Пием за Мария. Мария Недевска!

Тя е сред хората, с които споделяме градския си омагьосан кръг

  • 19.04.2018
  • от Плами Максимова

Само ние не сме измислили песен за Мария, а сме толкова музикални по принцип. И докато превъртаме плейлистата с тракове, посветени на Нея, се чудим как точно да ти разкажем следващата. Тя е момиче за пример, с мисии и каузи, в които ни въвлича с лекотата на петък вечер. Стои зад много любими проекти и зад всички готини ивенти на бар "Петък". Само за протокола можем да отбележим, че през годините е била част от екипа на Mixtape5 и EventEase и замесена в концертите на Massive Attack, Selah Sue, Hugh Laurie и фестивала HippieLandia. В светлата част на деня се опитва да даде своя принос за българското кино, забърква ни в "Мисия гора" и Велопоход "Заедно" и едновременно с това е сред хората, с които с радост споделяме градския си омагьосан кръг.

Ти си от онези хора, за които мнозина знаят, но малцина са виждали. Не, сериозно, седиш зад толкова много проекти, откакто те познавам, че не знам откъде да започна. Можеш ли да се самопредставиш за по-лесно?

Ха-ха... ентусиаст с леки форми на шизофрения. Това вероятно би могло да обясни разнородните ми професионални забежки през годините. А иначе се занимавам с PR, маркетинг, реклама и повечето им разновидности.

Какви си ги забърквала през годините?

Хм, не бих казала, че аз съм забъркала нещо. Щастлива съм, че имам възможността да спомагам за най-различните вдъхновящи случки в любимия на всички ни бар от седмицата. Може би “Читалище София” е най-вкусната идея, която ми е хрумвала  и чиято рецепта в последствие забърках с помощта на други ентусиасти, повярвали в нея. Благодарна съм им и се надявам повече хора да дойдат да я опитат, защото наистина е празник за сетивата. Следете календара на Бар Петък за следващото издание.

Кои са проектите, които са ти важни и някак присърце в момента?

Не само сега, а и по принцип вероятно най-значимият и мащабен проект, с който съм се захващала до момента, е кампанията “Споделянето е сила!” в подкрепа на хората с хемофилия, с велопоход “Заедно” за финал. В момента тече социална кампания за повишаване на информираността в обществото за това заболяване и съпътстващите го последствия, с което се надяваме да премахнем страха и предразсъдъците у хората и да призовем институциите да бъдат по-отговорни за лечението на пациентите с хемофилия. Можете да надникнете на Фейсбук страницата на Българска асоциация по хемофилия и след  това да дойдете на 21 април от 11:00 часа на велопоход “Заедно” в София, Пловдив, Варна или Бургас!

Какво ти беше най-трудно и какво най-лесно в това да се впуснеш във фрийленс живота, изпълнен с толкова неизвестни?

Честно казано, нещата се случиха доста естествено, без да успея да разбера или начертая стриктно посоката. Та и аз не разбрах точно как се впуснах, но беше лесно и приятно. В началото много исках да имам офис и “работна среда”, защото вярвах, че това е много важна част от пътя. Впоследствие нещата се случиха динамично и се оказах на въртележката. В началото, разбира се, ме беше страх от неизвестното и несигурността. Не само заради липсата на опит, а и заради няколко близки срещи с неточност и непрофесионализъм. Все още ми е трудно  да свикна с некоректните уговорки. Това ме влудява, а определено все още е част от фрийленс обстановката.

В началото е много сложно  да прецениш колко работа можеш да поемеш, така че да останеш продуктивен и да си доволен от себе си. И съответно да сложиш в рамки работния ден и седмица, така че да си даваш нужната почивка.

Обиграването на тези тънкости е сложен процес, на който все още се уча.

А сега какво ти е известно вече?

Че е нужно да си малко луд и да следваш интуитивно правилната посока. Когато го съчетаеш с вземане на понякога страховити решения и липса на мързел, животът си знае... и ти постила най-приятната за теб пътечка.

Как се предпазваш от burn-out? 

Ха-ха, любимата ми тема. Сред моите спасителни методи са свиренето на пиано, разходките из софийските улички със слушалки и точния музикален съпровод, ходенето на театър, бягствата извън София и отскоро плахо пристъпвам в дълбините на йога. Жизненоважно е всеки да намира своите отдушници, защото живеем във време с обороти, които не са естествени за човешкия организъм.

Кои са другите неволи на модерния градски човек?

Специално за мен, че времето не стига да направя всичко, което искам. Бих се радвала да мога да съчетая активната работна седмица с време за испански, спорт, музика, театър, книги и още само 100-тина неща.

Да намериш баланса между липсата на време и здравословното безвремие е неволя, която се опитвам да преборя.

Много от времето ти е „петъчно“, издай ни пикантерии от кухнята на „Най-добрия бар“?

Така е, всеки ден ми е “Петък” абсолютно буквално. Щастлива съм за всички вечери, които споделяме с хората, които ни посещават не само в петък. Пикантерии няма да издавам, но ще загатна, че часовникът тиктака на петъчна вълна от цели 10 години. Очертава се специален юбилей през септември.

Какви са основните типажи, които можем да срещнем в бара?

Свежи и отворени за други от същата порода хора, които идват да се забавляват, да споделят, да творят и да се отдават на безгрижие в любимия си бар от седмицата. Откакто сме в по-широкия си дом, типажите са най-разноцветни, което прави нещата още по-забавни и вълнуващи.

С какво искаш и можеш да допринесеш за нощния живот?

Нямам подобни претенции или амбиции.

Нощният живот е жива материя, която се развива постоянно спрямо най-различни и понякога непредвидим тенденции. В това се крие коварният му чар.

В бар "Петък" се опитваме да предложим разнообразна програма от най-различни случки, които да направят седмицата на будните градски обитатели по-интересна и приятна.

Без какво не може една петък вечер?

Без хубава музика, поне едно питие и хора на твоята вълна, с които да споделиш първите две.

А без какво не можеш ти, за да си това, което си?

Труден въпрос, но на първо място без близките си хора. На второ, трето, четвърто и т.н. - без музиката.

Kое е първото нещо, което правиш, когато се прибереш вкъщи?

Пускам си музика… ха-ха.

А местата, на които можем да те срещнем, когато си навън?

Обичайните заподозрени софийски оазиси в центъра и околността.

Как си представяш София след 10 години? А себе си?

Още по-цветна и узряла за всички чудни новости, които ѝ се случват постоянно. За себе си се надявам на нещо подобно, като прибавям и една идея по-спокойна.

Какво има София, което на другите места го няма?

Една дълбока душа, която може да извади моята с памук.

А ти заради това ли се прибра тук? Защо не остана в Италия например (където Мария учи няколко години - бел. ред.)?

Като погледна назад, май точно това е било. Тогава си позволих да послушам интуицията си и тя ми се отблагодарява и до днес. Усещах, че Милано не е градът, в който ще успея да бъда напълно себе си и да се развивам, както съм искала. Италия е приказна и съм щастлива за всичко, което ми подари и на което ме научи. Нямам търпение да я посетя съвсем скоро.

Замисляла ли си се да си вземеш самолета в обратната посока?

Втората година след завръщането ми имаше период на криза, в който се замислях дали да не хвана нанякъде. Мисля, че това е част от естествения процес и не съжалявам, че проявих търпение.

Какво те дразни, ама много…

Глупостта, дебелокожието и празните приказки.

За какво мрънкаш най-често?

За прояви на некоректност и несъобразителност у хората.

А кое е последното нещо, което те очарова?

Една баба в Родопите, която срещнах благодарение на вдъхновяващия проект Невидимите.

Някоя книга, която те вдъхнови?

“Брачната фабула” на Джефри Юджинидис е една от първите, които ми идва на ум.

Ако градът ни беше музика, то каква би била тя?

Лежерна романтична мелодия. Може би нещо такова (Белослава и Орлин Павлов - Всяка година по същото време)

И последно… поздрави ни с парчето, което си слушала стотици пъти и няма да ти омръзне?

Ха-ха, те са поне 100 тези парчета... но ще ви поздравя с първите 2, за които се сещам, че съм превъртала през последната година: Michael Kiwanuka с Love & Hate и Bellaroush - Imperfect Perfection, което можете да чуете тук...

Запознай се с още един петъчен герой!