Дневникът на едно дебело момиче

Сун Дзъ* в битката с килограмите или бойни стратегии за извечната борба

  • 23.11.2017
  • от Свилена Николаева

Думата „дебела” е като звучен шамар в полупразна стая - отекването му се чува ясно и отчетливо. Обаче като седнем на искрен разговор със себе си, евфемизмите никак не помагат. В моята представа, подхранвана от спомена, аз още съм момичето, след което се обръщат по улицата. Но снимковият материал сочи друго. Битката с килограмите, или каквото там стои зад желанието за прекомерно ядене, е ежедневна. Апропо, доста жестока. Иска се силата, дисциплината и желязната воля на воин, за да поддържаш решимостта си всеки ден. Ако днес победиш, не е сигурно, че утре нещо няма да те ядоса, разстрои, нарани, доскучае и в крайна сметка доведе до там, че да си му хапнеш едно хубаво. За съжаление лошите навици се завръщат скорострелно и изличават месеци усилена работа и проява на воля. Ако това помага - тая битка ежедневно я водят хиляди хора. Зависимостите са различни според личните предпочитания - алкохол, дрога, секс, фанатична религиозност. Храната е най-достъпна. Да се утешиш с нея е най-лесно.

„Ако познаваш врага и познаваш себе си, не трябва да се страхуваш дори от хиляди битки. Но ако не познаваш себе си и не познаваш врага, то тогава ти си глупаки ще търпиш поражение във всяка една битка” - казва Сун Дзъ в „Изкуството на войната”.

В борбата с килограмите трябва много добре да си изясниш в пределно искрен диалог със себе си кое те кара да прекаляваш с храната. И нека не я демонизираме. Храната е лечител, но както пише в немалко литература по темата - приемът й, докато си тъжен, ядосан, афектиран, я превръща в истинска отрова. Значи, нужно е да хванеш причината за прекаляването и да намериш твоята истинска и непоколебима мотивация да се справиш с проблема. Като за всяко нещо, за успеха е нужно да го искаш истински.

Никога не съм ползвала модерните към даден момент диети. Не вярвам в „пенкилери”. Вярвам, че човек трябва да намери формулата, която е строго приложима към него, уравнението, което ще го доведе до състояние на сила, проява на воля, добро самочувствие и привлекателен външен вид. В различни моменти съм ползвала различни подходи. Всеки път съм си ги измисляла сама, така че да работят за мен. Много пъти съм шествала победоносно.

Много пъти волята ми и липсата на последователност са ме предавали и съм била силно разочарована от самата себе си.

Подходи и методи:

Глад. Да заявя изрично, че не подкрепям глада. Пречистването за няколко дни - да. Прекрасно е да усетиш как организмът се освобождава от отровите и от наслагванията на модерните „лесни и бързи” храни. Има подходящи дни за такъв тип детоксикация и подходящи режими - като например този на Петър Дънов. Предписаният от него режим дава достатъчно енергия и сила, няма чувство на глад. Единственият проблем е, че няколкото неща, които можеш да хапваш, омръзват скоро, но ако се справиш с този каприз, другото е екстра.

Писане. Да, именно писане! Паисиевохилендарско описание на всичко, което ядеш. Защо? Когато хапваш неща мимоходом, оттук-оттам, „честичко, но по малкичко (уж)”, всъщност не си даваш ясна представа за погълнатите количества. Струва ти се малко, че си нагънал един кроасан, докато пишеш доклад, после хоп - три бонбона, защото колежката Иванова имала внуче, половин руло „Стефани“, което се мъдри в една чиния, и ти така, не за друго ами за да освободиш пространство… Ако записваш в една тетрадка всички тия неща, ще се изумиш всъщност за какви количества става въпрос, които са минали като незабелязан трафикант и разумът хич даже не ги е отчел. После се питаш защо.

Рационализиране. Психологически метод, но в крайна сметка отвъд лакомията (присъща на някои от нас) причините за прекаляване с храната са си психологически. Ерго, методите за противодействие трябва да са от същия арсенал. Като изключиш нарочно разума, този верен пазач на положението, и се насочиш към втората шоколадова торта за деня, редно е да се попиташ: „Аз наистина ли имам нужда от това?”. В крайна сметка не съм гладна, вече съм си задоволила глада за сладко, това, че ще изям още едно парче, не ми помага. Ще ми реши ли проблема в службата? Не. Ще ми помогне ли Пешо най-сетне да ме забележи? Определено не. Мога да си го спестя тогава.

Ах, този спорт! Мда, спортът определено не е моето нещо. Като се изключи тенисът на корт, ама трябва да имаш екип, ракета, треньор, партньор и прочие извинения. Не харесвам фитнесите. Моята формула са дълги, продължителни и напоителни с впечатления разходки. Нито плащаш за тях, нито ти трябва специално снаряжение. Даже ако си ядосан, докато се разхождаш, най-много да ти мине. Зимният сезон е малко ограничаващ в това отношение, но идеята е „Залудо се движи, залудо не стой”.

Значи, ако можеш да изгладиш една планина дрехи и да преподредиш гардероба, по-добре го направи, отколкото да се вмъкнеш под топлия юрган с кутия бисквитки (какво пък, пълнозърнести с четворен черен шоколад!).

Светила. Има много народ - диетолози, психолози и обикновени жени, които са писали сума материал по темата за проблема с килограмите. Обяснили са добре базисни неща - психологически, медицински и прочие. Четеш, четеш и откриваш себе си в написаното. Стават ти ясни много неща. Защо ядеш, как ядеш. Прочетеното подобрява връзката ти със себе си. Аз например много се забавлявах да слушам по радиото Ипократис Пападимитракос - един такъв слънчев и забавен човечец, обяснява просто и ясно психологията на проблема и как да се справим в контекста на ежедневието. Няма значение, харесай си някой, който говори на „твоя език”.

Извод и стратегия на действие. След много увъртане и клинчене, след множество цинични сравнения между мен и плюс сайз модели с цел увеличаване на периода за увъртане и клинчене - в крайна сметка реших. Наистина го искам. Отворих един нов бележник и почнах да пиша, да говоря със себе си искрено. Да „екстернализирам”, както авторитетно биха се изразили психолозите - колко силна е мотивацията ми, защо ям, какво ме потиска, как ще подходя, как ще се наградя при добри резултати, откъде ще намеря сила и мотивация при колебание (което се очаква). Полагам нов период в живота си. Искам да вляза в него със самочувствието на волева и привлекателна жена. Пожелах си успех и държа бележника близо - той е моето свидетелство, черно на бяло, и няма да ми позволи да се отклоня.

Ако искаш да разгледаш някои готини модни предложение, влез тук.