Сбогом, моя любов!

Да мислите за този, който не мисли за вас, е като каране в насрещното

0 коментара Сподели:

Дори да решите, че има светлина, то тя е от колата, която всеки миг ще ви смаже като обелка от банан. Ето няколко съвета как да влезем отново в нашето платно. И докато с една ръка безшумно лайкваме профилните снимки на любовите си, с другата се учим как да им махаме за сбогом.

Помните ли какво казахте на най-добрата си приятелка, когато страдаше по изгубено си гадже? Именно. Послушайте съвета, който сте дали. Застреляйте неблагодарника.

Нека бъдем честни. Вие сте клиничен случай. Това, което ви е обладало, е обсесия, не любов. Всеки, който ви отдалечава от това да се чувствате добре, е грешка. Разкарайте го.

Ако една връзка ви въвлича в конфликт със самите вас, строшете ѝ главата.

Бъдещето. Този задължителен за смаляване на миналото атрибут. Обгрижете го. Внимателно и с любов – както се повива бебе. Защото единственото, което се случва, ако не пуснете емоционалния паразит извън себе си, е да полудеете.

Спрете да му пишете, да ви се не види! Сериозно. Навсякъде – в социалните мрежи, в телефона, в главата си… Вие сте емоционални наркомани. Изхвърлете спринцовката.

Забравете „онези“ поетични думи, които ви е повтарял. Ако са верни, научете се да си ги казвате сами. Твърде много словесна злоупотреба с изгрева не значи нищо. Изгревът значи всичко. Позволете си го.

Той е просто една фалшива банкнота, достатъчно добра, за да мине пред сляп продавач, но не и пред вас. Всичко, което можеш да получиш срещу фалшива банкнота, е измама.

Вие сте най-доброто, с което разполагате. Дори и да не сте най-доброто по принцип, сте единственото. Концентрирайте се върху този ресурс.

Спомнете си всички несподелени любови, за които някога сте страдали. Напушва ли ви смях?

Две самоти, събрани в една, не правят щастие. Следвайте тази проста математика. 

Истината е, че не сте загубили никого. В момента обаче губите себе си.

Животът е твърде голям, за да успеете да го натикате в една дребна лъжа.

Някои хора биха избрали сърдечен пристъп пред пристъп на сърдечност. Това е техен избор, не си врете носа в него.

Самосъжалението ви е крайно отблъскващо. Душата ви за другите е като дъвка. Щом ѝ свърши сладкото, я изплюват.

Нещата са ясни. Извън нас няма нищо наше. Спрете да се озъртате около себе си като гърмян заек.

Хората, които не ви обичат, са извън човечеството. Напуснете емоционалните покрайнини. Влезте обратно в центъра си.

Бъдете пристанище. Постарайте се единственото, което ви боли за тези, които си отиват, да е фарът ви.

Вие всъщност страдате от стокхолмски синдром. Верно ли ви кефи?

Инстинктът за саморазрушение говори. Сменете станцията. По-добре слушайте нивото на р. Дунав в сантиметри.

Напишете в Гугъл „ужаси“. Вероятно ще излезе вашата собствена зарязана физиономия.

Погледнете своя снимка, когато сте били на 5? А сега ми кажете точно това сладко дете ли искате да прецакате?

Настъпи времето на големия избор

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *