Професия "бъскер"

Недооцененият артистично-музикален фон на забързания градски бит

  • 15.11.2017
  • от Таня Иванова

Денят е петък, а часът е приблизително 20:30. Ден, който не вещае нищо специално или свръхестествено. Бързам за среща с приятелка, която преди два дни се е върнала от Франция. Не съм я виждала от години и нямам търпение да наваксаме с актуалната информация. В съзнанието ми препускат серия от въпроси, спомени от детството и всички онези кратки и по-обширни истории, които не трябва да пропусна да й разкажа. Докато крача забързано и развълнувано към мястото на срещата, ме съпътства разнообразен музикален фон. Първо - нежните и лирични вопли на една китара; след това закачливи фолклорни мотиви, изкрещени от един акордеон, и накрая една упорита цигулка, опитваща се да „надвика“ оживените разговори на минувачите, клаксоните на автомобилите, шума от тролеите и подканващите викове на дюнерджията от “Меката на фаст фууда“ на ъгъла.

Точно тази цигулка ме изтръгна рязко от състоянието на „замечтан полутранс“ и улавяйки струните й, изплувах от водовъртежа от мисли до повърхността на реалния свят. И за пръв път се вслушах. И се вгледах. Пред мен стоеше момче на около 24, облечено досущ като Моцарт, с жив поглед и едва доловима иронична усмивка. Той не просто свиреше виртуозно, а ваеше скулптури от мелодии, завихряйки като невидим циклон вниманието на минувачите около себе си. Беше си построил невидим купол от звуци и въздухът около него трептеше с някакви космически честоти. Никой от спонтанно заформилата се аудитория не смееше да пристъпи дори сантиметър по-близо, за да не убие красотата на магичния момент.

Тази ситуация ме замисли по посока на една особено неглижирана в обществото тема, а именно темата за уличните музиканти и артисти.

Кои са всъщност бъскерите? Те са онзи почти невидим елемент от градската действителност, украсяващ с цветни щрихи сивите улични пейзажи. Те са неоценените таланти, които се грижат за доброто ни настроение, въпреки че сме ги взели за даденост. Бъскерите са всички онези безпретенциозни улични артисти, музиканти, мимове, човешки статуи, фокусници, танцьори, клоуни и комедианти, с чието изкуство се сблъскваме всеки ден. Но не всеки ден съумяваме да му се насладим. Понякога се замислям за лицемерието, прозиращо зад факта, че често нямаме търпение да се тагнем от голям концерт, да шернем театрална постановка или друго културно събитие, а в същото време рядко намираме 5 минути, които да посветим на уличните пърформъри, просто така... колкото да уважим труда им. Защото те ежедневно украсяват с усмивка угрижените ни лица.

Подаряват ни изкуство без касова бележка и ВИП ложа. Подаряват ни една светла, неподправена и искрена емоция, издигаща ни над мрачните дебри на динамичната градска джунгла.

Какво още не знаем за тях? Според всеобщото схващане, подчинено главно на предразсъдъци, бъскерите са най-често бездомници, просяци или наркозависими. В световен мащаб обаче много от уличните артисти са хора със сериозни професии, солидно образование и стабилни месечни доходи. Основният двигател на този тип артисти са не финансовите облаги, а любовта към изкуството, желанието да се усъвършенстват и удовлетворението от позитивните емоции, които оставят у хората. Ако прескочим националната рамка и разгледаме ситуацията в страни като: Германия, Италия, Испания, Франция, Австрия, Нова Зеландия, САЩ и Канада, ще установим, че разликата в концепциите и възприятията е наистина огромна. Там ежегодно се организират и провеждат бъскинг фестове с цел популяризация и насърчаване на този вид изкуство. Някои от най-интересните събития от тази година са: Melbourne International Comedy Festival в Австралия; Auckland Busker Fest в Нова Зеландия, Ottawa Buskers Festival в Канада; Artisti In Piazza в Болоня, Италия; Barbician в Лондон, Англия; Sea Port Village Busker Fest в Сан Диего, САЩ, Dubai Marina Street Festival.

Защо трябва да открехнем по-широко вратата на възприятията си? Понякога е хубаво да си позволим поне за малко да се вслушаме в магичната песен на една цигулка дори с цената на 10-минутно закъснение за среща. Хубаво е да почувстваме лекотата на една свободна душа, която щедро оставя парченца от себе си на очевидно достъпни за нас места. И нека не забравяме, че легендарни музиканти и актьори като: Джими Пейдж, Род Стюарт, Ерик Клептън, Карлос Сантана, Пиърс Броснан и Робин Уилямс, също са стартирали кариерата си като улични пърформъри.

Затова ви съветвам следващия път да оставите поне една монета в шапката на фокусника от метрото или тромпетиста от подлеза. Със сигурност ще се приберете по-богати у дома.

А, докато си из софийстие улици, слушайки нежните звуци, идващи от нечия китара, можеш наминеш през някои то тези местенца за един вкусен хамбургер.