Modern Love: ‘Айде бе!

В какво превърнахме любовта?

  • 03.11.2017
  • от DY

“Недей ми играй роли, че най-лесно на филмите слагам им край… Ай! Ай! Ай…”, безцеремонно пее Сантра, а Криско охотно подканя “Разклати я малко тая базука”. Не било романтично, не било интелигентно, дори  джентълменско не било!

Глуповато въздишаме по добрите стари времена, в които родителите ни излизали на срещи, ходели на кино и слушали джаз може би. Печално ни е за великите любовни истории в класическата литература, черно-белите филми на ХХ век и дори тези в романтичните комедии на Рейчъл Макадамс от нашето детство. Витае там някъде един съвършен образ на любовта, възвишен, нежен, лепкаво-сладникав и леко недостижим.

А в реалността най-близко до любовта се оказваме сякаш в момента, когато на сутринта ни вика такси някой безумно грешен избор от бара след бурна нощ и мнооого алкохол, превръщащ се бавно в махмурлук. Знаем, че е грешка, но все пак се надяваме да ни се обадят, да си паднат по нас, да заживеем с нашето bae в Младост 2 и да си пускаме от онези couple снимки от мола в неделя...

И така минават в надежди седмица-две, преди да теглим чертата и еманципирано да продължим напред. Смело! В търсене на любовта! Истинската любов! Онази, за която вият Drake и Ariana Grande в песните си…

Иска ни се да заспиваме в обятията на любимо същество, да ни събуждат с целувка и да се разхождаме в парка… Иска ни се да не е все кучето ни в ролята на половинка. Да не ходим соло по сватби, детски рождени дни и семейни събирания. Ох, семейните събирания! Иска ни се да имахме с какво да затворим устите на роднините по темата за задомяването и тиктакащото време…

Напрегнати, несигурни и все по-отчаяни, методично излизаме по барове, озъртаме се в метрото и правим многозначителни намеци на колегата в съседство… Прилежно разглеждаме тиндър каталога по пет-шест пъти на ден и хвърляме въдичката навсякъде, където ни се струва, че има потенциал… Ситуацията с потенциала обаче май все си остава “исках, но нямах желание”...

А щеше да е друго да си ходим заедно на фитнес в matching екипчета; да си готвим бяла риба с киноа, чия, соя, леблебия и лимец; да си пращаме мили емотикончета от другата стая и да сме двамата целият си свят…

Ах, в какво превърнахме любовта? А не си ли е била винаги такава? Дърпаща се, капризна, особена… Ние, съвременните хора, ли я маскирахме така грозно, или винаги си е падала по маските? Удавихме ли я изцяло в бита си, или още надига глава някъде в битието? Или пък в небитието? Мръсна дума ли е? Шекспиров сонет ли е? Има ли я? Няма ли я? Modern love, ела и ни вземи!

Или пък може да мислиш за нещо друго, като например организацията на едно пътуване и да оставиш нещата с любовта сами да се случват.