Всичко тече, нищо не остава на едно място

Поглед към моментите, които не се повтарят

  • 15.11.2017
  • от Даниела Кръстанова

Много ме забавляват „спомените“ във фейсбук, които показват публикуваното в профила ти на този ден.  Всяка сутрин ти напомнят какъв си бил преди година, две или пет. Понякога са смешни снимки с ретро дрехи или прическа, със странен грим или няколко килограма отгоре. Децата, които бяхме, а вече неусетно не сме или младостта, която малко по малко се превърна в зрялост.

Друг път са спомени с приятели, които бяха толкова ценни за теб, а не си ги чувал от месец или година.

Романтичните жестове от този, с когото си обещавахте, че винаги ще се обичате, а после рутината прецака всичко. Щастливите дни в училище или университета, приятелите от детството, които отдавна имат свои деца и живот, различен от твоя. Местата, на които си пътувал, а беше забравил. Родният дом, който сега за теб е само дестинация за уикендите, в които ти остане време. Баба ти, която вече я няма. Там, където беше по-щастлив. Или по-нещастен и добре че мина.

Когато погледнеш назад в живота си, в същия ден преди няколко години, разбираш колко неща са се променили.Колко от тези, без които си мислеше, че не можеш да живееш, вече ги няма. Колко нови дойдоха и този път си мислиш, че няма да можеш без тях. Как и щастливите, и тъжните етапи отминават и после отново и отново се редуват в необясним и до днес кръговрат. Спомените са хубаво нещо, защото те карат да оцениш момента. Понякога дори да се гордееш със себе си, че си продължил напред. Че си простил, че си посмял да се преместиш, да смениш работата, да сложиш край или да допуснеш до себе си нови хора.

Карат те и да се страхуваш по-малко. Защото си даваш сметка, че много от нещата, които в момента ти се струват най-важните на света, след две, пет или десет години няма да имат никакво значение. Че вече си бил изоставян или нараняван. И че пак ще бъдеш, но това вече не те плаши. И защото, дори и да ти е мъчно, те подсещат, че усмивката ти един ден винаги се връща. Напомнят ти, че си бил обичан, дори сега да си забравил какво е да си влюбен. И да вярваш, че пак ще бъдеш.

Карат те и да не взимаш плановете прекалено насеризоно. Защото колко от нас станахме точно това, което си мислехме, че никога няма да бъдем? Колко постигнахме повече, отколкото останалите ни казваха, че можем? Колко се будим в друг град или казваме добро утро на друг език? Колко сме точно там, от където най-много се страхувахме? Колко от тези, които ти казваха, че няма да те оставят, сега са до теб? Колко нови хора те накараха да изпиташ непознати емоции...

Погледът назад ти показва, че всичко е временно.

Както е казал Хераклит - всичко тече, нищо не остава на едно място. Модата, нещата, които искаш, хората, с които делиш живота си, посоката, която те прави щастлив. Спомените, старите снимки, белезите ти напомнят къде си бил някога и докъде си стигнал. Някой беше казал, че човек е човек, когато е на път, но не по-малко вярно е, че човешкият живот е всъщност само път. Минаваш, плащаш и заминаваш, без да отнесеш нищо със себе си. Затова е важно по пътя да си щастлив. И понякога да се обръщаш назад, за да погледнеш откъде идваш. Защото знаеш само това, но не и къде ще стигнеш.

А ако имаш нужда от промяна в ежедневието си, посети някое готино събитие.