Да останем заедно заради децата

...и още няколко безсмислени аргументи срещу необходимата раздяла

  • 31.03.2018
  • от Мила Петкова

Понякога раздялата е необходима. Има един момент, в който човек просто знае, че трябва да си тръгне от една връзка с високо вдигната глава и с увереността от добре взетото решение. Нека си представим, че ти си в тази ситуация. Трудно е, нали? Всеки е преживявал раздяла, но също така никой никога не е бил сто процента сигурен в решението си. И защо да е? Навън е джунгла... ами ако... 

Изведнъж се появяват редица причини да останеш в нещастна или дори потенциално опасна за живота ти връзка – нито една от тях не е легитимна.



„Какво ако стане по-зле?” Ами най-вероятно няма. Ако вече си даваш сметка какво не можеш да толерираш в поведението на някого, то вече си една стъпка по-напред в намиране на подходяща половинка. Знам, че често се случва да попаднеш на същия типаж. Тогава е важно да си зададеш не само въпроса, какво не ти е харесало, а и какво ти е харесало в тези хора. Така рисковете намаляват още повече.

„Всички са еднакви” е вариация на предното твърдение, тя звучи още по-нелепо. Не, хората не са еднакви.

„Той/тя ме наранява, но никой няма да ме обича толкова много.” Истината е, че никой не е толкова обичлив, колкото човек, който знае колко много те е наранил, знае, че заслужава да те загуби, и все пак опитва да се държи на ниво... до следващия път. Това може да е истински извор на удоволствие и за да преминем напред, трябва да си дадем сметка, че може би просто ни е харесало вниманието. Но в момента, в който стигаме до извода, че нещата няма да се променят, си даваме сметка, че никой не иска да живее в сапунен сериал.

„Вината е у мен!” Не, вината не е в никого. Така са се стекли обстоятелствата. Човекът, който те наранява, не е насилник или токсична личност по свое собствено желание. Просто нещата са стигнали дотам, че не се е случила никаква промяна, а само извинения. Вината може да е в алкохола, наркотиците, хазарта, либидото, неговите/нейните родители. Има ли значение, щом те наранява?

„Да останем заедно заради децата” – класиката в жанра! Не мога да повярвам, че през XXI век това е един от доводите срещу раздяла, който ние, терапевтите, чуваме най-често, но е така. Може би всеки развеждащ се, който има дете, си го е мислел. Но аз разполагам с години опит, изчела съм стотици случаи на колеги и знам колко изпразнен от смисъл е този аргумент.

Знам, че разводът е сложна тема, знам, че е трудно да се обясни на едно дете как любовта си е отишла и на нейно място идва болката, но повярвайте ми, не той травмира детето а болката, омразата и манипулациите, предшестващи го. Никой вече пораснал пациент не е изричал думите „мисля, че родителите ми трябваше да издържат и да не се разведат заради мен”.

Повярвайте ми, в кабинетите на психотерапевтите идват хора с обратния проблем, които се питат:

„Защо не се разведоха? Те се мразят, но продължават да живеят заедно? Заради тях аз не знам какво да искам от една любяща връзка.” – Емил, 35 г.

„Защо не се опитаха да ме предпазят от скандалите си, защо се разведоха толкова късно. Аз непрекъснато си мислех, че се карат заради мен и не знаех какво да направя, за да спрат.” – Мария, 24 г.

„Мисля, че стресът заради пиенето му буквално уби майка ми и сега не знам дали мога да му простя.” – Красимир, 28 г.

„Понякога просто исках да умра, не защото не исках да живея, а за да спра да чувам скандалите и побоя.”  – Калина, 25 г.*

Не мисля, че мога да коментирам тези цитати, те са по-силни от всичко, което мога да ви кажа аз.

Дори ако човек знае, че мястото му не е в една връзка, знам, че ще има съмнения. Но рационализирането на тези съмнения не ги прави по-легитимни, просто ни показва, че животът е малко страшен и често се изкушаваме да изберем познатото зло, но това рядко е най-доброто решение.

*Имената, разбира се, са променени.

И това ще мине. Кураж, сърце!