Зимата е за двама

Или защо снежната романтика няма нищо общо с другата

  • 11.12.2017
  • от Христина Лозанска

Какво си представяш, когато чуеш за зимна романтика? Свещи с аромат на канела в комбинация с червено вино? Любим филм и гушкане под одеяло 2 на 3 метра, под което има място за още двама души? Секс на фона на горяща камина? 

Не, няма да говоря за тези неща, те са ясни. Но са и преходни. Лесно е да обичаш, когато ти е топло.

Кога навън стане -10 градуса и улиците се покрият с дебел слой лед, ти се иска да правиш всички тези неща и да не излизаш от къщи, докато не настане пролет или температурите не се повишат повече от възрастта ти.  Но реалността е по-сурова и не можеш да заспиш зимен сън. Трябва да излезеш навън. Сметките за парно не се плащат с гушкане.

А за романтиката е трудно да вирее на студено. Когато се чудиш къде да се хванеш, за да не се пребиеш на леда, опаковаш се с 5 чифта чорапи, за да не умреш от студ, и единственото, за което се молиш, е да не ти падне някоя ледена висулка на главата, много трудно в съзнанието ти може са се появи идеята за нещо мило и любовно.  Или поне не за този тип нежности, които добре познаваш.

През зимата важи една друга романтика. Такава, каквато не се вижда в романтичните комедии и за каквато не можеш да прочетеш в женските романи. Но именно тя е по-дълбока и има много повече сила от розовите листенца по леглото и плюшените мечета.

Ще я откриеш в малките и на пръв поглед обикновени неща.

Те обаче имат скрита сила: да казват „Обичам те“,  без да се налага любимия ти да го изрича. Ще го усетиш, когато той те държи за ръка, за да не се пребиеш на леда, но с радост ще те овъргаля в снега и ще те намокри хубавичко. Когато ти даде шала си, за да не ти е студено, въпреки че снощи  се оплакваше, че го боли гърлото.  Когато погледне зачервения ти нос и въпреки че приличаш на алкохолик, отбележи, че си най-красивата на света. Когато ти помага да изчистиш снега от колата си или го прави вместо теб, за да не мръзнеш. 

Именно в тези моменти разбираш колко е хубаво да е зима. И колко е хубаво да споделиш зимата с някого. Не само онези, романтичните, а и тези, в които не ви е много романтично, но пък фактът, че сте заедно, ви сгрява по един особено приятен начин.

Така в сърцето ти се заражда една емоция, за която няма зима или лято. Тя не се влияе от заучените жестове на романтика, а търси нещо по-дълбоко. Тя е вътре в теб и не зависи от метеорологичните условия. Тя  предизвиква усмивка дори когато лицето ти може да замръзне в нея. Тя си има име… неговото име. 

Ето нещо яко за грижата за кожата.