Пролетта е момиче, казва се Цвети

... и я срещнах веднъж през април

  • 12.04.2018
  • от Антония Антонова

Април е. Цвети каза как ѝ е малко тъжно, защото всичко било сякаш... Сякаш "да пиеш бира и да ревеш на някой бордюр вече не е същото". Сякаш онези пролети, които познаваме, са завинаги изчезнали или пък никога не са се състояли.

Цвети ме намери миналата година, беше април, на тротоара на ул. „Стара планина” в центъра, точно срещу Операта.

Намери ме, както се намира прегазено дребно животно, на което все още може да се помогне. Видя ме, въпреки че изчезвах.

Слезе от колата и дойде при мен, докато упорито се опитвах да преглътна огромната буца в гърлото си. Вече месец тази буца беше там. Може би два. Може би година. 



Стоях пред офиса и се приготвях да вляза вътре след обедната почивка, прекарана в търсене на свободна църква. Ходих до „Света Параскева”, както всеки ден тогава, но отпред имаше катафалка и група хора в черни дрехи. После и до „Св. София” - същото. Колко печал в този ден. Отказах се.

Тя дойде. Не се познавахме освен по име. Попита „Ей, к'во става”, хвана ме за ръката, заведе ме до Руската църква, без да знае нищо, запозна ме със свети Серафим, после с един лекар, после с един много важен доцент, а след това и с котката, с която живее. С мъжа си и с кучето, което осиновиха - също.

Междувременно изпихме литри бира в градините на София, пуших ѝ сто пъти от цигарите, въпреки че не пуша, правихме си татуировки с цветя от къна, говорихме часове наред за страха и за смъртта, и за лудостта. И за йога, и за хапчета. И за секс, и за писане.

И за пънкарията, която няма да умира, и за всички тези страшни селяни и тъпи хора наоколо.

За мъжете, които можеш да молиш да те приберат у дома си, ако им застанеш на вратата в два през нощта с размазана спирала, и за онези, които няма никакъв смисъл да ти се молят повече. За изродите и психопатите. За косми, пого, повръщано и Любов. И за това как замалко са щели да ме кръстят Цвета.

Често говорим на толкова висок глас в баровете на града такива неща, че вече, вместо да ѝ казвам "Хайде да се видим", я питам "Кога ще крещим пред хората?".

Пролетта е момиче. Казва се Цвети. Винаги закъснява. Идва, за да те спаси, докато пиеш бира и ревеш на някой бордюр. Защото е април. И има толкова много непознати неща за живеене...

Ако ти се иска да удариш едно малко уиски, ето селекция с по-добрите такива.