Нещата от живота

Малкият гений Nick Nikolov току-що чукна втория си юбилей, но ако искате вярвайте - първият му рилийз излезе, когато беше едва на 14, Beatport го доказва

Елен Неврокопска

От 14-годишен до сега той реди ноти и формира своя звук, като в последните два сезона намери себе си и това личи освен в продукциите като So Much и Come Down и в dj-ските му сетове на партитата на Elevate в Yalta и Culture Beat, където свири с dj-и като Maceo Plex, Nick Curly, Guti и tINI. Скоро Nick ще поеме в посока UK, където ще учи Sound Arts and Design в престижен Лондонски колеж.

Откъде такива енциклопедични познания за продуцирането на музика на тази крехка възраст?
Израснах на задната седалка в колата на майка ми с bossa nova, jazz и миксовете на Miguel Migs, Ben Watt и Dimitri From Paris. Това ме предразположи да започна да харесвам такъв тип музика. В малко по-късен етап попаднах и на Homework албума на Daft Punk, който ми повлия изключително много, ако говорим за електронна музика. Бях втори клас и ми се струваше, че не е особено трудно да направя нещо подобно… Естествено впоследствие разбрах, че не е точно така. Лека-полека учебните ми експерименти започнаха да звучат по-добре.

Бях втори клас, когато попаднах на Homework албума на Daft Punk, който ми повлия изключително много, ако говорим за електронна музика

Помня първите ти парчета, които бързо се разпространиха в myspace, и снимка, на която седеше на един чин – не можех да повярвам, че това са тракове на някакъв ученик?
Това беше период, с който не се гордея… ха-ха. Първите ми издадени парчета отразяваха proggy-deep стила, който слушах тогава. Успях да изкарам свои парчета на дигиталния пазар благодарение на един сръбски продуцент – Ogi-Gee Cash, но първият релийз, с който мога да кажа, че се гордея, е колаборацията с 16 Bit Lolitas.

От периода на Surrealism ти май намери себе си като звучене?
Може би наистина е така. С Калин си паснахме като вкус за музика и сформирахме този проект с  идеята просто да се забавляваме без сериозни идеи за продуциране. Малко по-късно той прати парчето ни Tisco на Balerik, той веднага го хареса и нещата се получиха много бързо. Издадоха го за техния лейбъл Discoteca и получихме доста добър отзвук, след което реших, че може би трябва да се заема по-сериозно с проекта Surrealism…

Първите ти свирения като dj в клубовете са доста интересни, при условие че си бил под 18 години…
Едно от първите ми пускания беше в градината на Yalta, тогава бях непълнолетен и майка ми трябваше да бъде с мен, за да мога да пускам след 22 часа. Отворих вечерта преди KiNK. Бях малко нервен, но все пак успях да селектирам подходящ deep house като за warm up сет. Оказа се, че съм впечатлил KiNK и впоследствие се сприя­телихме. Смея да твърдя, че до ден-днешен той ми е като ментор. В този период му пратих едно мое парче – So Much. Той го хареса и препрати на Liebe Detail. От там реакцията беше много бърза, издадоха го на плоча и за парчето имаше страхотни ревюта. Оттогава те все ме преследват.  

Как стъпи в длъжност като резидент на Elevate?
С момчетата от Elevate отдавна се познавахме и когато се роди концепцията им за неделни дневни партита в Culture Beat, ме поканиха да се присъединя към тях. Впоследствие влязох и в плановете им за партита в Yalta с големи гост dj-и и така …

Знам, че продължаваш образованието си в Лондон с музика?
Точно така. Досега учих компютърни науки. Развивах се  в рамка и следвайки стриктно правила… малко роботизирано. Сега искам да балансирам, продължавайки в не толкова техническа насока, и затова записах Sound Arts and Design в University of the Arts of London. Тази специалност е точно обратното – дава пълна свобода на студента, каквито и креативни решения да вземе. Не на последно място всичко това се случва в Лондон – град, който ти дава много възможности.