Лошият човек е този, който ограничава чуждата свобода

Не очаквай хората да бъдат точно такива, каквито са в твоите си представи.

  • 15.01.2018
  • от Кати Папазова

„Да съм по-добър човек през следващата година.“ Със сигурност така звучи една от най-важните новогодишни резолюции на повечето хора. Супер, обаче какво е това животно „добрия човек“ и как то съществува в нашата среда? Не мисля, че някой може да даде приемлив отговор. Аз още по-малко. Мога само да ви кажа какво е моето разбиране за противоположността на добрия човек, а оттам всеки да си прави изводите какъв е този екземпляр.

Би било доста плоско от моя страна да деля хората на добри и лоши. Просто защото в различните ситуации ние сме и едното и другото. А понякога и двете едновременно. Грешка е и да се самоопределяш единствено в едната категория, защото и двата варианта са прекалено строги и задължаващи. Какво да я правиш пъстрата човешка природа. И точно понеже е много пъстра, нея трудно можеш да я спреш. Да се смее. Да плаче. Да съди. Да разсъждава. Да рискува. Да прощава. Да иска. Да мрази. Да обича. Да бъде каквато е. Правилна и грешна. Същата като на другия, но и съвсем различна. В това се изразява и нейната най-голяма нужда – свободата.

Ако искаш някой да е истински щастлив, особено в твоето присъствие, ти трябва само едно нещо – да му търпиш свободата и просто да я подкрепяш.

Няма човек, който да не отвърне на това със същото. Не му я спирай. Не искай от него да я променя, да я подравнява и подрязва. И не се дразни от нея, защото всъщност това е самия той.  Ако не можеш да търпиш тези негови изблици, това че се увлича от неща, които теб не те интересуват и че всяка нова идея му завърта главата като нова любов, то тогава този човек не е за теб. Няма нужда да се мъчите един-друг и да се опитвате да изстисквате взаимност, където просто я няма. Все едно да искаш от празната бутилка, да покапе още толкова вино, че поне да ти напълни чашата. Колкото и да ти се иска – не става.

Имам чувството, че понякога на хората не им изнася някакъв аспект от свободата на този, който са си избрали, и решават, че ей така могат я да я доукрасят, я да я преоразмерят по свой вкус. Иначе със самия човек са си напълно окей. Егоисти! Ако имаш нужда от някого в живота ти, би трябвало да знаеш, че той е комплект. Всички ние сме комплекти от красиво и грозно, добро и лошо. А най-хубавото е, че колкото хора съществуват, толкова и смисли са вложени в тези четири думи, които ни изпиват мозъците, сигурно откакто сме започнали да ги използваме.

Наблюдавам, че хора, които не приемат чуждите избори, които всъщност ги правят това, което са, или по друг начин казано – техните прояви на свобода, не могат да  опознаят и изразят своята собствена същност. Твоята свобода – това си ти. Начинът, по който си избрал да живееш, грешките, рисковете, пропуснатите шансове и хванатите такива, това че единия ден си каша, а другия - симфония, всъщност те оформят.

Характерите на хората обаче не са пеперуди. Нямат крайна фаза на развитие. Да, започват като какавиди и те, но не мисля, че някой е стигнал последната фаза – да стане най, ама най-добрата възможна версия на себе си, във физически и духовен аспект. Не, че не можем, а просто не ни стига времето.

За това се опитай да се обградиш с хора, които да ти помогнат да изкачиш максимално много стъпала от стълбата на собственото ти извисяване. Да те дърпат, когато се наложи, а друг път да те оставят да летиш. А тези, които те хващат за ръката и те дърпат към своето собствено, когато е по-ниско, просто не се страхувай да ги пуснеш. Те не са непременно лоши хора, просто свободите ви са различни.

... Не сте противоположни...