Хората, уютни като дом

Домът не е стените, а хората, при които винаги искаме да се приберем вечер

  • 09.03.2018
  • от Даниела Кръстанова

Минават зими като тази, лета, които не можем да забравим, и такива, които не запомнихме. Смеем се на другите и на себе си. Плачем. Понякога от радост, друг път ни изглежда сякаш радост повече няма да има. Рискуваме, тръгваме и се надяваме, но винаги се връщаме. Или ни се иска. Вкъщи. От къщи по-хубаво няма. Както и от това да разберем, че домът понякога не е стени, а усещане. Или човек.

  

Този, с когото ти е спокойно, уютно, топло и сигурно.

Който те познава, разбира и те приема дори с кални обувки, насълзени очи или премръзнали ръце.

Домът е човекът, при когото нямаш търпение да се върнеш, пред когото можеш да си по пижама, с чорлава коса, без грим и маски. Който ще е като пилешка супа за душата, която ти помага да оздравееш, да се заредиш с енергия и да преживееш студа, тъмните часове и моментите, в които те е страх.

Човекът, с когото искаш да споделиш всички онези неща, които в детството свързваше с дома. Ароматът на кафе или прясно изпечени сладки сутрин, топлината на любимото одеяло, последната чаша вино и всичките мечти, които при него са на сигурно място. Този, с когото искаш някога да имаш дом. Или вече имаш. Или не си си представял дома без него.

При когото отиваш, когато нямаш търпение денят вече да свърши и се надяваш, че утрешният ще бъде различен. Където оставаш, за да разопаковаш багажа, уморен от тичане, и откъдето си взимаш най-ценното, когато ти предстои дълъг път. Има такъв, с когото не те е страх и знаеш, че ще се оправите във всяка ситуация. С когото никога не си сам, колкото и стръмно, непознато или трудно да е онова, което ти предстои.

Понякога се налага да тръгнеш някъде, където не знаеш какво те очаква.

Дали ще свикнеш в новия град, новия апартамент, с новите обстоятелства, работа, колеги, приятели, квартал или училище. Но ако този човек е с теб, сякаш имаш всичко. Или поне достатъчно. А когато ти е трудно, толкова ти се иска той да беше наблизо и си мислиш колко щеше да е по-различно всичко. И колко щеше да си смел. 

Защото той те държи, за да не паднеш, или ще ти подава ръка, когато вече си се спънал, защото не иска да те гледа долу. Него животът не го промени, нито времето. И когато е около теб, сякаш винаги си няколко сантиметра по-висок, няколко минути по-напред, с няколко въпроса по-малко и знаещ още много отговори.

Този човек или още по-хубаво - тези хора, заслужават благодарност всеки ден, защото те ни карат да се чувстваме у дома, където и да сме.

Ето нещо за междусъседските отношения.