Рузие Хасанова за "Радиограмoфон" и музиката като свобода

Тя е леко стеснителна, а умните ѝ, дълбоки очи издават наличието на необходимата мъдрост и талант, ключови за успеха в света на киното

  • 29.04.2018
  • от редакторите

Представяме ви Рузие Хасанова – сценарист и режисьор на един от най-впечатляващите български филми за годината. Едва няколко месеца след появата на бял свят на лентата, „РАДИОГРАМОФОН“ вече трупа съвсем заслужено награда след награда. „Най-добър дебют“ на фестивала „Златна роза“, успешно селектиран за престижния Dubai Film Festival, а преди месец филмът грабна и наградата на публиката в рамките на международния София Филм Фест.

Любителите на киното вече могат да изгледат и официалния трейлър на продукцията.

Говорим си с Рузи (така я наричат близките). Тя е леко стеснителна, а умните ѝ, дълбоки очи издават наличието на необходимата мъдрост и талант, ключови за успеха в света на киното.

В своя неподправен стил, Рузие ни разказва за отдадеността, свободата, миналото, настоящето и така желаното светло бъдеще.


Как от математическата гимназия в Казанлък стигна до режисьорския стол?

Имайки предвид, че от МГ-то са минали 20 години, отне много труд, търпение, но и късмет. Късмет е да намериш и работиш с продуцент като Гергана Станкова, която повярва в мен, в сценария и визията на филма. Попаднах и на много добър оператор, Кирил Проданов, който даде всичко от себе си да заснеме филма прекрасно, както и сценографката Ивелина Минева, която се посвети денонощно, за да улови епохата. 

Защо РАДИОГРАМОФОН?

Защото радиограмофонът е символ на свобода, на надежда. Така е било тогава. Факт.

Често казваш, че последният ти филм „Радиограмофон“ е посветен на музиката като свобода. Какво значи за теб да си свободен? Постигнала ли си го?

За мен свободата идва отвътре, от това, как се чувстваш в сърцето си. Няма значение как се казваш или къде живееш, а по-скоро дали се чувстваш свободен в душата си, а това чувство идва с натрупването на опит и увереност. Свободата се извоюва трудно дори от самия себе си.

 

Кое е най-голямото признание за един режисьор? Наградите, които получи – за дебютен пълнометражен филм в рамките на „Златна роза“, както и тази на публиката в рамките на София Филм Фест, или е нещо съвсем друго?


Наградите определено помагат на един арт филм да бъде забелязан от публиката, която е бомбардирана денонощно с информация. Всеки режисьор прави филм, за да се гледа, да предизвика реакция и да отвори вратичката за смислен разговор. Затова един по-предизвикателен филм зависи от награди и признания, за да получи по-широк отзвук и да достигне до по-голяма аудитория.

На няколко пъти споменаваш, че „Радиограмофон“ е правен в продължение на десет години – достатъчно време, за да се откажеш, да ти писне. Упорита в работата, в живота или във всичко?

Да, но съм имала и моменти на отчаяние. Просто съм заобиколена с хора, които винаги са ми давали сили да продължа напред и да не се отказвам. Не е достатъчно да си просто упорит. Човек има нужда от подкрепата на близките и съмишлениците си. И, разбира се, упоритостта трябва да бъде подкрепена от допълнителните качества на всеки творец.

Ако сега можеше да се върнеш назад във времето, някъде в 80-те години на миналия век, за които разказваш във филма си, би ли променила нещо?

Филмът се развива през 70-те, преди да се родя. Ако можеше всички да имат радиограмофони и да слушат рок през онова време, може би нещата в България щяха да бъдат доста по-различни сега.

Довърши изречението „Правя всичко възможно, за да…“

... постигна това, което искам, в името на това, в което вярвам.

Кое е най-голямото признание за един режисьор? Наградите, които получи – за дебютен пълнометражен филм в рамките на „Златна роза“, както и тази на публиката в рамките на София Филм Фест, или е нещо съвсем друго?


Наградите определено помагат на един арт филм да бъде забелязан от публиката, която е бомбардирана денонощно с информация. Всеки режисьор прави филм, за да се гледа, да предизвика реакция и да отвори вратичката за смислен разговор. Затова един по-предизвикателен филм зависи от награди и признания, за да получи по-широк отзвук и да достигне до по-голяма аудитория.

На няколко пъти споменаваш, че „Радиограмофон“ е правен в продължение на десет години – достатъчно време, за да се откажеш, да ти писне. Упорита в работата, в живота или във всичко?

Да, но съм имала и моменти на отчаяние. Просто съм заобиколена с хора, които винаги са ми давали сили да продължа напред и да не се отказвам. Не е достатъчно да си просто упорит. Човек има нужда от подкрепата на близките и съмишлениците си. И, разбира се, упоритостта трябва да бъде подкрепена от допълнителните качества на всеки творец.

Ако сега можеше да се върнеш назад във времето, някъде в 80-те години на миналия век, за които разказваш във филма си, би ли променила нещо?

Филмът се развива през 70-те, преди да се родя. Ако можеше всички да имат радиограмофони и да слушат рок през онова време, може би нещата в България щяха да бъдат доста по-различни сега.

Довърши изречението „Правя всичко възможно, за да…“

... постигна това, което искам, в името на това, в което вярвам.

Официална премиера:  1 май
Киноразпространение: 4 май (в кината в цялата страна)

А тук ти представяме Петър Коев - един успял local hero.