PARTY PEOPLE: Пламена Гиргинова - Паци

Оперна певица и диджей, успешна в двете привидно взаимоизключващи се занимания

  • 20.09.2018
  • от Тео Чепилов

Пламена Гиргинова, наричана още Paci Pac Pac, заедно с творческата си половинка Николай Въжаров стои зад успешни парти серии като SHAME и 90’S KIDS, както и зад безброй електронни и синтпоп партита в най-важните клубове на картата. В края на едно изпълнено със силни емоции лято поканихме Паци да ни разкаже за най-безумните клубни случки, комичните издънки и какво не би пуснала никога никога НИКОГА, без значение от увитите в салфетка пари.

Кой е шейм хитът на лятото?

Повече от един е и все родно производство. Това лято се скъсахме да въртим Тита “Фотошоп”, Тото “Чужди усмивки” (аз с удоволствие си го слушах и извън партитата, наистина е добра) и, разбира се, нашия верен шейм другар - Папи Ханс с новия му трак SUPER PALAV.

Най-доброто и най-особеното ти парти за сезона?

Най-добре мисля, че ни се получи July Morning Shame-ът на Dirty Gradina - беше изключително весело до сутринта, хората се счупиха да танцуват, да се качват по баровете... а иначе да, беше и особено, защото в този бар не се правят нощни партита, а само дневни.  Характерът на музиката, която звучи, като цяло е доста по-хаус ориентиран, не знаехме как ще реагират на Barbie Girl и Мишо Шамара например. Реакцията беше завидно добра.

Какво научи това лято по трудния начин?

Ако става въпрос за партитата - че винаги трябва да търсиш вината за евентуалния си неуспех първо в себе си - иначе естествено можеш да обвиниш тайминга ("датата не беше подходяща", "ма то сега има много почивни дни, хората пътуват", "ама днес има още 300 други партита..."), Фейсбук ( "ма Фейсбук вече ти ограничава изключително много рийча и не ти показва събитието на много хора, освен ако не наблъскаш пари за реклама..."), хората на самото парти ("ама те бяха киселяци и не танцуваха на абсолютно нищо") и прочее. Оправдания - много.

Независимо че всичко изглежда много забавно и лежерно отстрани, организацията по едно събитие си е къртовски труд.

Трябва вътрешно да си убеден, че си направил всичко по силите си, че и отгоре.

Откри ли някой нов коктейл?

Приятелка, която отскоро работи в Tell Me, ми забърка импровизиран коктейл под мое наставление "искам нещо с ром, ама не слагай натурален сок и не искам да е с кола, че ми писна, и да не е много сладко...". Та коктейлът се състоеше от ром/коантро/сок лимон/сода/натрошен лед и се оказа адски приятно, вкусно и доближаващо се до простата гениалност на куба либрето. Note to self: много бързо "напива".

Чувствам се длъжен да попитам - откъде идва Паци и защо Пац Пац?

Всичко тръгна, разбира се, на шега - преди 9 години с Мила Михова все се лигавехме как във Фейсбук трябва да се напиша Пацка Гиргинова. И от хахо-хихи супер много хора започнаха да ми казват Паци (което тогава ми звучеше супер селско, впоследствие обаче свикнах и даже ми стана мило)... А Паци еволюира в Паци Пац Пац по естествен път, в търсене на catchy dj nickname (чувала съм коментари, че звучи като сигнал за привикване на кокошки...).

Има ли връзка със Заговора Паци или парчето на Мамалигата & DJ Darkstep - "Витрината на Паци"?

Щеше да е доста интересно, ако имаше общо наведнъж и с двете, но ще трябва да те разочаровам - и с двете не бях запозната до днес. Дори мисля, че с парчето "Витрината на Паци" изгубих едни 4 минути от живота, които никой никога няма да ми върне. Прекалено ъндърграунд, за да се класира дори и за малките часове на някое шейм парти.

Коя е най-смешната разновидност на диджейското си име, която си чувала?

Ужасно много хора го произнасят Паки Пак Пак, може би заради спелуването на PacMan. E, много е смешно. Иначе от Паци произлизат също Пацолинда, Пацуела... героиня във венецуелска сапунка съм аз.

Кога се случи първата ти диджейска изява в историята?

Абсолютно първото ми пускане в историята беше в Culture Beat преди 8 години - на парти след откриването на инсталацията на един приятел. Стефан Карчев също беше един от диджеите. Аз бях безумно притеснена, бях сваляла mp3-ки цялата предишна нощ - имах "ефирно" време примерно 15 минути, а бях насваляла тракове за 17 часа без спиране. Смея да твърдя, че миксирането ми се получи много добре от раз и тогава още си казах, че това занимание доста ме кефи и ще гледам да го практикувам за в бъдеще.

При първите партита коя беше най-бруталната ти издънка зад пулта?

Не съм имала чак брутални издънки, аз съм си зубър по природа и винаги гледам да съм максимално подготвена. Но... например Николай Въжаров ми се кара, като свалям музика с лошо качество, от съмнителни сайтове само защото мноооого искам да пусна един-кое си парче и го няма другаде.

А в повечето клубове наистина си личи, когато прозвучи нещо с low quality.

Иначе понякога ми се е случвало да не видя, че предишното ми парче изтича, и да се получи една awkward пауза от 10 секунди, преди да пусна нещо друго (в която пауза се чуват подвиквания в стил "айдеее, диджейката, кво стана̀, че не вечера̀хме") . Също така съм пускала супер забързано или супер забавено дадено парче (това се случва, когато по невнимание си оставиш bpm-a на парчето синхронизиран с предишното), но това съвсем в зората на "кариерата" ми.

Кое е най-епичното парти, на което си диджействала?

Любимото ми пускане се случи на едно парти, което с Въжаров организирахме преди 3 години и което трябваше да е в Централни хали. Имаше близо 4000 човека заявили присъствие във Фейсбук, но броени часове преди партито Халите отказаха то да се състои там поради измислени причини.

За по-малко от 10 часа се организирахме и преместихме събитието в Складове Деспред.

Дойдоха над 2000 човека - зад пулта бяхме заедно с 1000 Names, Melformator, a aз се почувствах като на истинска сцена на ъндърграунд парти в Берлин. Пускахме Gesaffelstein и други любими артисти, които винаги сме мечтали да звучат в подобна обстановка. Други епични партита, за които си спомням с умиление, са едно шейм парти за откриване на есенния сезон в Карусел преди 2 години, когато дойдоха над 900 човека и отвън имаше безумна опашка, хората се блъскаха, за да успеят да влязат... както и едно 90's kids парти в Терминал 1 тази година с над 1200 човека. Такива ивенти се помнят дълго.

Кое е партито, на което мечтаеш да пускаш като диджей?

Може би да подгрявам някой любим електронен диджей - Tiga, Vitalic, Gesaffelstein, Louisahhh, Rex the Dog, Lifelike, Justice. Или нещо по-интимно от сорта на Boiler Room.

С какво музикалното образование ти помага и с какво ти пречи в клубните изяви?

Супер много ми помага в това да смесвам с усет, музикалност и да "усещам" какво иска да чуе публиката, да подбирам точното парче за точния момент. Принципно ми трябват 5 секунди, когато преслушвам и свалям нова музика, за да преценя дали парчето "става", така че развитият ми слух ми върши доста добра работа.

А иначе ми пречи, когато отида в клуб с ужасен звук и се чуват например изцяло изразени средни или високи честоти, направо полудявам.

Като класически музикант не ми е лесно също, когато трябва да дийлвам с безумни рикуести от сорта на сръбско, метъл, "пусни нещо по-така", пусни нещо по-танцувално" (в момент, в който например звучи Майкъл Джексън... Dear Lord, I don't know what that could be!).

Кой е най-странният рикуест, който си получавала зад пулта?

За Пазарджишка копаница. И не, не беше на сватба. Беше на съвсем регулярно синтпоп парти. Човекът беше втрещен, че нямам заветния трак, и дори застана пред пулта и визуализира рикуеста си под формата на хоро.

Предлагали ли са ти пари за песен? Колко и за коя?

20 лв., увити в салфетка, за "Бяла роза" - дойдоха по сервитьорката, така че за съжаление не успях да ги върна на източника им. Не я пуснах, разбира се. И до по-крупни суми се е стигало, особено на корпоративни партита... Някои хора така и не разбраха, че и за 100 лв. няма да пусна Prodigy/Nirvana на шейм парти или Криско на ню уейв парти.

Разпознават ли те фенове и как се опитват да те заговорят?

Веднъж ми сервираха в Коктейл бара напитката със "Заповядай, Паци Пац". Странното е, че ме разпознават и в оперните среди хора, които са идвали на мои партита, и обратното - зад пулта идват да ми изразят възхищение от последния ми концерт например. Изключение прави случай като този с отвъд-пик-ъп-лайна на човек, който не можеше да си стои на краката: "Диджейката много яко пуска, а ще ми пусне ли?".

Какъв е адът на диджеите?

Да ти искат микрофон и да правят гримаси "ма как може да не разполагаш с такъв";  да ти бутат флашка или телефон, от които да пуснеш нещо; неясни рикуести от типа "дай нещо като за ергенско/нещо за душата/нещо съвременно”; група фиркани чужденци в 5 сутринта, които отказват да си ходят и искат хард техно; да ти залеят пулта с афтършок.

На какво според теб се дължи феноменалният успех на шейм партитата?

На това, че абсолютно всеки човек има парчета, за които не би оповестил на всеослушание, че харесва и тайно си танцува на тях, когато остане сам.

Магията на шейма е цялата атмосфера, хората, които излизат веднъж месечно специално за това парти и го чакат с трепет... това да чуеш изведнъж „Антибиотика“ или „Гумени глави“ и да се върнеш в пубертета си с масив флашбек, след което да танцуваш макарена или ламбада и да не ти пука.

Шеймът е успешен, защото е парти без аналог, без претенции и изцяло лишен от предразсъдъци.

Какво ново може да очакваме като събития от теб през този сезон?

В момента сме в активна подготовка за третото издание на Night Market, който ще се случи на 13 октомври в НДК - идеята на партито е базар, в който ще се включат много талантливи наши дизайнери и който постепенно ще прерасне в парти до сутринта. Save the date!

Виж кой ще води най-свежото ново кулинарно предаване.