябва да пазим тази планета, която буквално ни дава всичко.

Тръгваме си след срещата с Ясен с усмивка, със зелено в погледа и с повече боров въздух в гърдите и, естествено, с много щастие, че още има останали хора, които ги е грижа за това, как  прекрасната ни планета диша. Ако искаш да се потопиш във впечатляващия свят на Ясен, виж градината тук и не забравяй, че тя те чака в цялото си великолепие отворена от началото на април до края на ноември. Напролет пак ще ти напомним и ще те чакаме там! Има смисъл.

Ако проблемите с околната среда и замърсяването наистина те вълнуват - виж как може да изчислиш какви отпечатъци в атмосферата оставя личния ти автомобил

Ето и какво ни споделиха резидентите на Nordic Soundscapes за музиката и северния звук

 

Какво се случва в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв