10 неща, които всеки футболен фен мрази страстно

Любовта към футбола няма нужда от подгряването на Световното и продължава далеч след като свърши Мондиалът. Но ако в периода, когато няма подобно първенство, футболният фен е оставен „самотно“ да се радва на „о, пак ли ще гледаш футбол… аз ще изляза малко“, то когато има първенство, той е изтикан от мястото му с думите „о, супер, пак ли има мач… кой играе… кой ще победи… ще има ли дузпи… а кога има дузпи… обичам дузпи… сега няма ли да има дузпи…“. Успокой се! Това не е тенис! Нямаш нужда от учебник с инструкции, за да гледаш. Топката се рита. Отборите са два. Целта е да не влезе във вратата.  Ето и списък с още 10 неща, които могат да побъркат всеки фен на футбола!

1. Всичкознаещият фен

Той не гледа футбол, за да се вълнува с играчите. Него не го интересува кой ще се класира.

Той гледа заедно с теб, за да изпъкне колко много знае.

Не можеш да разбереш дали въобще харесва футбол, но няма да спре да те залива с информация кога за последно Англия се е класирала на полуфинал и кой е най-големият голмайстор за 54-та година, сякаш е бил там, карайки те да се чувстваш като пълен идиот и като някой, който няма право да казва, че гледа футбол. Той мисли, че Роналдо и Меси са надценявани (което е така), и харесва футболисти, които никога не си чувал. Как може да не знаеш, че най-добрият играч е силно непознатият и подценяван халф от Еквадорската лига, за която дори не знаеше, че съществува?

2. Интернет специалистите

След всяка изненадваща загуба на някой голям отбор, а на това Световно имаше много такива,

всички в Туитър, Фейсбук и т.н. стават по-големи специалисти от Моуриньо и Арсен Венгер, взети заедно.

Аз се чудя защо българският национален отбор си търси толкова време свестен треньор, когато в интернет има хиляди хора, които отлично разбират от тактики, смени, трансфери. Все пак са правили такива за милиони, докато са цъкали „Фифа”-та и са печелили 12 пъти Шампионската лига на „Футбол мениджър“.

3. Коментаторите

О… коментаторите… коментаторите… тези коментатори. Аз не знам

кое е по-дразнещо – дали дърдорещите нелепости коментатори или хората, които не спират да се дърлят колко нелепи са тези коментатори.

Има един магически предмет, наречен дистанционно, който има извънземната функция за намаляване на звука или смяна на канала. Да, иначе сравнението на футболна топка с извънземен обект, летящ към черната дупка или орбита (разбирай вратата) на другия отбор, е наистина дразнещо.

4.  Мексиканската вълна

Известна в Мексико като „Кока Ола“, „мексиканската вълна“ е наречена така, когато за първи път се появява на Световното първенство през 1986 година и

оттогава дразни всеки истински фен.

Както си седиш на мястото спокойно и си гледаш мача, изведнъж всеки около теб спира да следи какво се случва на терена, включително и ти, за да не би да изпусне нелепото изправяне и вдигане на ръце. И незнайно защо това се повтаря отново и отново, и отново… И дори да не искаш да участваш, не искаш и да си единственият задръстеняк, който си седи на мястото, докато всеки около теб размахва ръце като ветропоказател.

5. Когато някой закъснее за мач

Да закъснееш за среща с приятели е дразнещо. Но

да закъснееш за среща с приятели, когато ще гледате мач, е дразнещо на съвсем друго ниво.

Всички са се вече настанили, поръчали са си, мачът е започнал, вие идвате с 30 минути закъснение и искате да разберете какво е станало досега, но пък не можете да вземете решение картофи ли да си поръчате или нещо пò така, защото май сте гладни, но пък бирата върви с картофи, вече е минало почти полувремето, загубили сте нишката, мачът не ви е интересен и през 3 – 4 минути търсите тема, на която да заговорите останалите. Часовникът 100%  е измислен от някой, чиито приятели вечно са закъснявали за среща. „Ох, вземи този слънчев часовник, върви по слънцето и спри да закъсняваш вече!“

6.  Залагащият пич

Ще го разпознаете по отчаяното му питане, след като се е върнал от тоалетната: „Имаше ли корнер? Това корнер ли беше? Колко корнера са вече?“.

В началото ще вика за Англия, но после ще започне да крещи за Швеция,

защото е сложил на обръщалка, а играта го вълнува, колкото може да те вълнува нещо, от което разчиташ да спечелиш пари. По някое време започва да се оглежда нервно и да те пита: „Да затворя ли вече или е рано“, и въобще човек се чуди колко наистина следи играта.

7. Свалянето на тениската, когато някой вкара гол

Ок! Имаш мускули! Тренираш и вкарваш гол!

Ако искаме да гледаме плочки, ще отидем в магазина за фаянс.

Вкарал си гол, няма нужда да търчиш из целия терен като ухапан от цяло ято оси и да пъчиш гърди, все едно си на състезание по културизъм. Другото ми любимо е, когато голмайсторът започне да бяга по терена, а съотборниците му се опитват да го настигнат, за да го съборят на терена и вероятно задушат. В такива моменти се чудя – те радват ли се, че е отбелязал гол, или искат да го намерят и убият.

8. Да гледаш мач,  все едно е опера

На стадиона си, любимият ти отбор е вкарал гол в 89-ата минута, най-сетне отново има надежда – много ясно, че ще скочиш прав и ще крещиш, все едно не си крещял в живота си. В този момент все ще се намери някой явно учил в Кеймбридж джентълмен, който

ще те чукне по рамото (много дразнещо) и ще ти каже да седнеш, защото не виждал какво става на терена.

И ако може да не викаш, защото току-що е успял да приспи шестмесечното си бебе. Ако искаш тишина, спокойствие, насядали хора и само лек шум от отварянето на пакетче лукчета от време на време и прокашляне, отиваш на театър или опера, не на футболен мач.

9.  Твърде скъпите футболни артикули

Да, разбирам, че отборите трябва да печелят откъдето може. Не става само със спонсори и тв права. Да, и че марката вдига цената. Фен си, ще си купиш, ще подкрепиш отбора. Но скоро купувах бебешко боди, което бе на размер колкото  половин ръка и което струваше почти колкото три рокли, два официални панталона или шест тениски.

Особено ако отборът ти играе в девета глуха, няма нужда да слагаш цени като за половин месечна заплата.

10. Хората, които казват, че футболът е твърде „проста” игра

Извинявайте, че футболът не върви с дебела книга инструкции, като например тениса, кърглинга и голфа. И че няма нужда да си обясняваме правилата с диаграми и математически формули. Да, тук всички правила са ясни – един гол – една точка. Няма 10, 15 точки, гейм пойнт, тай брек и т.н.

Но не всички гледаме спорта от научен интерес, а за да се забавляваме.

И няма нужда човек да има две технически образования, за да го прави. Футболът е велик спорт именно защото е „прост”, но това не означава, че го гледат прости хора. Великото в него е именно това, че обединява всякакъв тип хора, а не само учени с минимален ценз „доцент“.

Виж с кои събития можеш да разнообразиш тази седмица.