Funky Miracle

Наскоро срещнахме най-свежото, което некомерсиалната бг сцена предлага, а то е комбинация от глас, бас, барабани и много браз

  • 30.10.2013
  • от Биляна Славейкова
  • снимки: Нели Куртева

Ако си мислите, че от софийския ъндърграунд изпълзяват само изтупани от нафталина метъл банди, сте в огромна грешка. Наскоро срещнахме най-свежото, което некомерсиалната бг сцена предлага, а то е комбинация от глас, бас, барабани и много браз – Funky Miracle. Отскоро имат сценична връзка с любимата ни Миленита, а резултата може да видите в края на 20 ноември в Mixtape 5. Funky Miracle са Георги Стойков (тромпет), Владислав Мичев (тромбон, вокал), Пламен Денчев (пиано, вокал), Алекс Атанасов (бас), Илия Колев (китара), Симо Желязков (вокал) и Радо Казасов (барабани).


Как беше лятното турне, има ли спомени от Градина?
Пламен: Попътувахме доста това лято, направихме нещо като три турнета, последното от които беше по-дълго.
Владо: На Градина просто решихме да си легнем на плажа като възрастни хора.

Бяхте много изморени и полегнахте на брега, докато жените, излязли за йодните пари, не ви побутнаха?
В.: Нещо такова ни се получи.
П.: Имахме лека промяна в плана за турнето, която ни остави едни "критични" 24 часа на Градина, където нямаше къде да спим – част от бандата легнаха в колата, част на плажа, други май въобще нямаше къде.

Сега сериозно, защо всички музиканти боготворите фънка?
В.: Много ни се иска тази музика да навлезе сериозно тук, защото повечето хора слушат само нещата, които се въртят по комерсиалните музикални телевизии. Ние като банда обаче не свирим само фънк, а много различни стилове, това, че се казваме Funky Miracle, не ни ограничава.
Радо: Фънкът е общата картина, но все пак повече смесваме, отколкото се концентрираме върху едно звучене.
П.: Този стил може да обедини много други, има рок, джази елементи. Зарядът и динамиката са страхотни, особено когато се свири на живо. Иначе за мен е отживелица да се слагат стилови ограничения. Няма никакъв смисъл.

Кавърите, които свирите, звучат доста различно, вие ли си правите аранжиментите?
В.: Имаме направени аранжименти, някои парчета ги вадим едно към едно, други ги съчетаваме с повече сола, за да е по-интересно.
П.: Наскоро Влади направи аранжимент на едно парче, Keep this fire burning, получи се толкова различно, че си стана съвсем ново.
В.: Почти хаус парче, с много хубав припев, който направихме на няколко гласа и си стана фънкче.

Имате едно авторско парче, нещо друго да се готви?
В.: Две парчета са в проект, записахме Fly, скоро трябва да излезе, иска ни се и клип да направим...
П.: Не искаме да избързваме обаче, искаме да се получи както трябва, да ни харесва, независимо колко време ще отнеме това.

Имахте промени в състава, последно колко човека са Funky Miracle?
В: В момента сме седем, след още две години – 15, после ще поканим и Хора на софийските момчета.
Р.: Точно в този състав от май месец Пламен дойде последен, двамата с Владо сме от самото начало – вече година и половина.

Как сте със синхронизирането?
П.: Готиното е, че си говорим много откровено както за работния процес, така и за неща извън него. Чисто като организация е много трудно 7 човека да се синхронизират за репетиции, а пък всичко върви със страхотна лекота. Ако се изискваха твърде много усилия, сигурно нямаше да се запазим.

Пламен, като най-нов в групата не ти ли се налагат?
П.: Не съм усетил.
В.: Даже в началото той се опитваше да ни се налага като най-мъдър и възрастен.

За какво спорихте последно?
Р.: За абсолютните глупости от сорта на "Ти кой акорд свириш тука?", всякакви дреболии.

Има ли случаи някой да си хвърли нотите и да каже: Сори, пичове, дразните ме, аз си тръгвам?
В.: Имали сме, та даже и бягаше.

Как се намерихте с Миленита и започнахте да работите заедно?
В.: Нейни познати са ни харесали и са й подхвърлили идеята да свири с нас. Така се запознахме и започнахме да свирим заедно. Направихме парчетата й коренно различни, избиха на пънк, на реге, на фънк. Тя много се изкефи. Има много енергия в лайвовете ни. На Spirit of Burgas по време на нашия сет на основната сцена свириха Wu Tang и въпреки това супер много хора дойдоха да ни слушат. Пък и имахме късмет, че тяхната апаратура нещо се поразвали...

Вуду магия ли им направихте?
В.: Направо им срязахме кабелите, чиста работа.
П.: Преди да започнем да свирим, имаше точно 4–5 човека пред сцената, пред толкова свири предишната банда.
Р.: Което е много демотивиращо, особено като си на такъв фестивал.
П.: Това обаче е нормално, като по едно и също време свирят банди на три сцени, а всички ходят при хедлайнерите, защото все пак повечето хора са дошли заради тях на фестивала. Готино беше, че още в началото на сета ни вече имаше много, много хора при нас.

Кои са музикантите герои за вас, какво слушате?
Р.: Наскоро започнах да слушам много Браян Кълбъртсън, още харесвам Нилс Ландгрен, Майлс Дейвис, всички легенди...
В: Много съм повлиян от Нилс, защото самият аз съм тромбонист. В последно време започнах много да харесвам смуут джаз. Има една радиостанция, която всеки може да си изтегли, както казват в рекламите само сега, напълно безплатно – Sky FМ, има си смуут джаз канал, бибоп. Така всеки ден откривам нова музика и изпълнители. А, и Frank McComb!
П.: Зарибих Владо по Franc McComb, но си струва. Аз мога да слушам както комерсиални артисти катo Maroon 5, така и музика, която малко хора познават, като Yellowjackets – банда, която свири джаз. Човек трябва да черпи вдъхновение от всякакви източници, особено ако си музикант, е хубаво да си широко скроен, да имаш уши за различна добре направена музика.

Какво друго се върти в главите ви освен музика?
В.: Жени!
П.: И тримата сме ергенчета, даже половината от Funky Miracle си търсят гадже.

Много е важно да си нямате едно общо гадже?
П.: Да, чувал съм, че така се разпадат бандите.



Радо, ти си още в Музикалното, нещо като рок звезда ли си в училище?
П.: Той е и красив, не стига, че свири хубаво.
Р.: Много фенки, много нещо. Иначе се борим да завършим. В Докторската градинка се учи най-много, да знаете.
В.: В Академията е още по-страхотно. Ударил съм на камък, защото по принцип се занимавам с джаз, но не искат да ме приемат в "поп и джаз", а искат да ме задържат в "класика".

Защо искаш да мигрираш?
В.: Защото класиката вече не ми е тръпка. Класическата музика няма да спра да я слушам, но започна да ми харесва джазът, искам да се занимавам, да има кой да ме учи, но нито има учител, нито ми дават да се преместя. От страна на преподавателите има едно такова: "Ти защо сега ще свириш джаз?" Затова сам се занимавам със себе си.

Пламен, имаш и самостоятелни проекти, разкажи за тях.
П.: Чисто като пеене искам да изразя себе си чрез музика, която най-много ми отива. Затова започнах да правя парчета, които да реализирам от мое име. Адски ми е интересно да свиря и с Funky Miracle, защото досега винаги по-скоро съм си акомпанирал с пианото, отколкото съм развивал свиренето си до по-високо ниво, а с тях ми се удава такава възможност. Вълнувам се, като правя и едното, и другото. Смятам, че какъвто и проект да правиш, той трябва да има някаква идентичност. Например, ако издам парче от мое име, искам да е определен стил, искам да е поп-рок. Ако Funky Miracle издаде нещо, трябва да е в стила на бандата, с браз секция. А в България важи принципът – колкото повече, толкова повече. Супер е един музикант да се развива в няколко посоки, стига това да не вреди на самата му работа.

Обикновено музикантите се оплакват, че са в България – от мащаба, сцената, публиката, ти ми звучиш по-скоро оптимистично...
П: Установил съм, че тук, за да се справяш и да се издържаш от музика, трябва малко или много да съчетаваш нещата. Имам колеги, които работят в радио или тв и си свирят отделно. Според мен е както човек си го направи. Не казвам, че е лесно, но не знам защо хората си мислят, че на музикантите в чужбина им е по-лесно, в някои отношения може и да им е по-трудно, тъй като там мащабите ти създават трудности. Там конкуренцията е убийствено жестока. От друга страна тук е малко тегаво да се занимаваш с изкуство – трябва да имаш огромно желание, адски силна воля и да си упорит до безумие, независимо дали е кино, театър, рисуване, музика. Обаче ако си решил да го правиш докрай, има примери, че човек може да постигне това, което иска.
Р: Аз пък си мисля, че до някаква степен за музиката, която ние свирим, която не е най-комерсиалната у нас, това, че сме тук, по-скоро ни ощетява. Ако бяхме в Швеция или Германия например, може би щеше да е по-добре, но пък така се е случило...
П: Това, което натоварва повечето музиканти тук, е, че нямат тази свобода на мислене, която имат хората в Швеция например. Там те не са дотолкова битово и финансово обременени. Всеки може да си позволи инструмент и да свири дори само за удоволствие с освободено съзнание. Докато ние тук сме натоварени с много различни битовизми и това ни създава трудности.
В.: По-скоро голяма част от хората, които слушат музика в България, са ограничени, без да съм груб, защото се слушат точно три стила – чалга, хип-хоп и електронна музика. Ние сме някак ъндърграунд и ни чуват само хората, които конкретно се интересуват. А както на всеки, така и нашата мечта е да излезем някъде, да ни видят на екран, въобще хората да се поинтересуват и видят, че тук се правят и други стилове музика.

Е, не е ли готино да сте ъндърграунд?
П.: Определено си има своя чар!