"Тя" на Георги Блажев

Представяме ти един от разказите, които ще бъде прочетен на следващото събитие на Пощенска кутия за приказки

  • 19.01.2018
  • от Георги Блажев

Тя ме напусна. Предполагам, че решението ѝ не е дошло спонтанно, понеже в онази съдбоносна сутрин си беше нагласила три аларми на телефона, всяка от които с различна мелодия – „Бягство“ на „Авеню“, „Ще избягам ли от теб“ на „Каризма“ и „Бягайте, крачета“ на Луна. Стана, взе два куфара и започна да си събира багажа. В първия момент се зарадвах, защото помислих, че отиваме на море. Когато извади зимното палто и ботушите от гардероба, не се усъмних, защото то на морето най-лесно се настива. Признавам, че откачането на любимата ѝ картина от стената леко ме озадачи, но в крайна сметка всеки човек си има любими вещи, с които никога не се разделя. Аз например навсякъде си нося личната карта и ключовете за апартамента. Хората са странни. Чак след като стигнахме до асансьора и тя ме дари с онзи поглед, с който баща дарява сина си, преди да излезе за цигари, които никога няма да си купи, разбрах, че всичко между нас е приключило.

Мамка му. Заливат ме същите чувства, които изпитвам, когато гледам документален филм за намаляването на популацията на пандите в Китай – тъжно ми е, но не ми се плаче.

Имам предвид, че от пандите не се прави бекон, нито дават мляко, да кажеш, или пък вълна. Бих се разстроил, ако изчезнат кравите или прасетата. Това вече е страшно. Макар че пандите...

Отплеснах се. Мисълта ми е, че когато си се събуждал до един и същ човек в продължение на десет години и една сутрин се събудиш сам, в главата ти като плевели избуяват стотици въпроси. Къде сгреших? Можех ли да бъда по-добра половинка? Дали ще умра сам? Как се пуска пералнята?

Не, сериозно. За какво служат всички тези бутони? Джойстикът ми за плейстейшъна има три пъти по-малко, а с тях все пак се правят финтове и прехвърлящи удари на Фифата. Долепям ухо до занусито и започвам да въртя голямото копче напред-назад. Щрак-щрак-щрак. Все едно съм герой в „Бандата на Оушън“, който се опитва да налучка комбинация за сейф, пълен с диаманти. Вътре съм! Дотук добре. Защо обаче има три отделения за прах? Това сигурно е някаква логическа задача. Както когато Индиана Джоунс влезе в древния храм Петра да търси Светия Граал и рицарят тамплиер му каза, че трябва да различи истинския бокал сред десетки други. „Послушай сърцето си, Инди“, шепна си аз. Хващам праха и с треперещи ръце го изливам в лявото отделение. Слагам омекотителя в средното, а в дясното – малко зехтин за вкус.Допускам, че действията ми не са съвсем професионални – все пак никой не се е родил научен, – затова пъхам в пералнята само неща, които не харесвам: пуловер от майка ми, пуловер от майка ми, пуловер от майка ми, глава броколи и кучето на Петрови.

Не беше толкова трудно. Ето че се оправям и без теб. А ти мислеше, че като остана сам, ще си пия урината като Беър Грилс и ще изстрелвам сигнални ракети от балкона всеки път щом сапунът в банята свърши.

Ако ти стана любопитно, можеш да чуеш повече разказки тук, а билет да си вземеш от тук.

А кога да дадеш шанс за нова връзка?