Дълбочината е интересна, защото на плиткото няма риск да умреш

Жлъч, Григовор и Гена в един неплитък разговор за нещата

  • 16.08.2018
  • от Антония Антонова
  • снимки: Иван Коловос

Интервюирала съм различни хора. От джипси гъдулар на улицата, който в свободното си време е мим, през французин - президент на международна аутсорсинг компания, карал военната си служба у нас през 90-тедо свръхактуална румънска поп дива, чието име звучи като думата баница. От нещо като македонското СЕМ, през New Order в бекстейджа на EXIT до последния калайджия във Вселената.

Рядко съм се вълнувала толкова, колкото при срещата с тези тримата. Но да кажем, че и рядко бг рапът препраща към Булгаков.

Няма да обяснявам кои са Жлъч, Григовор и Гена. Ако не знаеш - провери. После ги слушай ден и нощ, защото да си пуснеш пак ще бъде неизбежно. Албума им дръж си го на шибания десктоп. Полудей наистина с тях. Поне за 12 песни. Забавлявай се, ако все още си способен, но повече се спасявай с тази музика, тя е за това.

„Прилив“ е нещо като екзорсизъм. Пъди злото от душите. Доколкото всичко измамно под това небе е зло, а в този албум няма нищо измамно. Той целият е истина в изначалния и абсолютен смисъл. Автентичност отначало докрай в свят на фалшиви новини, разкрасяващи филтри, бързи закуски и твърде много пластмаса навсякъде.

Срещаме се на БНБ. Те искат да ядат скари с гарнитури, защото е обедно време. Отиваме да го направят в една от преките на „Дондуков“. Ще говорим. Сядаме. Почваме:

Мислех си, докато идвахме насам, колко добре си приказвате тримата. Ако беше само един, щеше да се наложи да водя awkward small talk преди интервюто и да се притеснявам.

Григовор: Ако това е „добре“ за теб.

Гена: Някои хора не могат да издържат на такъв тип комуникация. Защото сме много intense.

Григовор: Или се сърдят. Но както е казал един много мъдър човек – който се сърди, е тъп.

Жлъчезар: Да, абсолютно – който се сърди, е тъп и който не може да поема огромно количество шеги върху себе си, също е супер тъп. Аз от време на време съм супер тъп.

Григовор: Всеки е супер тъп.

Жлъчезар: Да, но е сега, примерно, някакъв пич ни нарече „плешивия, кривогледия и педала от Младост 3“, което е супер яко. Аз се радвам, когато някой ни храни в интернет, защото много рядко се случва.

Григовор: Да, мислим така да кръстим групата.

Жлъчезар: Страхотно име за група.

Гена: Или може би така да се казва следващият албум.

Бях на промото на „Прилив“ на 20 юли в „Маймунарника“. Преосмислихте ли разни неща след този велик концерт относно това, което правите и мястото, до което сте стигнали в работата си към момента?

Жлъчезар: Да, аз… Не знам… Аз лично се чувствах като след секс.

Григовор: В смисъл, след който не си много доволен от себе си, но да…

Гена: Илия има предвид, ако говорим за подготовка, репетиции и такива неща.

Жлъчезар: Да, това, което на нас ни прави впечатление, не прави впечатление на хората и слава Богу, макар че от друга страна трябва, за да може те да изискват повече от нас.

Григовор: Да!

Вие сте някакви перфекционисти обаче.

Гена: Не, то дори не е перфекционизъм, просто live участията на рап изпълнители в България са на много ниско ниво. Не знам дали си ходила скоро на друг рап live. Примерно в някакви клубове в Студентски град...

Григовор: То няма значение къде, просто самото ниво на концертна дейност в България не е много добро.

Как човек успява не само да надскочи установеното ниво, ами вече бидейки над него, да надгражда, без да има с кого и с какво да се съпостави?

Григовор: Ми, това е смисълът на живота, общо взето.

Дойдохме си на думата.

Гена: Съпоставяш се със себе си.

Жлъчезар: Съпоставяш се с мечтите си. Ако мечтите ти са нещо конкретно от типа на това да си на живо като Odd Future или като Brockhampton, или като Wu-Tang Clan, или каквото за тебе е супер добро нещо на живо – това е.

Просто докато не стигнеш дотам, не спираш.

И не става въпрос пред тебе да има 20-30 хиляди човека, както е в случая с тия хора. Става въпрос ти да си толкова добър, колкото са те.

Григовор: Аз смятам, че ако си доволен, си мъртъв.

Да, обаче в това, което правите, малко или много, имате таван поради две основни причини. Едната е езикът. Той е български. Втората е, че тук за жалост сякаш няма как да вдигнете публиката много количествено, без да смъкнете нивото…

Гена: Ми, аз мисля, че не е точно така, защото хората лека-полека се „образоват” в някаква различна музика от това, което е било преди една-две-три-пет години. Едно време слушаха „R’n’B“ и това беше върхът на рапа за хората в България.

Григовор: Лейбълът, не музиката.

Гена: Да, „R’n’B Records“. Но мисля, че просто трябва да правиш възможно най-добрата музика, която можеш да правиш. Нашата работа и работата на хората, които правят музика, е просто да правим редовно и консистентно яка музика. Да я издаваме, да я промотираме, да правим концерти. Рано или късно хубавите неща стават.

Чувствате ли се като хора, които по някакъв начин възпитават вкус?

Григовор: Няма как да възпиташ музикален вкус в който и да е човек, ако той самият не се интересува от музика по принцип. Така че – зависи, според мен. А и възпитаването не е моята основна цел в живота.

Жлъчезар: Хората са доста черни или бели тука. Ако правиш нещо смислено, ти си супер тъпак. Ако правиш нещо за купона, ти си някакво абсолютно леке и наистина много голяма част от хората, които се занимават с рап музика в България, изпадат в една от двете крайности.

Аз съм мислил за това как, ако „запазя баланса” между двете, ще привлека към себе си аудитория, която, изведнъж все едно, ще открие топлата вода. Ще бъде нещо като: „Ей, музиката, която има смисъл, не е задължително да е като факана лекция!.

Но с времето открих, че и това е някаква глупост. То не е нещо, което трябва да имаш предвид, като правиш каквото и да било.

Просто прави каквото ти се прави. Да става каквото ще.

Григовор: Всъщност автоцензурата ни е основният инструмент (групов смях – бел. ред.). И правенето на разнообразни песни, естествено.

И  той, и аз имаме песни, които са за купон, имаме и такива, които са интровертни, емоционални и т.н. Въпросът е да правиш песни, които ти е интересно да правиш. Защото според мен някакви хора се напъват да правят еднакви неща. Това е проблемът като цяло на артистизма тук – в България.

Гена: Аз, като правя музика, не обичам да стоя в едно темпо. Гледам да скачам от 70 до 80, до 145, 155 (Жлъчезар: т’ва са удари в минута) и обратно. Оттам идва и вдъхновението. Това е по-интересно, отколкото обичайните хип-хоп темпа.

Масовият слушател, доколкото вашият слушател е масов, май не e много наясно с твоята работа, Гена. Може би човек трябва да има една идея по-голяма музикална култура, за да я оцени?

Гена: Аз мога много просто да го обясня. Правя бийтове. Музиката, върху която те рапират, я правя аз, но вече как я правя – това е друг въпрос.

Жлъчезар: Гената прави неща, в които човек може да задълбае – как и защо са направени, дали имат влияние от седемдесетарски фънк или от филми за бъдещето и за апокалипсиса.

Но обикновено имат много як груув и те карат да си клатиш врата. Веднага ти въздействат. Ние затова изобщо правим заедно музика. Има хора, които създават мимикрия на нещо, което вече са чули. И това е скучно.

На концерта си слушала, че сигурно 4 пъти цялата тълпа скандираше „ГЕНА! ГЕНА! ГЕНА!”.

Гена: Мене малко ме е срам, като го правят т’ва.

Това излизане от зоната ти на комфорт ли е?

Гена: Определено ми става неловко, защото не се случва всеки ден, но ми е комфортно да съм на сцена с тях. Искам да си изпълняваме песните. Т’ва с “Гена! Гена! Гена!” не съм го очаквал, но го оценявам.

Имате ли някакво притеснение, че искате да направите супер много неща, а нямате време? Че трябва да се действа тук и сега? Хората обикновено си казват, че винаги има време.

Гена: Няма много време. Е сега ще се обърнем и ще сме на 35, и ще сме с деца и ипотека.

При мене го има момента, в който, ако не правя музика един месец по някаква причина, ми е тъпо, не ми е готино. И като седна и направя нов инструментал и се изразя, ми става приятно. Съответно – няма как да спре това нещо.

За да действа човек обаче, трябва увереност. В България сякаш да имаш самочувствие относно това, което правиш, е прието за порок, едва ли не.

Григовор: Да, като имаш самочувствие, си надут.

Гена: „Тоя какво ми се прави, един вид.

Григовор: Има го риска да ти кажат: „Абе, ей, балък, ти за к‘ъв се мислиш, к'во като правиш рап песни и к'ви са тия сложни рими?. И е нормално някакви хора да си кажат така. Но от друга страна – на теб като ти е малко все тая за тия неща, обикновено няма никакво значение.

Ти ако правиш това, което искаш, реално не би трябвало да ти пука за каквото и да е друго. Особено ако се приема добре. Тогава не смятам, че имам някакъв проблем.

Жлъчезар: Aко изобщо ни пука за нещо извън правенето на музика като това какви хора ще ни слушат, то искаме да ни слушат хора като нас. Хора, които просто правят това, което на тях им идва отвътре и не ги е страх да го правят. Не ги е страх от никого и от някакви глупости. Защото тука всички са някакви такива страшни плашливци, сещаш ли се?

Ние просто правим музика. И за да не остане тая музика напразно направена, гледаме да работим по нейното разпространение сами, защото сме видели, че няма кой друг да я свърши тая работа вместо нас.

Което е и доста голяма независимост… При вас винаги има дълбочина обаче. Сякаш и да направите парти хитачката номер едно на света, пак ще стане дълбоко.

Григовор: Аз мисля, че в изкуството като цяло трябва да има дълбочина. Не смятам, че не трябва да има дълбочина.

За мен, както според мен и за хората, които ни слушат,

дълбочината е по-интересна, защото на плиткото няма риск да умреш.

А на дълбокото – там трябва сам да се оправяш, да си правиш сам изводи за неща, които чуваш, или неща, които виждаш. Така че това някак си е по-интересно, повече те кара да си извън ежедневието, което, реално, е целта на музиката, уж.

Има я в музиката ви и темата за зрелостта – за това как трябва да си зрял и отговорен човек, а не някаква утайка, която седи по цял ден в тях и си пуши.

Жлъчезар: По-скоро трябва да правиш опити да си дърпаш юздите на собствения живот, което значи да застанеш на своя страна. Защото иначе никой няма да го направи. За мен го има проблема в рап музиката, че тя много често се възприема като нещо пишлягарско. Някакъв юношески трепет.

Просто доста трябва да се потопи в нея човек, за да разбере колко лица има. Тази тема присъства при нас точно защото ако не сме ние – не знам… Има малко други изпълнители в България, които правят зряла рап музика. Обикновено е ужасно незряла.

Кои например?

Жлъчезар: Веднага се сещам за Madmatic и Явката ДЛГ. Броят се наистина на пръстите на една ръка. На мен всичките ми любими рап изпълнители в България са хора, които правят зряла музика. Няма нито един, дето да рапира за това как прави секс и пуши трева супер много. Мене тия неща са ми скучни.

Гена: Ти можеш да имаш чувство за хумор, да пускаш смешки, да правиш и забавни песни, които нямат чак толкова много дълбочина. Въпросът е като цяло да си наясно със ситуацията си в тая музика и в тая малка държавица, в която живеем. Не може да се мислиш за някакъв rap star, защото просто не си. Независимо какво правиш.

Сигурно вашите родители са горди.

Гена: Накарахме ги да дойдат на концерта на 20-и. Много се радват, но отне известно време, докато разберат какво правим. Първите години при мен бяха трудни за обяснение. Защо всъщност правя това нещо, а не ходя на лекции?

Жлъчезар: Аз съм абсолютен галеник. Родителите ми винаги са харесвали изкуство. Баща ми се занимава с изкуство и колкото и да са били трудни времената, съм ужасно благодарен на тия хора, че ние останахме задружно семейство, в което тези неща се оценяват много. Възпитан съм с това.

Те също не разбираха в някакъв момент какво става и защо седя и слушам, както се изразяваше баща ми преди – „глиганите“. Като по-малък слушах доста по-агресивни неща. В момента баща ми си пуска „Вода и вино” и „Прилив” вкъщи, докато рисува…

Има завоевания в музиката, които искам да направя. Като вече съм дърт, на 60 години, най-вероятно ще съм някакъв грачещ досадник, но хората може пак да ме харесват. Заради текстовете...

Григовор: И заради тялото ти.

Жлъч: Да…И заради невероятното ми тяло.

След последното видео към „Скоростна кутия жени споделят, че Гената е най-хубав гол до кръста. Казвам само.

Жлъчезар: Защото аз съм по риза.

Григовор: Всъщност Мати изглежда най-добре, да, защото просто когато се съблече гол, вместо пот, излъчва сексуални ензими, които карат дори и животните да се привързват към него.

Жлъчезар: Излъчвам пот, излъчвам пот…

Пишат ли ви луди фенки мръсни съобщения през нощта на лични?

Гена: На мене не и се радвам.

Жлъчезар: Ние в музиката си не сме промискуитетни по никакъв начин. Изглеждаме сериозни пичаги и една мацка по-скоро ще дойде да се запознае с нас и оттам ще се опита да провокира нещо, отколкото да ни пише.

Има хора, които наистина са перманентно голи до кръста и сигурно си го търсят и намират по тоя начин. Аз съм изключително против това,

защото за мене не влиза в нужните неща да бъдеш мъж и да си място.

Трудно ли е да бъдеш мъж в XXI век? Като жена, която би могла да се нарече феминист, си мисля как и на мъжете не им е лесно…

Жлъчезар: Мисля, че е трудно като цяло да си човек, който върши нещо хубаво за другите, защото живеем в голямо объркване. Много хора не успяват да седнат да се замислят какво е правилно и какво не е в началото или в края на деня си. А дори да успяват, като си дадат сметка какво се случва около тях, по-скоро са уплашени и объркани, отколкото смели.

Григовор: Като си уплашен и тъжен човек, ти е много трудно да се държиш добре с хората. А пък реално това е единственото влияние, над което властваш и което можеш да споделяш. Чрез него можеш да направиш света по-добро място, без значение дали си мъж или жена.

На много хора, включително на мен, им е трудно да се държат добре с другите, но всеки трябва да се старае да го прави, защото самият той се чувства по-добре така.

Иначе, да, трудно е, да. Защото все повече и повече осъзнаваш, че мъжете са по-тъпи, и това е трудна глътка за преглъщане, но за съжаление е факт.

Жлъчезар: Много глупости правят мъжете, бате. И жените правят доста глупости, но мъжете правят колосални глупости.

Григовор: Лошите неща, които имат общо мъжете, са по-лоши и по-тъпи, отколкото лошите черти, които споделят жените... Което дори не знам дали е възможно да бъде обяснено.

То ние сме скачени съдове малко или много, нали. Едното зависи от другото, вярвам. От лириките ви струи усещането, че знаете какво е страдание в тоя живот. Така ли е?

Жлъчезар: Аз бих го нарекъл по-скоро „изследване”.

Една емоция, като не можеш да я обработиш, трябва да се превърне в нещо.

Трябва да се превърне в история, трябва да се превърне в някакъв текст. Така че да стане минало. Защото иначе какво ще правиш? Не може да ти е постоянно на главата.

Това е и голямата привилегия на твореца – разполага с инструментариума да обработва тая гняс.

Жлъчeзар: Случвало се е да ми пишат: „Ей, братле, на „Немилост правих секс за първи път“ – това е супер яко, но предпочитам, когато някой ми каже: „Ей, братле, тая песен ме накара да мина през много трудни периоди. Вашата музика супер много ми помага”. Това означава, че наистина си свършил работа.

Григовор: Най-големият комплимент, който съм получавал, е човек да ми напише: „Тази песен ми помогна да не се чувствам сам”.

Когато някой слуша песен или чете книга, той вижда, че друг също изпитва тая емоция и я е формулирал добре, и си казва: „Уау, не го преживявам само аз това. Това е хубаво чувство. Това е целта на литературата, на фикцията. Това е ултимативното споделяне. Това е ултимативното общуване.

В този ред на мисли много хора са в интимна връзка с вас, без дори да се познавате.

Жлъчезар: Точно затова няма нужда да ни пишат: „Ей, искаме да ви чукаме, бейби“.

Да, то вече се е случило на едно друго ниво. Искате ли да кажете нещо за финал, или да закриваме?

Григовор: Това, което аз бих казал за финал, е: да закриваме.

Ама, е така, всичко ли?

Григовор: Цялата рап музика, цялата държава и така нататък.

Жлъчезар: Аз бих казал, че искаме да станем много богати, така че купувайте си нашите албуми.

Григовор: За да можем ние да се къпем в басейни от диаманти, да правим секс с мулатки...

Жлъчезар: С мулатки, които са мулатки в истинския живот.

Григовор: Да, а не само във видеата скъпи, които ще снимаме ние със скъпи камери и с Фичев (Теодор Фичев, български оператор и фотограф, който работи с тях – бел. ред.).

Жлъчезар: Фичев, който е скъп много.

Григовор: Хонорарът на Фичев е 2800 лева.

Гена: Евро, имаш предвид.

Григовор: Евро.

Гена: И т‘ва е хонорарът му само да излезне с нас, не да снима клип. Той е първият човек, който има хонорар за излизане… Що ми прати алигаторчета (въпрос към Илия)?

Григовор: Що на теб така ти излиза (поглежда му в телефона)?

Гена: А, т‘ва динозаври ли е?...

Виж какво имат да споделят за успеха и нашите local heroes Костадинка Аратлъкова, Боби Петров и Белослава Димитрова.