На публиката без въображение

Колко е важно да мечтаем в този материален свят

  • 28.01.2018
  • от Антония Руменова

Представям си как хвърляте поглед върху заглавието и си мислите: „Защо ми е да чета това? Не съм писател, не съм художник, не съм дизайнер, не съм музикант, не съм актьор“. А може би сте, не само гордо стъпил на земята, а и пазещ равновесие върху нея. Може би сте човек, който разделя условията на две – това, което може да ме нахрани, и вятърничави безсмислици за губене на време.

В нашето съвремие, конкретно в нашето българско съвремие, където постижение са платените сметки, навременните вноски по кредита и пълният хладилник, е трудно за вярване, че въображението въобще има какво да каже, а какво остава да има полза от него.

Но и под презумпцията, че не може да живееш на въздух, искам да ви убедя, че въображението е по-важно от заплатата.

Естествен човешки инстинкт е да се търси сигурността, рационалното решение. Мнозинството от хора описват щастието като дом, семейство, приятели, добри доходи – все неща, които може да пипнеш, към които да се привържеш. И макар че един приятен разговор и присъствието на хората, които обичаш, наистина може да те стопли, в есенцията си всичко това остава преходно.

Безсмъртно е само изкуството и точно това е неговата роля. Това е ролята на артистите – да споделят идеи, визия, които ще са стожер за поколения след тях. Това означава и да градиш. Не да направиш нещо, което да използваш ден-два, а да оставиш нещо от себе си на другите.

Ако ограниченията вземат превес, около вас ще стане доста мрачно и неприветливо. Без силните чувства, романтиката и творчеството живеем само за да умрем. Има една връзка с магията и божественото и тя минава през изкуството.

Само въображението изважда всичко наяве. При него вече няма тайни. Докато четете този текст, знаете какво мисля аз и какво ме вълнува. Все едно пием второто си кафе очи в очи, а дори не сме се виждали на живо.

Творчеството оголва, прави те уязвим, а уязвимостта е гледана като слабата позиция в днешното общество. Всеки иска да изглежда силен, наперен и да матира злите езици с остроумието си.

На кого му е притрябвала уязвимост и хленчеща чувствителност? На вас, мили хора! Все някога емоциите ще пропукат фалшивите ви стени, и то зрелищно. Ако не започнете открито да говорите за страховете и неприятните си спомени, те ще ви сдъвчат. Ще ви обсебят и ще ровят в раните, които се опитвате да скриете с надутата си осанка.

Това, от което страда най-много нашата малка нация, е липсата на собствено мнение. Тук се предпочита друг да мисли, друг да реши или да цитираме мъдрите от миналото от страх, че може да се изложим. Затова си поставяме рамки, затова и имаме предразсъдъци, наречени разумно мислене. Много по-лесно е да ограничим обсега както на влиянието, така и на мирогледа си. Въображението влече към абстрактното, а реалността към разумното мислене. И има много ползи от разумното мислене, но откъсвайки напълно изкуството от себе си, реалността се превръща в бреме, увило хомот на мечтите ви. Ако непрекъснато мислите разумно, ще дойде момент, когато ще ви се стори разумно да продадете душата си за една заплата, като това не е фатализъм, просто такава е реалността. Тя е сурова, показва ни колко важно е да имаш покрив над главата, дрехи на гърба, чиния с храна на масата. Реалността е тази, която поставя парите на пиедестал, натрапвайки убеждението, че най-важно е да станеш, да легнеш и да облекчиш нуждите си.

Забравим ли въображението, забравяме и че има алтернативи на обстоятелствата, които виждаме в момента. Забравяме, че не сме бездушни и винаги ще имаме себе си, а в такъв случай – нищо не може да изгубим и нищо не могат да ни вземат.

С въображение може да погледнете живота си като свят, в който не сте подвластни на обстоятелствата, а обстоятелствата се подчиняват на вашата воля. Неслучайно най-изобретателните хора са теглили чертата на сигурността. Гениите на XXI век, които напуснаха университета, за да създадат модерното ни съвремие, милиардерите, които напуснаха хубавата професия, за да следват мечтите си.

Казва се, че талантът е желанието между желание и работа, но не желание да си напълниш стомаха и да дремнеш, а желание да се обърнеш назад и да видиш следата след себе си – какво си споделил, с какво си помогнал, какво си постигнал, с какво си полезен. Интернет е превърнал света в един малък град и явно от страх, че ще бъдат критикувани или че трябва да си напрегнат мозъка, повечето хора бягат от чистото изкуство и предпочитат лесната за консумация евтина простотия.

Но ако успеете да изградите връзка с красивото и значимото дори само в едно нещо, вие сте победили реалността.

Ето и пет страхотни начина да изгръдиш тази връзка.