Непосетените места най-дълго присъстват в съзнанието ни

Когато и този път не отидеш на другия край на света - не е толкова страшно

  • 22.02.2018
  • от Ирен Петрова

Където и да си пътувал в близкото или далечното минало, колкото и хиляди километри да си навъртял пеша из тесните улички на Рим или по булевардите на Лондон, задължително има някое местенце от мечтите ти, което все още не си посетил. Макар че ти се иска безумно, да го мислиш всяка нощ, докато заспиваш и да кроиш всевъзможни дяволски планове, за да се докоснеш най-сетне до него. Но и тази почивка се очертава някъде другаде по една или друга причина, която спокойно можеш да напсуваш, без угризения. И макар че Париж е град мечта за много хора, ти си мечтаеш за Флоренция, за свободата на италианския въздух, за безгрижния дух, който никой друг не притежава. За възможността да пееш по каналите на Венеция, където, вместо да те наругаят, хората те аплодират най-сърдечно. Това го могат само италианците.

     

А може би мечтаеш за Далечния изток, за червените китайски фенери, за японското кимоно, което си сигурен, че ще ти отива повече от всяка една европейска модна дрешка. Вървиш по разбитите тротоари на София, а душата ти танцува някъде по улиците на Ню Йорк, където има толкова танцови зали, колкото в цяла България няма. Всеки има поне едно мечтано местенце, което все не му се сбъдва. И само надеждите още крепят представите ти за него.

Няма страшно, защото непосетените места оставят най-ярък отпечатък в съзнанието ни, защото присъстват в него най-дълго.

Защото всяка мисъл за тях е изстрадана, всяко паве е опипано с краката на фантазията, а те водят навсякъде, без пари, документи и резервации. И колкото и да е тъжно само да гледаш снимки в интернет и травъл гайдове, нищо не може да се сравни с твоето лично усещане за града и страната, които искаш да посетиш - родени от фантазията ти.

Когато пътуваш, неизменно трупаш реални спомени и като доказателство, че си бил, остават снимките и твоето тяло, запечатано пред Колизеума или пред знака Hollywood. Но да се замислим колко дълго говорим за преживяванията си там, след като се върнем вкъщи? Ден, два, седмица, месец... А после? После го забравяме като вкусен обяд и отново влизаме в рутината на ежедневието си. Спомените постепенно избледняват и вече не си спомняме кое беше това нещо на снимката, до което стоим. И се впускаме към нови дестинации, които също толкова бързо забравяме, сякаш отмятаме задачи в дневника си. Като изживени връзки, които е по-добре да останат в миналото.

Непосетените места обаче не се забравят. Те остават в съзнанието ни, защото копнеем за тях дълго и всеки пропуснат момент да отидем в Тоскана, Пекин или Дубай засилва още повече желанието ни да отпътуваме. Този психологически ефект на незавършеност на нещо, вече започнато в съзнанието ни като план или мечта, ни кара да го мислим по-дълго, следователно и картините, които си представяме, изживяванията, съпътствани с тях, се запечатват по-силно от онези, които вече са били наяве. Непосетените места не ни дават мира и като татуировки, които не могат да бъдат премахвани, стоят на екрана на нашето съзнание и трудно могат да бъдат минимизирани. Така че, когато се оплакваш, че и този път няма да посетиш любимата си дестинация, помисли за това. Всяко отлагане само засилва желанието и удължава удоволствието от това да си там. А когато най-сетне отидеш, чувството на удовлетвореност ще бъде петорно по-голямо, защото си живял с него дълго, мечтал си, страдал си, жертвал си време и труд, за да го постигнеш. И най-вече представата за него е живяла в теб денонощно, докато се сбъдне. Понякога мечтите са по-важни от реализирането им.

Ето и една прекрасна дестинация, за която да си помечтаеш...