Нещата, с които се гордеем, а не би трябвало

Изброяваме ти 5 от тях, особено дразнещи

  • 26.03.2018
  • от Борислав Димитров

Интересно нещо е човешкото отношение към гордостта. Понякога се гордеем с нещата, които ни различават от другите, а понякога с нещата, които ни правят същите като тях. Истинският въпрос обаче е има ли причина да се гордеем с тях изобщо? Повечето психолози ще ви кажат, че няма, че гордостта произхожда от егото и че е нещо съвсем излишно в живота на човека. И все пак няма психолог, който да обясни нашата ирационалност и способността ни твърде често да залитаме в гордост по различни глупости. Ето 5 примера за това:

Месторождение

Х поколение софиянец, варненец, пловдивчанин, русенец… (където Х > 3) и останалите форми на адресна гордост, които през XXI век още се приемат за нещо значимо, доста често са обект на полемика особено когато говорим за столицата. По същество локалният патриотизъм не е лошо нещо, но да се гордее някой, че точно на определено място баща му е правил секс без презерватив с майка му, е недвусмислено доказателство, че в конкретния случай презерватив все пак е бил нужен. По правило с месторождението си се изтъкват хората, които не могат да се идентифицират с някакъв друг успех в живота си и затова приемат гордостта да мислят, че има значение мястото, на което са родени. Не е щастлив, който е богат, а който е роден в Дианабад.

„Тънкото” минаване

Част от моментите, в които българинът се чувства най-горд със себе си, е, когато нещо му излезе по-евтино, по-бързо или с по-малко вложени усилия от очакваното. Да дадеш 20 лв. на катаджията, за да не ти напише акт за 100, да изчакаш съседа да изчисти снега пред входа на блока или да изпревариш трима човека на опашка с култовата реплика „Аз само нещо да попитам” винаги ще се цитират с гордост от човека, проявил тази „далновидност”. 

Децата

Дали амебата е горда, че с просто делене е произвела още една амеба? Дали прасето е по-гордо, когато роди 14 малки, отколкото когато роди 11? Дали в очите на майката лъвица се засилва гордостта, когато малкото прегризе врата на първата газела? Едва ли. Животните, на каквото и ниво да са те, нямат проблем с гордостта. Обаче хората имаме. А когато става въпрос за децата ни, една влакова композиция с 15 вагона спира на гарата в Ихтиман, за да натовари всичката гордост. В началото е гордостта от самата репродукция. „Хей, аз съм горда, защото станах майка, вижте ме, правих секс преди 9 месеца.

” Гордост е не да направиш дете, а да направиш така, че от детето да стане достоен човек. После идва гордостта от успеха на децата или по-скоро нещо като аплодисменти към самия себе си.

„Не, аз наистина знаех, че бъдещето е в компютрите, затова записах Кирчо на програмиране от 8-годишен и сега той е developer и ми дава пари за екскурзии в чужбина. МАМИНА ГОРДОСТ!” Но успехът на децата си е техен успех, не ваш. Същото важи и с обратен знак.

Лошото възпитание като разбиране за искреност

Това е една от класическите форми на възприемане на дефектите като добродетел. Някои хора разбират искреността като невъздържан, непремислен и неуравновесен изблик на емоции, без съобразяване с околните. А всъщност съществува огромна разлика между това да си искрен и да си простак. Да се гордееш с некултурата си и да я представяш като форма на неподправена искреност „в този иначе лицемерен свят“ не те прави по-добър човек, даже напротив. Причината често да се въздържаме от употребата на истината във вулгарен и циничен вид е същата като причината да не се избиваме по улиците за всяко незначително нещо. Така че самопровъзгласилите се „хора без задръжки“, които се и хвалят с това, колкото и цигари да изпушат по медиите и да рекламират матраци с мемори пяна, винаги ще бъдат повече некултурни и по-малко искрени.

Пороците си

Вероятно всички ще кажете, че това е само неизживян пубертет, но нещата не са съвсем така. Гордостта заради това, че пушат, пият или се друсат, остава в някои човешки индивиди доста дълго след мутацията на гласа и спирането на растежа на кучешките им зъби, а някои дори умират, преди да достигнат до онова ниво на осъзнатост, че не е някакво геройство да дойдеш в понеделник на работа с думите „Още имам махмурлук от събота”. И не че е нужно да се срамуваш от това, че пиеш, пушиш или правиш нещо друго, което искаш, обаче не е нужно да го съобщаваш с гордост, сякаш си спасил популацията на белите носорози от изчезване. Естествено, щом има толкова много хора, които намират за интересно да гледат как някой се е напил и повръща на публично място, не трябва да ме учудва, че има и хора, които се гордеят с пиянските си изцепки. И все пак ме учудва. Искам да кажа - гордейте си се вътрешно, не се чувствайте длъжни да го изразявате външно.

Дали ще се гордееш с някое от изброените неща или с айфона си, Инстаграм акаунта, бързия си интернет или факта, че не гледаш телевизия, е без значение, важното е изборът ти да е осъзнат. Защото онзи момент, когато решаваш да се гордееш сляпо, особено от неща като гореизброените, ти подаряваш личната си свобода на егото. Онази свобода, за която хора са давали живота си преди нас, мислейки, че ще умеем да я ценим.

Eто нещо, с коeто да си горд... горд българин.