Противоположностите се привличат

И е добре да остане така

  • 17.01.2018
  • от Цветелина Цекова

Всички сме чували, че противоположностите се привличат в любовта. Доскоро си мислех, че това е нелепа „истина“, измислена от някой беден поет, паднал си по млада графиня, на която всичко софистицирано и мистично в света на изкуството ѝ е чуждо.
Човекът необяснимо как е решил, че иска да и почете Шекспир някоя вечер на изтърканото си от изкуство легло. Но тъй като младата графиня предпочитала да ходи по приеми с други млади и жадни за емоции и забавления царски особи, бедният поет изскочил един ден пред нея, свалил си шапката и казал:


„Противоположностите се привличат, милейди!“.
И тя паднала в обятията му като малко борче в среща с дърворезачка.

И мълвата се разнесла и се превърнала в неоспорима максима. Така и до днес. Но изведнъж този факт започна да бъде оспорван.

Противоположностите се привличат, когато са магнити.

Но не и когато са хора. И аз вярвах в това доскоро.

И се замислих – дали ако двама души са напълно еднакви, това е идеалната предпоставка за идеална връзка?

И си представих нещата като на филмова лента:


Тя среща него. Работят в една сфера. Ходят на едни и същи места. Имат еднакви хобита. Обичат рибки. Най-вече гупи. Мразят кетчуп. Фенове са на един и същи баскетболен отбор. Мечтаят да отидат в Танзания. За нищо на света не биха яли морска храна. Тя вярва искрено в извънземните, а той е уфолог. Гледат на живота по един и същи начин.

Всичко е прекрасно. Тя е срещнала сродната си душа. Той е на седмото небе от щастие.
Минават месеци, години. Живот в пълен синхрон. Докато един ден тя не осъзнава, че иска да смени работата си, защото еднообразието в офиса я е превърнало в роботизирана и уморена жена. Тя иска да посети и онзи нов и различен бар, защото старите са ѝ до болка познати. Той пък осъзнава, че му е писнало да се взира в едни и същи гупи всеки ден. Иска скалария. И на двамата им е писнало да си говорят за баскетбол. Тя започва да слуша с интерес разговорите за Григор Димитров от онзи колега в офиса. Осъзнава, че тенисът също е интересен. И иска да опита лобстер. И го прави и се оказва, че ѝ харесва. Той пък прочита книга с конспиративни теории и съвсем променя мнението си за извънземните.

И настъпва момент, в който тя и той осъзнават, че тяхната еднаквост ги е отблъснала един от друг. Същото, което би се случило и ако бяха прекалено различни.

Щипка различие и парченце еднаквост правят златната среда.

Защото това, което прави връзките трудни да им се наситиш, са именно различията, които хранят и ума, и душата. Защото просто така сме устроени – да учим, усещаме, изследваме и преживяваме нови неща. Защото това, което прави връзките трудни да им устоиш, са именно нещата от себе си, които откриваш в човека отсреща.

Да, противоположностите се привличат, когато са умерено противоположни.

Затова следващия път, когато умората и клетият ти вид са те отвели незнайно как в онзи хипстърски бар, в който си се заклел, че няма да стъпиш, и там видиш някой, който пие любимия ти коктейл, а тялото ти неконтролируемо потегли към него – не се спирай. Противоположно на всички теории, противоположностите невинаги са толкова различни.

Спечели си двойна покана за парти в петък.