Теб във всеки сезон

Природата е променлива, хората също. Минават дни, седмици, сезони, нищо не е създадено да стои на едно място. Освен ти

  • 10.04.2018
  • от С.Н/Е.И

Всеки сезон носи в себе си нещо добро и нещо лошо. Природата е създадена така да дарява и да взима на равни части, за да се достигне баланс, за да се достигне цялост. Твоите сезони са малко по-различни. Може да има смразяваща виелица през август и бурно юлско слънце през януари. Може да не капне капка дъжд и в същия момент да имам чувството, че се давя. Може да духа силен сибирски вятър и аз като хвърчило да съм на косъм да не полетя към нищото, далеч от теб. Но сезоните ти са така устроени, че ми дават това, от което имам нужда, и ми вземат същото. Балансът на природата ми е в твоите ръце и като синоптик по телевизията всеки ден се опитвам да направя прогнози за утре, но винаги оставам изненадан. Дали си сезон или природно бедствие, още не знам, сигурно няма да разбера никога. Но не е ли това красотата на човешките отношения? Когато в мен вали порой, да напои пустинната ти почва. Когато в теб е смразяващо студено, да укротиш горския ми пожар. Хората казват, че сме толкова безсилни срещу Майката природа, а аз се чувствам толкова синхронизиран и толкова спокоен в моето незнание с Твоята природа. Какво време или какво бедствие ще ми донесеш утре, не зная. Напук на това, като истински планинар, подготвен за всяко атмосферно състояние, си нося както слънцезащитен крем, така и дъждобран. Защитните ми механизми към всяко твое природно бедствие зависят от теб, но усмивката, с която чакам вълната цунами, или копнежът, с който посрещам земетресението ти, са си чисто мои.

От известно време насам изобщо не следя сезоните. Изобщо не се замислям кога ще цъфне първото кокиче или кога ще ни изненада в столицата последния сняг. Ти преобърна сезоните ми. Сложи край на цикличните, толкова нужни природни взаимодействия. Обърнах гръб на природата, за да се обърна лице в лице към теб.

Сезоните на природата за мен са вече без значение. Единствените сезони, които контролират живота ми, са твоите, тези на сърцето ти.

В зависимост от това, кога е по-студено там, ще се приготвя за студ, ще треперя с надежда за по-топло време. Когато в сърцето ти зашуми режещ вятър, ще се притисна право в теб точно защото учените казват, че най-спокойната и безопасна част на урагана е в окото, точно в средата на природното бедствие. Когато в теб гори лято, слагам бански и отивам в Коста Рика на круиз с неизвестна продължителност.

Като всяко природно бедствие и ти си имаш име. За всеки един от нас името е различно, но усещането е толкова подобно.

Както пред силата на Майката природа всички сме толкова безсилни, така и аз към теб съм толкова слаб откъм настроението на следващия ти сезон, но с копнеж и желание чакам усещането, което този сезон ще посее в мен.

Напук на природните закони ще танцувам гол през декември и ще плета вълнени чорапи през август, защото за мен не са важни тези сезони. Сезоните на сърцето ти са единствените, с които се съобразявам съзнателно или не. Приспособявам се към тях като упорит бурен, който е способен да оцелее навсякъде.

Всяко природно бедствие идва със своята разруха, своя погром, но нека не забравяме, че идва и с обречена красота.  И нека, ако ти си земетресение, аз да съм небостъргач. Ако ти си ураган, аз да съм дървена къща. Нека, ако си наводнение, да съм удавник. И нека, ако си ти, да съм аз.

Уроците на живота! Има ли как да ги научиш