Празници и панически атаки

„It’s time to switch from my normal anxiety to my festive holiday party anxiety”

  • 22.12.2017
  • от Христиана Демирева

С какво асоциираш светлите коледни и новогодишни (а и тези около тях) празници? С радост, щастие, смирение, благодарност? Желаеш да зарадваш близките, да купуваш подаръци, което да стопли душата ти в мразовитите дни. Всеки (почти) ще отговори положително.

За едни други „сбъркани“ хора обаче, уверявам ви, това звучи като наближаващ Апокалипсис. Говоря от името на всички, които имат или са изпитвали под някаква форма панически разстройства, пречещи им да усетят емоциите, изброени по-горе.

За нас Коледа и Нова година са се превърнали в изпитание, което всяка година връща една стъпка по-назад прогреса ни в борбата с тези състояния. С настъпването на декември, с първите коледни песни, които зазвучават отвсякъде чувството на дезориентираност, паника и ужас връхлита отново.

Сякаш няма хиляди други поводи и събития, които ме плашат до безумие, ами целият декември е пълен с празници (вкл. Коледа, която така обичах като дете), които, вместо да ме радват, ме ужасяват. Става ми малко тъжно. И студено. Резонирам с времето навън. Поне по едно нещо си приличам с декември.

И не че не се впускам в предизвикателството. Всяка година съм изрядна. Опитвам да удовлетворя всички роднини и да се видим, купувам подаръци, усмихвам се. Но отвътре ми е криво. А и на каква цена! Това ме изтощава до крайност.

И пропастта между мен и масата хора около мен, които са толкова щастливи, енергични и постоянно празнуващи, става дълбока като Марианската падина.

„Но това са хубави поводи... ще ги изтърпим!“, каза ми веднъж шеговито моя позната. И пропастта изведнъж стана по-малка. Въпреки че се шегуваше, усещах, че и тя се бори с притесненията си.

Празниците носят първо огромна доза безпокойство и дискомфорт, а после хубавите емоции. Родители тичат за подаръци, а детските (и не само) магазини са сякаш бойно поле на развихрила се световна война. Всеки прави планове с роднини и приятели, които се превръщат в кошмар, защото никога не може да се угоди на всеки. Искаш да зарадваш любими хора с красиви подаръци, но си притиснат както от финансовото си състояние, така и от времето, защото декември сякаш лети, а ти никога не успяваш да го настигнеш.

Наред с всички приготовления се появява и безпокойството, че може нещо да се обърка, да не успееш да сготвиш нечетния брой ястия за 100 човека, да не успееш да купиш всички подаръци, да не успееш да се видиш с всички и пр.

Това чувство много често прераства в паника, която ескалира именно в празничния ден и за съжаление понякога го съсипва.

И всичко това се случва заради грешната ни представа за празниците и как трябва да бъдат прекарани. Заради сбърканата ценностна система и морални норми, които изповядваме. Защото не дай си боже да се видиш с баба си преди или след Коледа, а не на самия ден! Грехота!

Всяка година си мисля, че бих искала на Коледа и Нова година да съм сама. Защото наистина има магия в декември и в празниците му. Но на хората им трябва почивка и време, за да могат да я усетят. Защото не е нужно да приготвиш страхотна вечеря, нито да имаш най-скъпите подаръци, а просто да можеш да се отпуснеш. Да избереш подаръци с любов, а не по задължение. Да се видиш с тези хора, на които наистина държиш, да празнуваш не по учебник, а от сърце.

Тогава паниката няма да я има вече и ще изпиташ чудото на Коледа, което изобщо не се изразява в раждането на Божия син и други приказки от една стара дебела книга, а в любовта, която се ражда вътре в теб и размеква втвърденото от студ и горчилка сърце.

Ако пък се кефиш на празнични събития, това ще ти хареса.