Срещата на два характера е като взаимодействие на химични вещества

...ако има реакция, и двете се трансформират.“ е казал Юнг и е бил много прав....

  • 12.03.2018
  • от Кати Папазова

Когато видим двама човека, можем да кажем между тях има ли, няма ли химия, ще им се получи ли общуването (разбирайте го както искате) или няма. Това, разбира се, се дължи на факта, че всички ние сме специалисти на тема отношения и знаем най-добре, дори когато не става въпрос за нас самите. Разсъжденията ни често се изчерпват до първото изречение на Юнг, а това, че истинските връзки и това, че когато някой ти влиза под кожата, те променя, остава в периферията. На никой не му пука за тази подробност, защото всички сме егоисти и никой от нас не иска да се променя за другия.

Точно затова често стигаме до прага на химическата реакция. И даваме cancel.

Аз не правя изключение от всезнаещите. Всеки ден си позволявам да наблюдавам хората и да си правя заключения за себе си на база на тяхното поведение. Да, знам, звучи доста странно. Такова е. Нещата се случват на база припознаване-неприпознаване. Дали можеш да предскажеш какво действие ще предприеме другият, ако нещата се развият по безброй много сценарии.

Има много типове хора. Естествено, те зависят от това, как ги разграничаваме. Най-интересното разграничение е според това, как хората реагират на чуждото внимание, проявено към тях. Не сте ли се замисляли?

Следната ситуация. Запознаваш се с някого, набелязваш си го и предприемаш действия към него. Типично и познато за всеки. Последователно и упорито си градиш стълбичката към този човек, ангажирайки го със себе си, със споделено време, с непрестанни опити да достигнеш до него. И накрая (освен ако няма нищо, което да е сбъркано в опитите ти) нещата се получават. Мед и мляко. Птички пеят. Цветята цъфтят. Вие сте си докопали обекта и вече сте в отношения.

Друга ситуация. Пак си харесваш лице в тълпата. И понеже заученият ти номер е да „преследваш“ хората, като им вменяваш загриженост, ти пристъпваш към действия. Да, обаче в най-добрия случай сега „обектът“ на вниманието ти най-много да проведе един разговор от куртоазия, колкото да не е без хич. Ще ти намигне два пъти, колкото да ти завърти главата, и толкова. Оттук има два варианта. Единият е наистина да не му пука за теб и да ти го показва красноречиво. Другият се изразява в това да си му в някаква степен интересен и тук идва голямото Но. Първо, трябва да се довериш на собствените си усещания дали този човек ще захапе или не. Второто е далеч по-забавно. Пробвай да го или да я игнорираш за малко. Ако пък не ги поздравиш в метрото, съвсем ще им влезеш в ума. Този тип хора откачат при най-малката проява на безразличие от човека, който ги вълнува, особено ако преди това той е предприел някакви стъпки към тях.

По принцип са първични и въобще няма да се колебаят, преди да ти вдигнат телефона с едно язвително „ама ти защо ме подмина в метрото?“.

Първите ги оприличавам на плячка, но това далеч не означава, че вторите са хищници. Хищникът е тема на друг текст, тъй като той не отговаря на чуждото внимание, тъй като по принцип е прекалено зает да инициира контакти. Интересна порода, знам. Вторите, тези, които, като дадеш крачка назад, предизвикваш интереса им, са по-скоро „привидно незаинтересованите“. Спокойно, не ти се правят на 6 без 10, просто са такива хора – малко вглъбени в себе си и доста трудни за впечатляване.

Когато разказах на един приятел тези размисли, той ми отвърна през смях едно „Ама ти какво си мислиш?!Тези типове са само при жените!“. Категоричен беше, че мъжете не се занимават с такива глупости и в сто процента от случаите действат и покоряват. Замълчах си, за да не спорим безсмислено дълго дали мъжете, понякога са повече жени и от жените, и продължихме да говорим за друго. Истината е обаче, че това, от кой тип си, далеч не зависи от пола. Всеки човек съдържа в себе си в някакъв процент мъжкото и женското начало, чисто на ниво характер и дълбочина на чувствата, които изпитва. Нали разбирате – има жени, които идват и се заявяват и никога и под никакъв предлог няма да се хванат на играта с плячката. Има и такива, които ще стоят, ще се усмихват и просто ще чакат да бъдат забелязани. Познавам и такива мъже. И такива, които ще привлекат, а след това ще се отдръпнат, без да се върнат.  И безброй други комбинации. Тук отново опираме до енергиите, които съдържаме в себе си, и вибрациите, които изпращаме към другите. Защото ние сме енергия, която трепти, както всичко около нас. В това, че съдържаме в себе си и мъжка и женска енергия, няма нищо сбъркано. Представяте ли си какво щеше да е, ако един човек беше експанзивен, директен и без капчица емоционалност. Или пък раним, преценяващ, крайно емоционален, без да проявява твърдост, когато е нужно. Затова си мисля, че никой не е нито само едното, нито само другото. Красотата на човешката природа се изразява в нейната смесеност и сложност. А какво са типовете освен различни проявления на природата ни? А вие самите от кои сте?

А ето и нещо за междусъседските отношения.